Както е известно от началото на годината влизат в сила редица промени в Кодекса за социално осигуряване /КСО/, като повечето касаят реда и условията за пенсиониране на работниците и служителите.
С настоящия материал ще Ви запознаем с приетите изменения в КСО. Струва си също да отбележим, че в резултат на активността на КНСБ и нейните структири, в това число и ФНСС, на техните предложения и аргументи и след категоричната позиция от 17.12.2013 г. на нашата Федерация, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ, Синдикална федерация „Металици” – КНСБ, Национална синдикална федерация „Метал-електро” – КНСБ, Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост – КНСБ, Национална федерация на труда „Химия и индустрия” – КНСБ, Синдиката на железничарите в България – КНСБ първоначалният вариант, внесен в Народното събрание, предвиждащ замразяване на възрастта и стажа само за работещите в условята на трета категория труд, бе променен. Директно в пленарна зала и при второто четене на законопроекта народните представители приеха преустановяване нарастването на възрастта за пенсиониране и за работещите в първа и втора категория труд.
В крайна сметка измененията в Кодекса за социално осигуряване, действащи от 01.01.2014 година, се свеждат до:
1. В сферата на пенсионното осигуряване:
• Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1(за всички лица по общата трета категория труд) се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж / нов § 6б от ПЗР на КСО/;
• До 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете /§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО/;
• До 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете /§ 5, ал. 1 от ПЗР на КСО/;
• С изменението в чл. 69 от КСО беше премахнато изискването за пенсионна възраст по отношение на военнослужещите, което бе въведено напълно справедливо от началото на миналата година. Този текст не е с едногодишно действие, какъвто е случаят при горепосочените норми и тези лица ще придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при условие, че имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /чл. 69, ал. 1 КСО/;
Замразяването на растящите изисквания за възраст и осигурителен стаж за работещите при трета категория труд, за категорийните работници по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и за учителите е предвидено да действа само за настоящата 2014 г.
• Възстановява се т. нар. „Швейцарско правило” за осъвременяване на пенсиите, което гласи, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година /чл. 100 КСО/;
• Променя се начинът на функциониране на Учителския пенсионен фонд по отношение определянето на размерите на пенсиите при по-ранно или отложено пенсиониране на учителите. Така намалението на пенсията се променя от 0,2% на 0,1% за всеки недостигащ месец да навършване на възрастта по чл. 68 КСО, а добавката за отложено пенсиониране нараства от 0,2% на 0,33% за всеки месец над посочената възраст /§ 5, ал. 2 и 3 от ПЗР на КСО/;
• Максималнията размер (таванът) на пенсиите до 31 декември 2018 г. ще се определя по досегашният начин (35 на сто от максималния осигурителен доход за годината). Така от 1 юли тази година максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките се установява на 840 лв., което представлява точно 35 на сто от новия максимален осигурителен доход 2400 лева /§ 6, ал. 1 от ПЗР на КСО/;
• От 1 юли 2014 г. (датата на осъвременяване на пенсиите) минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще стане 154,50 лв. /чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2014 г./.
2. Изменения по общите условия за осигуряването и при краткосрочните обезщетения
• За 2014 г. след традиционното и нелеко договаряне бяха определени нови размери на Минималните осигурителни доходи (договорености в 43 от общо 85 икономически дейности със среден процент на нарастване 3,0%). В икономическите дейности без споразумения се запазиха действалите до този момент прагове, като в резултат на това средното увеличението на МОД за тази година е 2,6 на сто.
Конкретните стойности на МОД по икономически дейности и групи персонал за тази година можете да видите в Приложението към писмото;
• Периодът, от който се изчислява размера на паричното обезщетение при бременност и раждане се намали от 24 на 18 календарни месеца преди настъпването на временната неработоспособност поради бременност и раждане /чл. 49, ал. 1 КСО/ (едно чисто КНСБ искане);
• Максималнитя осигурителен доход от 1-ви януари 2014 г. е увеличен от 2200 лв. на 2400 лв. /чл. 8, ал. 1, т. 4 ЗБДОО за 2014 г./;
• Гарантираните суми по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя бяха увеличено от 1000 на 1200 лв. /чл. 14, ал. 2 ЗБДОО за 2014 г./.
• Въведе се едно ново по вид парично обезщетение, което има спорен характер от гледна точка на осигурителните рискове и осигурителните принципи и за жалост провежда една тънка дискриминационна линия по повод осигурителните права. КНСБ настояваше за решаване на въпроса през другия основен стълб на социалната защита – подпомагането, доколкото осигурителен риск „осиновяване“ не съществува, а самото осиновяване е възможно не до 5, а до 18 годишна възраст.
Обезщетението за отглеждане на осиновено дете от 2- до 5- годишна възраст при ползване на съответния отпуск по чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда е за период от 365 дни от предаване на детето за осиновяване. Изплаща се при условията и размерите на обезщетението при бременност и раждане. Изисква се осиновяването на детето да е пълно, а не частично /нов чл. 53а КСО/;
• Независимо от нестихващите усилия на КНСБ и този път останаха непроменени размерите на дневното минимално обезщетение за безработица /7,20 лв./ и на еднократната помощ при смърт на осигурено лице /540 лв./ – чл. 10 и 12 ЗБДОО за 2014 г.;
• Размерът на паричното обезщетение за гледане на малко дете бе променен от 310 лв. на 340 лв., колкото е новата минимална работна заплата /чл. 11 ЗБДОО за 2014 г./;
Забележки:
1. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.
2. Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
3. Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – приложение № 2 към Заповед № РД-01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.
Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.
4. (доп. – ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници и работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството.
