Пламен Димитров: ЕК трябва да отговори на три въпроса за бъдещето на въглищните региони

Ще подкрепи ли Европейската комисия проекта за пилотна инсталация за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид в комплекс “Марица изток”, има ли политическа воля да стимулира трансфера на технологии от Северна и Западна Европа към нашия регион и как една заместваща мощност на газ, ако бъде изградена, ще може реално да се впише на пазара?

С тези три въпроса президентът на КНСБ Пламен Димитров се обърна към зам.-председателя на ЕК, отговарящ за Зелената сделка Франс Тимерманс по време на провелата се вчера кръгла маса “Справедлив преход и индустриална модернизация в България”. Конфедерацията бе домакин и съорганизатор на дискусията заедно с базирания в Тракийски университет Стара Загора Институт за устойчив преход и развитие.

Присъствено и онлайн в кръглата масата участваха и вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов, зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев, зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова, Добри Ярков, председател на Управителния съвет на ИУПР и ректор на Тракийския университет, Шаран Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите, Лука Визентини, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов, представители на индустриалните федерации към КНСБ, на синдикалните организации в комплекса “Марица Изток”, Стефен Енглинг, Съветник в BusinessEurope, Елмар Тайен, председател на работната група SGI Europe Energy и директор по комуникациите на Wuppertaler Stadtwerke в Германия, Добри Митрев, председател на БСК и др.

“Дори да кажем днес някаква крайна дата за затварянето на въглищните централи, това няма да има кой знае каква стойност на практика. Търговията с емисии се управлява от Вас, от Европейската комисия. Както за една година поскъпнаха от 30 на 60 евро, така могат да станат за 2 години и 160 евро на тон. Така ще затворим мините и за две години. Инструментът, който е очевидно работещ – емиисите, е във вашите ръце”, обърна се президентът на КНСБ към Тимерманс.

Димитров подчерта, че действително милиарди евро ще са на разположение за дигиталното и зелено трансформиране на цялата икономиката. Ако обаче се посочи какъв е точно хоризонтът за работа на въглищните централи, то трябва да има и яснота дали действително ще могат да съществуват на пазара.

“Искаме да видим дали ще има възможност един проект, който започна в България и има перспектива според нас – за улавяне и съхранение на въглероден диоксид – конкретно за “Мини Марица Изток”, има шанс да стигне до завършеност – поне технологична, научна, изследователска. Дали до 2035 г. могат да работят мините и да не плащаме емисии от 160 евро, а да улавяме въглероден диоксид. Затова първият ми въпрос към Вас, г-н Тимерманс, е може ли да ползваме конкретни фондове за това. Фондът за иновации, например, предвижда проекти за улавяне, преработка и съхранение на въглероден диоксид. Може ли ЕК да даде гръб на България да получи подобно финансиране?, попита Димитров. Той се обърна към зам.-председателя на ЕК и с въпрос за заместващите мощности. “Казвате да заместим поне половината от въглищата с газ. Виждате каква е цената в момента. България е зависима от руски газ. Коя индустрия ще го плаща този ток? Бълграската не може да плаща и сегашните цени. Затова има тежка криза на енергийния пазар”, подчерта Димитров.

Той отправи апел за солидарност и в споделянето на технологиите за дигитални и зелени решения. Как Изтокът и Югът да използва тези технологии, като ги нямаме. Те са в Севера и Запада. Трябва да се насърчи и този преход. Бих искал да видя политическа роля на ЕК да стимулира този процес, да се инсталират в нашите региони върховите технологии. Лългария е индустриална държава и ще остане такава – не само в енергийния сектор. От този въпрос зависи много – ако има такива инструменти да се стимулира този процес, нека от тези средства от ЕС да се възползват западните, северните компании, но да направят добри работни места, с високи заплати и организирани в синдикати работници”, каза още президентът на КНСБ.

Председателят на синдикалната организация на конфедерацията в “Мини Марица Изток” Наско Митев запозна Тимерманс с подписката срещу затварянето на комплекса. Няма да приемем наложена на сила година за затваряне, категоричен бе той. Освен пряко заетите, косвено с комплекса “Марица-Изток” са заети близо 100 000 души, посочи Митев и подчерта, че тези хора ще защитават правото си на труд с всички сили и средства.

Ние искаме достатъчно дълъг и плавен преход. България трябва да договори дата далеч след 2040 г. Без въглища не може. Ако комплексът спре работа, това ще доведе до огромен срив – драстичен скок на цената на тока разпад на икономиката, категоричен бе Митев.

