КНСБ иска криминализация на действия срещу правото на сдружаване

КНСБ настоява за криминализиране на действията, насочени срещу правото на сдружаване на работещите. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на 4-ия годишен доклад на КНСБ за нарушения на права, свързани с правото на труд през 2018 г. Форумът е под надслов: „Правото на сдружаване и колективно договаряне в съвременна България в светлината на 100-годишния юбилей на МОТ“ и се организира с помощта на фондация „Фридрих Еберт“ – България.

Искаме криминализиране на това деяние, тъй като у нас то се нарушава системно. Настояваме премиерът Бойко Борисов да изпълни обещанието си, дадено на 8-ия конгрес на КНСБ, да гарантира правото на сдружаване и въведе в законодателството наказание за тези, които не го спазват, отсече лидерът на КНСБ. Пламен Димитров посочи, че у нас има още какво да се желае и по отношение на колективното трудово договаряне. Нивото на разпростиране на КТД е в Чехия е 40 на сто, обясни Димитров, докато у нас, по оценка на синдиката, е едва около 30 на сто.

Засилват се нарушенията, свързани с работното време, сумираното му изчисляване и заплащането. 27 млн. лв. са неизплатените заплати за миналата година. Това каза вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Той изтъкна още, че въпреки промените в законодателството, нивото на неизплатените заплати за миналата година остава почти същото. Според данни от Главна инспекция по труда /ГИТ/ за 2017 г. неизплатените заплати са били малко над 28 млн. лв. Христов изтъкна, че намалението е около 1 млн. лв. и добави, че ефектът от промените в законодателството като че ли е незначителен. Изпълнителният директор на Главна инспекция по труда /ГИТ/ инж. Румяна Михайлова заяви по време на дискусията, че инспекцията разполага с едва 360 души инспектори. Тя бе категорична, че броят им е недостатъчен и това е проблем при контрола на нарушенията. Във връзка с проверките, осъществявани от инспекцията, инж. Михайлова обясни, че половината от тях са планови, а другите са по сигнали. Михайлова каза още, че за съжаление много малка част от сигналите са на синдикални организации. За закрила на труда са необходими защитата на две права. Едното е правото на сдружаване, а другото – на колективното трудово договаряне, обяви още Пламен Димитров. Очаква се това да залегне и в бъдещата декларация на МОТ по повод нейната 100-годишнина.

Другите важни акценти в нея са трите „У“, посочи президентът на КНСБ. Първото универсално право е учене през целия живот. Това е правото на всеки работещ да му бъде осигурено финансиране за развиване на уменията и знанията, както и адекватна подкрепа за това от работодателите. Ученето трябва да бъде безплатно за работника. Второто е универсална гаранция на защита от дискриминация, независимо от това дали са на трудов договор, на хонорар или дали са работещи в платформи или от дистанция. То предполага да имат безопасни условия на труд и достойна заплата за издръжка и ограничаване на максималното работно време, за да се получи баланс между трудов и социален живот.Трето основна право е универсална и социална защита, обяви президентът на КНСБ.

Коментари са забранени.