КНСБ обсъди с министър Гьоков проблемите в социалната сфера

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обсъди с министъра на труда и социалната политика Георги Гьоков и част от екипа му проблемите в социалната сфера и визията на конфедерацията за тяхното решаване. Срещата се проведе в онлайн формат и в нея участваха и вицепрезидентът Чавдар Христов, директорът на ИССИ и главен икономист на КНСБ Любослав Костов, националните секретари Ася Гонева и Огнян Атанасов.

Обсъдени бяха както актуални и спешни въпроси, свързани с доходите, пенсионния модел, обезщетенията за безработица и майчинство, така и очакващи от дълго време своето решение проблеми като изготвянето на наредбата за сумираното изчисляване на работното време, ратифицирането на Конвенции 154 и 190 на МОТ.

Димитров напомни позицията на КНСБ, че пенсионният модел трябва да се възстанови и е необходимо да се намери дългосрочно решение за излизане от порочния кръг на подхода “пари на калпак”. “За нас той е неприемлив. Настояваме да се придържаме към основния принцип – “принос-права”.  За да се излезе от създалия се огромен проблем, най-вероятно ще се наложи от 1 юли да има по-голямо увеличение на пенсиите от предвиденото”, каза президентът на конфедерацията.

Днес НСИ отчете 7,8% инфлация през декември миналата година спрямо декември 2020 г. Около тези данни трябва да говорим за доходите. Ние ще настояваме поне с размера на инфлацията да има ръст. Драматично се разминаваме с позицията на министър Асен Василев, че единствено на учителите от бюджетната сфера се предвижда да има увеличение на възнагражденията, каза още Димитров.

Той напомни, че в проекта на директивата за адекватни минимални заплати, която се очаква да бъде одобрена на европейско ниво до средата на годината, е залегнало понятието заплата за издръжка. Стремежът на КНСБ е  минималният доход да се изравни с нея, така че работещите българи да имат достатъчно средства, за да посрещат своите разходи и да изчезне понятието работещ беден. С министър Гьоков бяха обсъдени и останалите изисквания на директивата, с които страната ни ще трябва да се съобрази – повишаване на покритието на колективните трудови договори до 70%, недопускане до обществени поръчки на компании, които възпрепятстват договарянето и не спазват синдикалните права и др.

Чавдар Христов повдигна въпроса за важността за ратифицирането на Конвенция 154 за насърчаване на колективното договаряне, както и Конвенция 190 за премахване на насилието и тормоза на работното място. Който твърди, че Конвенция 190 има нещо общо с други конвенции, просто не е запознат с нея. Тя касае единствено и само света на труда, подчерта Димитров.

Той предупреди, че тлее напрежение по въпрос, който поредна година чака своето решение – липсата на адекватно нормативно решение по проблемите, свързани с прилагането на сумираното изчисляване на работното време. През юни 2020 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” внесоха в министерството подписите на 100 хил. работника, които настояват да се промени режима на прилагане на сумираното изчисляване на работното време и да се приведе в съответствие с международните изисквания и стандарти.

Чавдар Христов уточни, че в края на 2020 г. Народното събрание прие промяна в чл.142 от Кодекса на труда и в режимите на работно време „дежурство“ и „на разположение“ – чл.139, ал.5 от КТ. Сформирана бе работна група, която да подготви промените в подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на тези два члена. През март миналата година КНСБ напусна работната група заради несъгласие с работата ѝ.

Министър Гьоков се ангажира да се потърси решение за възстановяване на диалога и експертното обсъждане на този проблем.

Коментари са забранени.