В навечерието на 28-та годишнина на ФНСС, разговор с двама строителни доайени

В навечерието на 28-та годишнина на нашата федерация решихме да се срещнем с двама големи синдикалисти, доайени в своята работа, в упорството да застанеш на страната на строителния работник и с цената на всичко да защитиш хляба му.

Срещата с тези хора е като съприкосновение с онова човешко духовно електричество, от което потръпват дори най-хладнокръвните, както се казваше в една книга. Наречете го откровение, наречете го прозрение…… То няма име, а в този случай, то е една своеобразна среща с младостта. Младостта на едни строители, с младостта на едно поколение, с младостта на социалистическата ни родина. Да този разговор беше много важен и изключително интересен  за нас, защото нанася най-верните щрихи в портрета на синдикатите тогава, щрихите на едно априлско поколение, което може би започва една песен, но завършва в сърцето на всеки българин.

За тях е характерен  девиза: „Под палещи  слънца или под страшни снегопади, живота ни протече, като един низ от непрестанни срещи с трудностите, с хората и с трудовия подвиг“.

В знак на признателност и благодарност за усилията и волята в отстояването на правата и достойнството на  българските строителни работници, двама изявени синдикалисти Захари Спасов – Федерален секретар на ФНСС до 2009 година и Димо Джуров – Секретар по организационната дейност до 2003 година,  получиха почетното отличие – златна значка „Кольо Фичето” и грамота „За активна синдикална дейност”. На отличените бяха връчени значки и грамоти лично от Председателя на федерацията инж. Цветелина Иванова.

„През всички тези 28 години на партньорство нашата федерация често заставаше сама срещу онези, които се опитват да печелят нечестно от човешкия труд. И винаги сме побеждавали, защото сме били водени от каузата, че борбата за правата на хората е най-висшето право. Благодаря Ви“, каза в речта си Иванова.

ScreenHunter_93 Mar. 16 01.03  ScreenHunter_95 Mar. 16 01.04ScreenHunter_94 Mar. 16 01.04

Бай Захари, както му казват повечето е завършил „Управление на социално-политическите дейности“ има дълъг и пъстър трудов път, бил е строителен работник, автомонтьор в „Инжстрой“, технически изпълнител, председател на профкомитети в различните предприятия където е работил. Имал е добър организационен опит, полагал е грижи за повишаване на квалификацията си и се е стремял към изучаване и внедряване на челния опит в профсъюзната  работа. 

Димо Джуров е награждаван 3 пъти, веднъж получава медал „Бронзов орден на труда“, след това е отличен със златен такъв, а почетното звание „Червено знаме“ получава за труда си по време на дълга двумесечна работа на Петрова нива свързана с облицоването на Националният дворец на културата. Инициатор е за създаването на Дом на културата в профсъюзният съвет занимаващ се с инертни материали, мрамор и гранит.

Какво правят Спасов и Джуров днес? От какво ги боли най-много? Следят ли синдикалните дела в държавата? Отговорите на тези и на още няколко въпроса ще видите в следното интервю с тях:

През коя година започнахте работа във ФНСС?

ДД: Млад и нахъсан бях тогава, все още не знаех с какво се захващам, готов бях за работа. Навлязох с пълна сила в синдикалната дейност през далечната 1974 година. Тогава отговарях като Председател на профсъюзният съвет за отрасъла занимаващ се с инертни материали, мрамор и гранит. С усмивка и малко тъга си спомням за миналото време, когато синдикат звучеше гордо, за многото на брой заводи, за работещия без толкова много проблеми строител.

ЗС: Роден и израснал съм в село Пожарево. В големият град дойдох със съпругата ми Анка. През 1990 година започнах работа като главен експерт по почивно дело, направление „Социално развитие“, а  баба Ви Ани /както я нарича сега Захари/бе назначена на работа , като счетоводител в известното ТК „Балкантурист“.

Каква численост наброяваше ФНСС тогава, колко организации имаше в бранша?

Д.Д. Оооо момичета, много бяхме тогава, по мои спомени през 1989 година сме били около 320 000 члена. Предприятия  като Строително- монтажни конструкции, циментови заводи, керамици, инертни материали, фабрики за производство на дограма, цялата строителна промишленост бяха при нас.

Как се работеше тогава, каква беше нагласата на хората, как приемаха синдикатите?

Д.Д. Тогава беше друго, синдикатите бяха по-масови, всички бяха длъжни да членуват във синдиката, щом работиш – член си на синдиката. Членският внос си вървеше по ведомост, нямаше проблеми. Не сме имали почти никакви пречки с работодателите, е не е минавало съвсем гладко, но няма нищо общо със сега. Тогава работодателите бяха членове на партията така,когато директора е от партията няма никакви проблеми. КТД беше със задължителен характер, не препоръчителен, имаше добавки, допълнителни пари за храна, пари за празниците, хората бяха доволни и спокойни. Но аз бях постоянно по предприятията, все ходих командировки. Даже ще ви споделя един случай в едно предприятие, където влизайки в производственият отдел температурата беше толкова висока, че ми се стопиха подметките на обувките, но ти няма как да не отидеш при този работник, да го видиш как работи, да го изслушаш или просто поздравиш. Така беше.