Франс Тимерманс призова да се направи план за живота на въглищните централи, защото времето вече е настъпило. Според него, ако той бъде отложен, това ще е ощетяващо за работниците.В миналото правехме грешки, но сега трябва сме сигурни, че инвестииците ще бъдат насочени точно към въгледобивните региони, точно там, където е мината. България може да е индустриална сила и без да създава високи нива на емисии, каза той. По думите му заетите във въглищните производства имат достатъчно умения, които ще им позволят бърза преквалификация в добре платени дейности. Тимерманс допълни, че инвестициите в зелена енергия са възможност България бързо да навакса.

Индикативна дата за затваряне на въглищните централи у нас е реалистично да е между 2035 и 2040 г. Но тази дата трябва да бъде определена от Народното събрание, каза на кръглата маса служебният вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов. Според него е нормално да се говори за индикативна дата за затваряне на въглищното производство у нас и това се прави в страните – членки на ЕС.  По думите му в националните планове за възстановяване и устойчивост на всяка една страна в ЕС са заложени такива индикативни дати. Именно този краен срок е ключов и Европа държи на него, за да може да се прецени как и какви точно суми България може да получи в предстоящия зелен преход.

Според Пеканов разговорите за индикативни дати трябва да минат през решение на парламента и са въпрос на преговори. “Не е редно един служебен кабинет да взема такива важни за страната решения”, обясни вицепремиерът.
Той посочи, че е важно да има такива решения за въглищните региони, които да осигурят не просто работни места, а работни места с достойно заплащане.

България се е забавила с дискутирането на тези проблеми с планирането и как ще се случи енергийният преход. Индустриални паркове, изграждане на нови производства са част от решенията, смята вицепремиерът.

Пеканов добави още, че отчасти в енергетиката липсва дългосрочна визия и било трудно на първия служебен кабинет на Стефан Янев да работи за такава визия. Министерство на енергетиката работи активно по въпроса и всичко е свързано с европейските средства, които трябва да дойдат. Това, което направихме в първия служебен кабинет е да допълним плана за възстановяване и устойчивост – три нови проекта, три нови реформи, които със сигурност вдигат нивото на амбиция, но не са достигнати ясни ангажименти за следващите години, уточни вицепремиерът.

Заместник-енергийният министър Ива Петрова също каза по време на дискусията, че трябва НС да вземе решение за въглищните централи у нас.

Полагаме всички усилия за активизиране подготовката на териториалните планове и за изготвяне на адекватни оценки на икономическите и социалните ефекти от прехода по Зелената сделка и заетостта в енергийно-интензивните региони. За да можем да структурираме плана за справедлив преход трябва да определим времеви график за затваряне на въглищното производство. Това ще даде възможност да направим по-ясни стъпките за трансформацията, както и да започнем преговори с местните власти и със синдикатите за преквалификация, компенсация и инфраструктурно развитие на регионите, заяви Петрова.

Въглищните региони в България, и особено Марица-изток, притежават огромен потенциал за индустрията. Едновременно с прехода към нисковъглеродна енергетика ние искаме да развием този потенциал и да привлечем новите индустрии. Те ще осигурят по-висока добавена стойност, по-високи заплати и по-добри условия на труд, както и значителен икономически растеж за региона и страната. Тези два процеса трябва да вървят ръка за ръка, подчерта тя.

Министерството на енергетиката насърчи диалога с широк кръг заинтересовани страни, защото вярваме, че за справедливия преход общият принос е задължително условие да се справим с предизвикателствата. Така ще осигурим трайна перспектива за въглищните региони, които ще бъдат най-силно засегнати. Един от най-важните финансови инструменти в подкрепа на трансформацията е Механизмът за справедлив преход. Предвидените средства по Фонда за България са 1,178 млрд. евро в помощ на икономическата диверсификация, преквалификацията и търсенето на работа, както и за насърчаване на инвестициите, които са благоприятни за климата и околната среда в най-засегнатите територии. Механизмът за справедлив преход обаче трябва да работи в пряка връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, Многогодишната финансова рамка, Модернизационния фонд и други публични финансови инструменти, които да създадат привлекателна инвестиционна среда, посочи зам.-министър Петрова.

Тя акцентира още, че ведомството работи с „ПрайсуотърхаусКупърс България“ по проект за техническа помощ при подготовката на териториалните планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и по оценка на допълнителни територии в областите Хасково, Сливен и Ямбол. “Световната банка ни партнира в рамките на друг договор по подготовката на териториалните планове на още осем региона – Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. В този процес страната ни поддържа становището, че енергийният преход в съответствие със Зелената сделка трябва да бъде плавен и без сътресения, съобразен със спецификите на всяка територия, но същевременно трябва да бъде и ускорен заради голямото забавяне през изминалите години”, каза още Петрова.

Пълен запис от кръглата маса с изказванията на всички участници можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ.

Коментари са забранени.