КНСБ: Минималното възнаграждение да е равно на заплатата за издръжка до 2026 г.

През 2027 година минималната работната заплата в България трябва да е 1700 лв. и да е 55% спрямо средната. Още през 2026 г. минималното възнаграждение трябва да е равно на заплатата за издръжка, която, както КНСБ обяви вчера, позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социално приемлив стандарт на живот. Делът на нископлатените работници пък трябва да се намали под 15% (2019 г. той е 17,8%).

Това са част от предложенията на КНСБ по заплащането на труда, които да залегнат в Националния план за действие по Европейския стълб на социалните права (ЕССП), за да бъде ускорено догонването на останалите страни от ЕС. Те бяха посочени днес на кръгла маса “Европейският стълб за социални права – напредък и инструмент за изпълнение”, организирана от конфедерацията и Фондация “Фридрих Еберт”. Форумът бе открит от президента на КНСБ Пламен Димитров, Пенчо Хубчев от “Фридрих Еберт” и зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев. Участие взеха и експерти от социалното и образователното министерство, представители на работодателските организации.

Димитров посочи, че трябва да има значително увеличение на разходите на държавата в социалната сфера. До 2026 г. без здравеопазването, всички функции, които се включват във функцията Социално осигуряване, подпомагане и грижи в бюджетната класификация, трябва да достигнат 20% от брутния вътрешен продукт или 30 млрд. лв., каза той. Това е напълно постижимо и поносимо за бюджета при планирания растеж от 5% годишен икономически растеж. “Да, хубаво е да правим детски градини, детска болница, но няма да участваме в дебат на парче. Надяваме се държавата, обществото, бизнесът да седнат на една маса и да определят няколко основни приоритета. За да можем поне да обърнем тренда на миграция, да остават повече млади, кадърни и квалифицирани хора, защото иначе нямаме шанс да направим нищо, независимо колко пари се наливат”, добави Димитров.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев посочи, че “в много отношения светим в червено в таблото за резултати” по европейския стълб. (Вижте презентацията.) и там трябва да концентрираме усилията си.

Пенчо Хубчев от Фондация „Фридрих Еберт“ посочи, че основната причина за факта, че България е най-бедната страна в ЕС е корупцията и липсата на върховенство на закона. Те водят до това, че всяка година милиарди от бюджета се губят и прахосват, и от друга страна се отблъскват чуждестранните инвеститори”, коментира той.

Европейският стълб на социалните права бе подписан от Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия през ноември 2017 г. В него са залегнали 20 принципа и права, разпределени в три категории – равни възможности и достъп до пазара на труда; динамични пазари на труда и справедливи условия на труд; социална закрила и приобщаване.

На 7 май тази година в Порто страните-членки бяха призовани да определят национални цели по стълба, като вземат предвид изходната позиция, от която тръгват спрямо заложените на европейско ниво. Европейският семестър и различните му инструменти пък бяха определени като рамка на политиката за наблюдение на напредъка по прилагането на стълба и за оценка по постигането на целите до 2030 г.

КНСБ заяви интереса си за 20-те основни принципа още преди ратификацията през ноември 2017 г. и е с нагласа да допринесе за формиране на Национален план за действие с цел заложените ценности да станат социално-икономическа действителност в България, бе посочено на форума.

Според конфедерацията трябва да се изгради единна визия на партньорите по него, да се потърсят общи приоритети, конкретни мерки и политики за прилагане на ЕССП. Общите виждания на партньорите пък ще бъдат предоставени на правителството, за да се включат в Националния план по реализиране на ЕССП.

В европейския план за ЕССП са очертани три приоритетни области за действие: заетост, умения, социална закрила.

Трите водещи цели на ЕС, които да бъдат постигнати до края на десетилетието в тези три области са:

1.Повече и по-качествени работни места – Поне 78% от населението на възраст между 20 и 64 години следва да бъде трудово заето до 2030 г.

2.Умения и равенство –

Най-малко 60 % от всички възрастни лица следва да участват в обучение всяка година

  • най-малко 80% от лицата на възраст между 16 и 74 години следва да притежават основни дигитални умения, което е предпоставка за приобщаване и участие на пазара на труда и в обществото в осъществила цифрова трансформация Европа;
  • броят на учениците, които напускат преждевременно училище, следва да бъде намален още повече до 9% и да се увеличи участието в гимназиалния етап на средното образование.

3. Социална закрила и приобщаване – Броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, следва да бъде намален с поне 15 милиона до 2030 г.

Предложенията на КНСБ по Националния план за ЕССП бяха представени от националните секретари Ася Гонева, Юлия Симеонова, Огнян Атанасов и д-р Любослав Костов от ИССИ. 

В частта за социалната закрила Ася Гонева посочи, че КНСБ настоява за повишаване на социалните трансфери и въздействието им за подобряване адекватността на всички плащания, особено за пенсиите; ускорено повишаване на пенсиите за трудова дейност с поне 15% на година – през коефициента за стаж и паралелно осъвременяване; премахване на т.н. таван на пенсиите. Предлага се и:

  • Въвеждане нормативен регламент за „ваучерни“ услуги в дома (социални и битови);
  • Обвързване на социалните помощи с ангажимент за учене или полагане на труд;
  • Реформа в социалното подпомагане, гарантираща дългосрочна устойчивост, ефективно разходвани адекватни ресурси, подобряване благосъстоянието на уязвимите групи, модернизиране на достъпа и защита чрез национална мрежа за минимален доход съобразена Европейската препоръка за минимален доход.

Всички предложения можете да видите тук

 

Коментари са забранени.