Пламен Димитров: Настояваме за ръст на доходите още тази есен, предлагаме 22 мерки

Още от 1 ноември размерът на минималната работна заплата трябва да бъде увеличен на 700 лв., а от 1 януари 2022 г. – на 764 лв. Ще настояваме от тази есен и за ръст на всички заплати в заводи и организации, в които имаме структури, с 12-13 процента, за да се компенсира ударът от ръста на цените.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето днес на на второто за тази година експресно изследване на ценовата динамика на стоките и услугите от малката потребителска кошница. Заради осезаемото поскъпване на основни хранителни и нехранителни стоки Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ направи проучване на динамиката към септември, а днес бе оповестено изследване и към 20 октомври. Данните бяха представени и от директора на ИССИ Любослав Костов и научният секретар на иститута Росица Макелова.

Пламен Димитров обобщи, че те показват трикратно увеличение на инфлационния натиск и солидни ръстове на годишна база при някои от стоките, които стигат и до 40-52 процента.

Наблюдаваме ръст на цените и при много хранителни стоки, които бъркат дълбоко в джоба на всички. Затова нашето искане, отправено още с изготвения от КНСБ меморандум за следващите 4 г. управление, е за ускорен ръст на заплатите с 12-13 процента годишно. Вече го коригираме с искания още тази есен минималното равнище на заплатите да се вдигне до 700 лв. Това може да стане с постановление на МС, за да стигнем до ниво от 764 лв. в началото на 2022 г. Че е нужно да има увеличение на минималната заплата е извън всякакъв спор, каза Димитров.

По повод отправени от бизнеса предложения минималната заплата да не се вдига, Любослав Костов коментира, че много хора в България продължават да обедняват с честен труд. Доказано е емпирично, че вдигането на минималната заплата няма негативен ефект върху ниско квалифицираната заетост, обратното – има стимулиращ ефект. Страната ни е единствената, в която се води подобен спор.

Димитров напомни, че се очаква приемане през първото полугодие на следващата година на Директивата за адекватните минимални работни заплати. Тя ще обвърже минималното ниво на заплащане с т.нар двоен праг – да е 50 процента от Средната работна заплата и 60 на сто от медианната. “Към момента нашата МРЗ е 42,6 процента от СРЗ, а беше повече. Вместо да вървим нагоре, падаме надолу”, посочи президентът на КНСБ и обърна внимание, че и това трябва да се вземе предвид, когато се говори за ръст на минималната работна заплата.

Димитров алармира още, че КНСБ очаква близо 2,3 млн. българи да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства. Подпомаганите енергийно домакинства пък са в пъти по-малко: в момента са около 345 хил., а общата сума е 525 лв.

Заради натрупването на много негативни фактори, които се отразяват негативно върху доходите на работещите българи, КНСБ предлага пакет от 22 мерки, които да се реализират както спешно – до края на годината, така и да залегнат в бюджета за 2022 г. 

