КНСБ готви нови кампании срещу сивия сектор

Средно между 1 и 2 милиарда лева осигуровки не се внасят умишлено в бюджета. Очевидно трябват санкции, освен и стимули за излизане на сивата икономика на светло. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред национален форум за недекларираната заетост, който се проведе в КНСБ.
Доста време водехме дебат с работодателите за криминализирането на неплащането на осигуровки. След като тази норма беше приета, крайно време е да бъде приложена и някой да понесе отговорност, обяви лидерът на конфедерацията.

КНСБ и нейните федерации участват и инициират постоянно кампании за борба със сивата икономика, посочи Пламен Димитров. В близките месеци ще бъдат стартирани и нови инициативи за борба със сивата икономика – в търговията с автомобили, строителството, леката промишленост, обяви още лидерът на КНСБ.

Според него, за да се види какъв е проблемът на сивата икономика, първо трябва да се синхронизират данните на различните институции и методиката, която се ползва за измерването на недекларирания труд.

Пламен Димитров цитира данни, според които недекларираният труд в ЕС в частния сектор средно е 11,6 процента, докато данните на Световната банка за сивата икономика показват, че тя е средно 18 процента. В България сивата икономика се мери по специфичен индекс, изработен от АИКБ, за който КНСБ е партньор. Според него тя е около 30%. По данни на МОТ пък е 16 на сто.

„Около 25 милиарда губи ЕС заради компании, които оперират в сивия сектор. Не е за подценяване финансовият ефект от липсата на вноски – както в данъчната, така и в осигурителната система“, каза Пламен Димитров.
Неформалната икономика и недекларираният труд носят загуби за всички. Губи цялото общество, тъй като намалените приходи от данъци и осигуровки ограничават възможностите на държавата да инвестира в жизненоважни публични системи като здравеопазване, образование, социална система, коментира министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, който се включи в конференцията. Губят работещите, които в момента може и да са доволни, че разполагат с повече средства заради неплатени данъци и осигуровки, но в бъдеще с доходите си от обезщетения и пенсии, те ще бъдат на ръба на оцеляването.

Според него губят коректните работодатели, които търпят негативите на нелоялната конкуренция, а така и некоректните, защото те поради затруднен достъп до финансиране, не са склонни да инвестират в подобряване на условията на труд, обучение и квалификация, а това води до ниска производителност на труда, повишен трудов травматизъм и високо текучество на персонал.

Пламен Димитров припомни и тезата на синдиката, че плоският данък не е довел до изсветляване на икономиката в България и това е причината да се иска неговата промяна с въвеждането на необлагаем минимум и увеличаване на максималния осигурителен доход.

Евродепутатът Георги Пирински е убеден, че днешната конференция може да изиграе важна роля. Според него няма достатъчна воля за пречупване на тези негативни практики.
Недекларираният труд представлява значителна част от икономиката на ЕС, коментира Пирински. Предизвикателство е как се измерва сивият сектор, тълкува той. По думите му законодателството на общността в сферата е разпокъсано.
Недекларираният труд има сериозни последици за работниците, посочи още евродепутатът и се аргументира с конкретни примери за фирми-пощенски кутии, които се създават в отделни държави от ЕС само с една цел – укриване на осигуровки. Това е целта и на европейската платформа за борба с недекларирания труд, обяви евродепутатът.
Според данни на КНСБ, изтъкнати на конференцията:
•16-20% от населението са закупували недекларирани стоки/услуги
•5-10% от населението са упражнявали недеклариран труд
•6-14% от наетите са получавали заплата в плик
•Всеки втори българин смята, че лицата, които укриват осигуровки и налози ще бъдат хванати от властите

В конференцията взе участие и зам.председателя Цветелина Бикарска ФНСС, която представи политиките и добрите практики на федерацията, свързани с недекларирания труд.

Коментари са забранени.