Пламен Димитров: Колективното договаряне има бъдеще и в новата реалност на дигитализирания труд

През 2018 г. в света са продадени 422 000 промишлени роботи. Все повече хора и устройства се свързват с интернет. Блокчейн и други технологии също започват все да преобладават и да се използват за най-различни практически цели. Това увеличава способността ни да насърчаваме по-висок растеж на производителността, по-добри услуги, създават се нови бизнес модели и новаторски начини на работа, осигурявайки повече гъвкавост както за работодателите, така и за работниците. Въпреки огромните възможности, които процесите по дигитализация и автоматизация в икономиката предоставят, налице са и редица тревоги, които засягат основно бъдещето на труда в условията на технологичната революция и след нея.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването днес на дискусионен форум „Бъдещето на труда и дигитализацията“. Той бе организиран съвместно с фондация “Фридрих Еберет” и постави въпросите с предизвикателствата и тенденциите, свързани с атипичните форми на организация на труда.

Много хора се тревожат, че светът на труда се насочва към несигурно бъдеще, чиито основни белези ще бъдат технологичната безработица, несигурната заетост, нестандартните форми на заетост, ниска или никаква възможност за договаряне на ключови елементи от трудовия процес, дигитална некомпетентност, както и застаряване на населението в глобален план. Новите технологии променят основните елементи на традиционния пазар на труда, каза още Димитров и напомни, че страната ни е на последно място в ЕС по дигитални умения на работещите. Това е причината КНСБ да полага усилия за повишаването им, за провеждане на обучения за базови дигитални компетенции на заетите.

Колективното трудово договаряне има бъдеще и в новата реалност на дигитализирания труд, подчерта още президентът на конфедерацията и напомни, че изследване на ОИСР от 2019 показва, че нестандартните (атипичните форми на заетост) работници са с 40-50% по-малка вероятност да получат адекватна социална и трудова закрила и да членуват в синдикат, което се отразява върху тяхната обща трудова среда. От друга страна нарастват неравенствата в глобален план.

Той обясни, че трябва да е обществена цел гарантирането на правата и въвеждането на нови, иновативни механизми на защита на работещите.

Програмният координатор във фондация “Фидрих Еберт” д-р Пенчо Хубчев посочи, че дигитализацията навлиза все повече в работната среда, като повечето от работните места вече изискват работа с компютър, включително дори и работата на касиерки в супермаркети. “Отдавна знаем за банкоматите, автоматите за храна, от няколко години влакове се движат без машинисти, появяват се таксита без шофьори”, каза той и посочи, че според него изкуственият интелект и автоматите изместват все повече работници от техните работни места, но автоматите все още не са в състояние сами да се създават и поддържат, затова са необходими висококвалифицирани кадри. И това е огромно предизвикателство за образователната ни система, допълни той.

Гл. ас. д-р Моника Моралийска представи какви са социалните и регулаторни предизвикателства пред трудовите дигитални платформи. Те предлагат допълнителни възможности за доходи, но са свързани и с много проблеми – неплащане на заплати, психологически и социални рискове, неясно описание на задачите, липса на глас, лоша комуникация.

“Работниците през платформи на свободна практика имат относително високи нива на контрол и автономия да планират времето си и управляват взаимоотношенията с клиенти. Но: много работници са жертви на погрешно класифициране (платформите, предоставящи услуги за транспорт и доставка), където цените се определят от платформата и разпределението на работата се управлява алгоритмично, което предполага, че работниците имат слаб/ никакъв контрол върху условията на своята работа). Основното предизвикателство пред работещите е социалната защита, посочи Моралийска. Презентация за дигиталните платформи можете да видите тук

Ивайло Динев от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ посочи тенденциите и трудностите пред новите форми на труд. “В постпандемична обстановка светът ще бъде почти изцяло глобален трудов пазар. Сред предизвикателствата са:
– увеличаваща се конкуренция между местните и чуждестранните работници
– вътрешна миграция – от места с висок стандарт на живот към градове с по-нисък стандарт на живот
– увеличаваща се поляризация между печелищите от глобализацията и губещите – тези, които ще могат да работят само традиционните форми на труд

– ограничаване на трудовите права при трудещи се в нови форми на труд без ясен статут на заетост
– несигурност и вариации при работното време – непредсказуеми графици и периоди на уведомяване
– опасения за неспазване на стандартите за безопасност на труда
– увеличаващ се стрес и интензитет на работата – изисквания за 24-часова готовност за работа
– размиване на границата между личен живот и работно място
– минимално разпространение на КТД
пренасяне на отговорността за нужната инфраструктура за мобилна работа от работодател към работник
изключване на големи социални групи като по-възрастните, хората с по-ниска квалификация и пребиваващи на места без добър достъп до интернет.

С презентацията за предизвикателствата пред новите форми на труд можете да се запознаете тук.

Запис от форума можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ: https://fb.watch/5R-ytN9_GK/

Коментари са забранени.