З.С. Синдикатите бяха по масови от партията по онова време. При мен беше малко по различно вече 90-92 година, започнаха фирми с частни собственици, по трудно се сформираше синдикална организация, рязко се обърнаха нещата. Започнаха проблемите с подписването на Колективните договори, премахваха се и се анулираха синдикални организации, но се справяхме някак. Една от първите федерации сме, която има подписан Отраслов колективен трудов договор  и на базата на него се опитвахме КТД по места да имате задължителен , а не препоръчителен характер, при наличие на СО – подписан КТД. Основната цел ни е била, както и сега, щом има синдикална организация да съществува диалог между синдикалната представителна организация и работодателя и той да завърши с подписване на КТД и на базата на нея по-добра синдикализация.

Какво си мислите, когато наближи 1 май? Във времето преди 10 ноември 1989 г. имаше големи манифестации, на които хората маршируваха под строй, прославяйки труда и партията, но днес не е така…

 Д.Д. През тези години  не се протестираше, а само манифестираше, нямаше за какво да протестираме.

З.С. Винаги на 1 май се сещам за истинските стачки в които съм участвал.. Сещам се за една такава с над 400 човека в Благоевград  – РМЗ към бившото СМК. Стотици разярени шофьори с неизплатени работни заплати.. Представяте ли си картинката. Но успяхме!  Срещнахме се с директора, в последствие създадохме и синдикална организация там и накрая всички заплати на работниците бяха изплатени..а сега.. Сега всичко е фалш..дори и стачките!

От какво ви боли най-много?

 З.С. и Д.Д.  Боли най-много от това, че ролята на синдикатите се принизява от институциите, всеки дава акъл какви да бъдат синдикатите, а никой не казва „Добре де.. каквито и да са  – Дайте да ги има!“

Мислите ли, че днес хората се страхуват от сдружаване и формиране на синдикални организации?

Д.Д. Разбира се, че се страхуват, но най-лошото е че нямат и вяра във синдикатите. Хората си пазят хляба, мълчат си когато трябва да защитават правата си, защото иначе са вън от работа, мачкани са от работодателите, заплашвани, психически тормозени  за една минимална заплата от 510 лв., която не стига за нищо.

З.С. Да страхуват се, защото работодателите се против да има диалог.

Какво ви радва днес и ви дава надежда?

Д.Д. Радваме това, че такива млади хора, като Вас има все още. Две момичета самички сте се наели с тази тежка задача, да възобновите, одухотворите и запазите профсъюзният дом, нашата обща синдикална къща и да прочуете името на строителната федерация. Години наред тук нищо не се правеше, само се вземаше. Много лесно можеше и Вие да избягате в чужбина. Има надежда за тази федерация, влизайки в сградата виждам промяната веднага, духа е друг.

З.С. Аз съм ви много благодарен, че съм толкова добре приет и почитан от Вас, за мен това значи много. Виждам разликата, вярвам във Вас момичета и във Васил Михалков /Зам. председател на ФНСС/ и се радвам, че сте нахъсани и готови да работите, много трудно обаче ще ви е. Нека политиката Ви оттук нататък бъде прозрачна, бъдете справедливи. Българина винаги в критични ситуации се е оправял само и сега ще се оправи, но с цената на много лишения.

Следите ли синдикалните дела в държавата днес? Какво мислите за профсъюзите сега, кой е по-ефективен  КНСБ или „Подкрепа“?

З.С. Не става дума за ефективност, а става въпрос да ги има и двата синдиката, но да съумяват да намерят единодействие, общ език, по-добър социален диалог  с държавата.

Какво пожелание бихте отправили към работниците на наемния труд?

 З.С. Нека хората умеят да си продават труда в днешно време, и да не се примиряват  с всичко. Ние се се самопредаваме, съгласяваме се на ниски осигуровки, малко заплащане, склонни сме към сива икономика, а после когато дойде време за пенсиониране умираме прави.

Д.Д. Днес България е като пустиня, всичко е разграбено и сринато. Синдикатите не пазят правата на работниците. Днес собственикът на фирма само ако разбере, че си разговарял с някого от профсъюзите или синдикатите, ще те изхвърли веднага от работа. Синдикатът в България трябва да работи към подобряване на качеството на човешките ресурси, условията на труд, ниското заплащане и защитата при безработица. Да се даде право на българските работници и служители особено тези, които членуват в синдикати, да си изберат синдикат, ако искат той да управлява осигуровките им.

 

 

Коментари са забранени.