Бившият премиер Иван Костов се обяви срещу плоския налог, призова за връщане на данъчната реформа преди 2001 г.

Трябва да бъде възстановена данъчната реформа преди 2001 г., да се поддържа макроикономическата стабилност и увеличаване на общото благосъстояние чрез намаляване на неравенството и даване на шанс на всеки. Това каза бившият премиер на България (1997-2001 г.) и настоящ директор на Лабораторията за изследването на рисковете към НБУ д-р Иван Костов на конференция, посветена на 10-годишнината от плоския данък в България, организирана от КНСБ и фондация „Фридрих Еберт“.

По думите му основната фискална цел за страната трябва да е събиране на приходи, за да могат публичните институции да изпълнят възложените им по закон необходими и полезни за обществото и за неговото развитие функции и да разплащат направените затова общи разходи. Костов заяви, че не е съгласен за формулирането на основната фискалната цел от синдикалистите, защото не било работата на държавата да прави подобни реформи през своята бюджетна политика. Държавата би могла да повишава благосъстоянието, заетите и фирмите, които произвеждат добавената стойност.

Бившият премиер припомни, че преди либертарианската данъчна реформа от 2003-2008 г. и въвеждането на преките плоски данъци от 10%, намаляването на социално-осигурителните вноски с 44% според доклада на НОИ, е извършена първата данъчна реформа през 2000 г. При нея данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) се облага с петстепенна прогресивна скала до 38% с необлагаем минимум.
Данъците от нея са 15%, а след 2008 г. – 5%. Корпоративният данък се облага с двустепенна скала от 23.5% до 28% без необлагаем минимум, обясни Костов и допълни, че средната социално-осигурителна вноска е била 34.7%.

Здравната вноска е била 6%, след което тя е била повишена на 8%, поясни той и допълни, че либертарианската данъчна реформа е освободила роднините по права линия от данъчно облагане на наследствата и даренията, въвела е необлагаем минимум за другите по сребрена линия и е снижила всички данъчни скали на месните данъци и такси.

Костов обясни, че до 2001 г. е поставено началото на друга фискална политика, наречена данъчен код на държавата. Според него данъчният код на държавата е показвал върху кого управляващите политици стоварват тежестта за издръжката за държавата и кого облекчават от нея.

Дори и да не се е съзнавало, като натоварват гражданите и фирмите да внасят приходи в държавата, те ги ангажират с контрола и критиката върху нея да изпълнява функцията като изразходва функционално всеки един лев, каза още той. Костов посочи, че колкото по-малко участват гражданите и фирмите в изпълнението на държавните функции, толкова не се интересуват от качеството си на държавата, защото могат да ги компенсират със собствените си данъци. Динамиката на данъчните и осигурителните приходи показва, че приходите от ДДФЛ са най-стабилните и най-слабо се влияят от икономическата конюнктура, отчете бившият премиер и посочи, че приходите от косвените и кооперативни данъци силно се влияят от икономическата конюнктура на страната. Според теориите за данъчното облагане при ниво от 20% на данъците на БВП, темпът на реалния икономически растеж следва да бъде около 5% годишно. У нас равнището на данъчната теза е такова още от първата данъчна реформа през 2001 г. В заключение на двете данъчни системи, той заяви, че е вън от съмнение, че облагането на трудовите доходи с данъци и осигурителни вноски не е правилно и пропорционално. Тя се облага и с едното, и с другото, но има много последици от тази система за облагане. Колкото повече растат доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителните вноски върху него клони към 10%.

„Ако на тези с високите доходи, облагане им клони към над 10%, то за другите, които вземат минимална работна заплата под минималния осигурителен доход, то данъчната и осигурителна тежест върху тях би била 42.7%“, обясни Костов. При приблизително на едно и също натоварване на БВП с 29.9% през 2001 г. и 30% през 2017 г. приходите от облагането са с много по-малък дял от общите данъчни осигурителни приходи. Костов обясни, че в България действат други силно негативни фактори, които компрометират ефекта от ниското данъчно облагане и плоските данъци. Тези фактори произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизнено важни за обществото функции да събира пари, за да изпълнява функции. Държавата събира пари, за да изпълнява функции и ако не събира достатъчни приходи, не би могла да изпълнява функции. В здравеопазването всички доплащаме, за да получим здравна услуга, уточни бившият премиер и допълни, че плоските преки данъци са една от основните причини за укриването на доходите от сивата икономика. Икономистът проф. Гарабед Минасян, който също взе участие в конференцията обясни, че управляващите постоянно избягват да организират обсъждане на плоския данък в страната. Той бе лаконичен по отношение на общото данъчно облагане и добави, че бившият премиер Иван Костов е допълнил доста за него. Проф. Минасян поясни, че предпоставките и очакваните ползи за въвеждане плоския данък в страната са били за активизиране инвестиционната дейност, осветяване на икономиката, облекчаване работата на данъчната администрация и по-голяма социална справедливост.

Той изтъкна, че в динамиката на БВП, крайното потребление и брутното образуване на основния капитал няма ефект върху инвестиционната ефективност и нетното изтичане на български капитали от страната са на стойност от 3 млрд. евро или 1/3 от брутните инвестиции. В периода от 2010-2017 г. общо 13 млрд. евро нетно български капитал е изтекъл от страната, изрази съжаление проф. Минасян. По отношение на осветляването на икономиката, икономистът посочи, че събираемостта на данъците не е такава, каквато трябва да бъде. Относно данъчния комфорт с плоския данък се увеличава работата на данъчната администрация, но не е редно да се привежда такава. Данъчната администрация трябва да изпълняват закона и да събират данъците, които населението дължи на държавата. Ако не се направят такива плащания, трябва да се налагат глоби и ако от данъчната администрация не могат да се справят, значи не стават за такава работа, обясни икономистът.

По повод социалната справедливост в страната, проф. Минасян обясни, че тя се мени с развитието на обществото. По думите му обаче социално-икономическото неравенство е препоръчително дотогава, когато е необходимо за всички, т.е. докато съдейства за нарастването на общественото благосъстояние.

Проф. Минасян посочи, че плоският данък се поддържа в България, защото освобождава от отговорност, налага определен тип поведение на данъчните власти, който увеличава административните удобства и ограничава необходимостта от активна дейност по организацията и контрола на данъчната събираемост при друга данъчна система.

В заключение той заяви, че плоският данък не е макроикономически инструмент, който да разреши проблемите в страната.

Коментари са забранени.