Ти си работник или служител, човек на физическия или на умствения труд, за който получаваш възнаграждение от своя работодател.
Но, преди всичко, ти си гражданин на Република Бълга¬рия – държава, която с основния си закон-Конституцията, ти гарантира правото на труд и се грижи за създаване на условия за осъществяване на това изконно човешко право.
• Като човек на наемния труд не забравяй и другите си права, посочени в българската Конституция, които ти осигуряват:
> свободно да избираш своята професия и място на работа;
> здравословни и безопасни условия на труд;
> заплащане, съответстващо на извършената ра-бота, което не може да е по-малко от опреде-леното за страната минимално месечно трудово възнаграждение;
> почивка и отпуск при условия и ред, опреде-лени със закон.
• И още една конституционна повеля:
> никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд!
Понякога сигурно се питаш:
– Какъв е смисълът, който влагаме в думите:
“Кодекс на труда?” … За труда е ясно, а кодекс? … Сборник от закони, съвкупност от правила – това е значени¬ето, смисълът на кодекса. Законовите норми, правилата, кои¬то определят отношенията между всички, които участват в трудовата дейност. А това сте вие – ти и твоите колеги-работ- ници и служители, работодателите и държавата. Може ли да има между всички разбирателство, разумен разговор или както казват, социален диалог, ако за трудовите отношения не съ- Съществуват обществено приемливи за всички и задължителни изисквания и норми. Затова със сложната задача да се спазва редът в тези отношения, да се съчетават различните интереси и права по най- добрия за държавата и нейните граждани начин, се занимават множество закони и разпоредби, държавни и обществени органи, институции, организации.
Освен законите, в това число Кодексът на труда, твоите трудови права се гарантират и от редица международни актове. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България “международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.
> Всеобщата декларация на ООН за човешките права от 1948 г.
> Международен пакт за икономическите, со-циалните и културните права
> Международен пак за гражданските и поли-тическите права
> Факултативният протокол към Международния пакт за граждански и политически права, приет от ООН на 16 декември 1966 г.
Всички тези документи образуват Международната харта за правата на човека на ООН и в тях ясно са прогласени правото на труд, правото на справедливо и еднакво възнаграждение, на почивка, отдих и разумно разпределение на работното време, на платен годишен отпуск и други.
На практика посочените документи са само част от международните документи, регламентиращи трудовите права като неотменна част от правата на човека.
