Има един сериал в който 456 играчи с различни пътища в живота, но обединени от
големите си дългове, са привлечени да играят детски игри със смъртни наказания за
загубилите. Крайната цел? Тя е тривиална. Шанс да спечелят награда от 45,6 млрд.
южнокорейски вона. Сериалът е “Squid Game” и предполагам много от вас са го гледали.
Всъщност, този сериал е олицетворение на много проблеми, които касаят
съвременните общества. Това е суровата и реалистична представителна извадка на нашето отношение към смъртта. Когато го изгледах си помислих, че „Играта на калмари“ в България е реалност, за разлика от този южнокорейски сериал. Отношението ни към смъртта през последните години се промени. То придоби формата на обикновена статистика. Както хората в сериала загубиха имената си, когато влязоха в играта и вместо това получиха номера под формата на цифри, така например, у нас смъртта на 200 души от COVID–19 на ден до скоро, се беше превърнала в обикновено число. По едно време толкова бяхме свикнали с числата за смъртността и имах чувството, че на никой не му прави впечатление.
Самият факт, че по време на самата пандемия, през цялото време се обръщахме
повече към математиците да ги смятат тези работи, отколкото към психолозите и
истинските лекари, е показателен, че ние отдавна сме изгубили чувството си за
емпатия. Всички сме наясно с математиката на смъртността по време на пандемията. Официалната математика, както и „скритата“ математика за която едва ли някога ще намерим обективни измерители. Но има и друг проблем, който едва сега започва да оказва своето дългосрочно въздействие. Един Господ знае колко хора са изпаднали в депресия и имат до ден днешен проблеми с психиката.
Но нека се върнем на темата за смъртността. Анализи на структура на населението са правени многократно, освен това, са написани една дузина стратегии за демографско развитие на България, които са абсолютно безполезни. Аз ще дам простичко сравнение, което касае период от едно десетилетие. Това са десетте години, които обхващат времето от 2013 г. до 2022 г. Ето как изглежда „Играта на калмари“ у нас през последното десетилетие:
За 2013 г. родените българи са 67 061, което прави средно по 5 588 души на месец, 186 души на ден или по 7,7 души на всеки 60 минути. За същата година, починалите
българи са 104 345, което прави средно по 8 695 души на месец, 289 души на ден или по 12 души на всеки час. Разликата от двата показателя е отрицателна, което означава, че населението на България през 2013 г. е намаляло с 37 284 души. Тези малко над 37 хил. души са представлявали 0,5% от населението на страната през 2013 г. /7,25 млн. души/, което с проста математика означава, че ако тази тенденция се беше запазила, българите като народ биха изчезнали след точно 195 години или през 2208 г.
КАКВО СЕ ПРОМЕНИ ЗА 10 ГОДИНИ?
За 2022 г. родените българи са 56 917, което прави средно по 4 743 души на месец, 158 души на ден или по 6,5 души на всеки 60 минути. За същата година, починалите
българи са общо 118 814, което прави средно по 9 901 души на месец, 330 души на ден или по 13,8 души на всеки 60 минути. Разликата от двата показателя е отново
отрицателна, което означава, че населението на България през 2022 г. е намаляло с
61 897 души. Тези близо 62 хил. души представляват 0,95% от населението ни към
2022 г. според последното преброяване /6,44 млн. души/. Това означава, че ако тази
тенденция в най–добрия случай се запази /а не продължи да се влошава/, българите
като народ ще изчезнат след точно 104 години или през 2126 г.
Казано по–простичко, днес се раждат средно 28 души по–малко на ден и умират 41
души повече средно на ден спрямо 2013 г. Това от своя страна рефлектира върху
извода, че за едно десетилетие успяхме да съкратим математически живота на
нашата нация с 82 години.
В този контекст, хубаво е да знаем, че загиналите българи в битките при Булаир,
Чаталджа, Дойран, обсадата на Одрин и всички Сръбско–български войни, са по–малко спрямо жертвите от COVID–19 само за месец октомври 2021 г. Тогава загинаха 3106 българи. Общо на над 30 000 души е взела живота само пандемията за 2 години у нас /2020 – 2021 г./. Това е повече народ, отколкото има в повечето общини в България. Това е повече и от убитите от турците по време на Априлското въстание, което е едно от най–кървавите кланета в нашата история. И вместо да говорим за национална катастрофа, ние говорим за избори, „зелена сделка“ и смарт часовници. За едно десетилетие си съкратихме живота с близо век, но на никой не прави впечатление това. Никой не взима мерки да обърне тенденцията. Няма нищо по–сурово и ужасяващо от сухата статистика. А тя и времето не са в наша полза.
Мисля си и друго. Българите сме станали по–малко религиозни. А това за народ
като нашия е важно, тъй като винаги сме били близко до бога. Вярващи. Математиците и социолозите вместо да се занимават да пророкуват смъртността и резултатите от поредните избори по телевизиите, да хванат да измерят с колко е намалял броя на хората, които посещават църква. Имам усещането, че никой не ходи на църква.
Д–р Любослав Костов
