Историята на сградата на Федерация на независимите строителни синдикати е доста колоритна, интересна и наситена с факти:
Сградата на занаятчийското дюлгерско сдружение в гр. София се намира на бул. „Христо Ботев“ 71, община Възраждане. Мястото не е случайно, макар в днешно време белезите на предишния му облик да са избледнели. Тук са били оживените стари пазари – женския, медния, конския, и прочутата Вайсова мелница (в района на днешния пл. „Възраждане“), където обикновено ставало спазаряването на работници, дърводелци, строители, градинари. В близост се намирала и църквата „Свети Спас „, останките от която днес са експонирани под северните основи на „Булбанк”. Храмът също заемал особено място в живота на строителите и техния Дюлгерски дом.
Сградата е построена през 1909-1910г. по проект на архитект Наум Торбов, а впечатляващата барелефна композиция на тимпана е дело на скулптора Александър Андреев и на майстора каменоделец Георги Киселинчев. Обявена е за паметник на културата с категория – „ местно значение“ в Държавен вестник, брой 40/1978г.
архитект Наум Торбов
Правени са две архитектурно-типологични проучвания – през 1977г. от арх. Стоянова и тех. Ставрева и през 1988г. от арх. Юри Йорданов, когато е била в процес на реставиране. Градоустройствената среда е с висока плътност на застрояване, сгадите са редови, изградени предимно до края 1940г. Дюлгерското здание заема важно място в облика на булеварда и е с висока културно-историческа стойност. Сградата е изнесена на уличната регулационна линия. Участва в поредица постройки, различаващи се по мащаб, стилова характеристика и обемно изграждане. Прилежащото дворно пространство е с нарушена регулационна характеристика. Не са запазени характерни структурни елементи, които да допринесат за доброто експониране на обекта.
Плановата схема е повтаряема на три нива в ясно изразено функционално зониране. Източната част е заета от многофункционална зала, а южната от обслужващи и работни помещения. Автентичността на плановата структура, носеща висока типологична стойност е била променена.
Пространствената структура се отличава със стегнат извисен обем и подчертан вертикализъм на главната фасада. Композицията е съставена от централна част, отговаряща фунционално на разположението на големите зали, и две странични долепени крила, където в план са разположени комуникационни връзки – коридори. Мощните профилирани корнизи уравновесяват фасадата. Единият маркира междуетажната конструкция, а другят е с форма на плоска дъга под атиката. Под дъгата са разположени големите прозоречни утвори на залата. По страниците на дъговите отвори вместо класически профили е направена своеобразна орнаментална украса. Всички останали прозоречни отвори са със закръглени ъгли . Уличната фасада е симетрична. Великолепната композиция на тимпана в стил сецесион е реставрирана и в много добро състояние. Със същия детайл са и разположените в левия и десния край на сградата кръгли прозоречни отвори.
 1925 г. |
 1977 г. |
Обектът е ценен от гледна точка на архитектурно- художествения синтез, но през годините почти всички орнамени на първо ниво са били премахнати , корнизът е бил опростен, растителните мотиви по вертиканите носещи елементи са отстранени, както и трите големи ръковинообразни декорации над централните прозорци. Тези дейности са лишили паметника от автентичния му вид. В момента четири от прозорците на първо ниво са зазидан в горната си част, а долната служи за рекламно пано на развиващата се там търговия. Така се нарушава балансът между плътност и прозрачност на фасадата, който архитект Н. Торбов е създал в оригиналния вид на сградата. Симетрията и отличителните черти на сецесиона са разрушени на първо ниво. От обема липсват двете капандури на порива, което допълнително нарушава баланса на сградата.
Конструктивната система е масивна – носеши тухлени зидове, междуетажната конструкция – пруски свод, метален гредоред с пълнеж от бетон, дървена покривна конструкция, масивно стълбище. Запазена е автентичността на приложената строителна технология и материали. Фасадата се състой от вароциментова мазилка / охра/ в контраст с белите корнизи, рамки, балюстри, фризове с растителни мотиви, фигурална композиция под плоската дъга на атичния корниз. Оригиналната дограма е подменена с бяла алуминиева. В интериора за пода са използвани мозайка, теракот, паркет ; за стените – мазилка, жълт варовик, стенописи на етажните площадки; за тавана – мазилка, окачен таван.
Богатата фигурална композиция на тимпана по дух и форма отговаря на стила на сецециона. Паното е с размери 12 на 3 метра. Сцената, която Киселинчев изработва от циментов разтвор представлява осемфигурна композиция. Изобразени са зидари, облечени в селск и дрехи, работещи на строително скеле, и класическа фигура на полулегнала жена с дете, която олицетворява образа на столицата, протягаща лавров венец към своите съзидатели – строителите. В дълбочина се виждат силуетите на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и на старата катедрална църква „Света София“. Навремето тази творба е била много критикувана, защото сюжетът бил повествователен, а пластичният израз бил недотам виртуозно разработен и съответно изпълнен. Така или иначе, нищо по-добро оттогава насам не е постигнато и този художествен и архитектурен опит за национален почерк отпреди повече от сто години си остава уникален и единствен. Техническото състояние на сградата е много добро, по фасадата няма напуквания, конструктивната система е здрава. Обектът е с висока индивидуална културно-историческа стойност. При изграждане на главната фасада е постигната висока степен на архитектурно-художествен синтез.
Във времето е имала различни обществени и културно значими функции. Най-напред е служела за средище на строителите с различна професионална подготовка и затова и до днес е известна като Дюлгерското здание. На 30.03.1930г. след многолюден студентски митинг в нея е учреден борческият български общ народен студентски съюз – БОНСС. В чест на това събитие върху сградата е поставена паметна плоча. Непостредствено преди 09.09.1944г. е продадена на част но лице – кино „Уфа” от 1953г. е Профсъюзен дом на културата на строителните работници „П.Пенев“.
В момента е собственост на Федерацията на независимите строителни синдикати. Помещенията в нея се ползват главно за търговски и административни дейности, а голямата зала на третия етаж е наета от театрална школа.
Сградата има нужните характеристики, за да остане в списъка на обявениете паметници на културата на гр. София с категория – „местно значение“.