  1. Да се разработи легално определение, в т.ч. да се определят критерии за „енергийна бедност“ и да се подготвят бързо промени в действащата нормативна база за целево енергийно подпомагане. Аналогичен подход е необходим за гарантиране правото на минимум вода за питейни нужди и битово потребление.
  2. Да се подготви проект за национална краткосрочна (догонваща) стратегия за качествено и ускорено нарастване на доходите от труд до 2024 г.,  с оглед влизането на България в Еврозоната, която да включва темп на нарастване на МРЗ 17,5 % годишно и 12,5 на сто за средната.
  3. В съответствие със заложените критерии и цели на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати, Стратегията да включва достигане на съотношение МРЗ/СРЗ от поне 50% и периодично тестване на адекватността на МРЗ съобразно издръжката на живот в страната, като същевременно предвиди мерки, стимули и времеви график за постигане и на заложения в проекта на посочената Директива на ЕС висок обхват (70%) на работещите с колективни трудови договори. Със Стратегията да се заложи ежегодно средно нарастване на МРЗ с 17,5 на сто, така, че в 2025-2026  г.  МРЗ да достигне „заплатата за издръжка“, което означава семейство с едно дете, получаващо две МРЗ  да може да покрива всички необходими разходи за издръжка на живота.
  4. С постановление на МС  да се установи нов размер на МРЗ за страната  – от 1 ноември 700 лв. (цените в енергетиката, стоките от първа необходимост, издръжката на живота, цени на отопление, на водата и пр.).  Подобна мярка ще допринесе и за приходи в осигурителната система.
  5. От 1 декември 2021 г. да се въведе и прилага 460 лв. официална линия на бедност (ЛБ), при спазване методиката, която държи сметка и за натрупаната инфлация, (в случая декември 2019/декември 2020 г.), както настояваше КНСБ – EU-SILC 2020 г. – 451 лв. х 1.02 (102.0 инфлация).
  6. Въз основа на ЛБ от 460 лв. да се прилага базов доход за определяне месечните парични помощи по ЗСП на ниво от 20% от ЛБ (92 лв.) и на тази основа се прилагат утвърдените в ППЗСП диференцирани коефициенти още от декември т.г, за да се разшири кръгът на подпомаганите и се омекоти ударът от инфлацията, както и да се посрещнат новите цени на енергийните източници (очакван ръст до 30 на сто) от началото на 2022 г.
  7. Да се предвиди ежегодно нарастване с по 5 п.п. на дела от линията на бедност за съответната година, който формира базовия доход на лицата, подпомагани парично по ЗСП, докато базовият доход стане равен на самата ЛБ ( съответно на изисквания на ЕК).
  8. Подпомагането по оперативната програма за храни да се разшири, като се включат и всички пенсионери с лична пенсия плюс добавката от 120 лв. до 600 лв. включително. За целта да се адаптират/преразпределят количествата на продуктите;
  9. Рязко да се разшири обхватът на целевото енергийно подпомагане, и респективно се коригира месечната стойност на помощта за втората половина на отоплителния сезон – месеците януари, февруари и март 2022 г. съобразно нови цени на ел. енергията. Тази помощ да се дава без подоходен тест за достъп по отношение на семействата/домакинствата, в които има  напълно обездвижени и изцяло на легло лица/деца (да се има предвид определението по т. 1);
  10. За времето на карантина и/или домашно лечение от Ковид-19 на деца до 14 г. вкл., както и домашно лечение от Ковид-19 на лица над 60 годишна възраст за подпомагане разходите за отопление да се предвиди (ПМС) предоставянето на половината от еднократната помощ по чл. 16 ППЗСП. Тази помощ да не се дължи на родители, които получават целевата помощ по чл. 16б ППЗСП;
  11. Да се предостави еднократна „антиковид“ добавка в размер на 360 лв. (по 120 лв. на месец) за октомври, ноември и декември 2021 г.  на безработните с право на минимално обезщетение. За целта да се мобилизират средства от централния бюджет, както и  икономии на средства от мерки за заетост  (максимално необходимите средства са  около 17 млн.лв.).
  12. Да се повиши сумата за дневни пари на командирован в страната работник/служител от 20 лв. на 35 лв. (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната). Размерът на дневните не е актуализиран от 2008 г. и на практика не може да покрива нормално хранене поне два пъти дневно на командированото лице.
  13. 13. Незабавно да се предоставят компенсации на българския бизнес, с оглед драстичния ръст на цените на енергоносителите.

МЕРКИ ЗА 2022 ГОДИНА

  1. Минималната работна заплата за страната от 1 януари 2022 г. да се увеличи на 764 лв.
  2. Да се повишат възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране за 2022 г. с минимум 12,5 на сто (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.);
  3. Трудовите възнаграждения на заетите в агенциите „работещи на терен“ (АСП, АЗ, ГИТ, НАП, НОИ, РЗИ и пр.) – да се увеличат с 15 на сто от 1 януари 2022 г.
  4. Натуралните и стойностни показатели за делегираните държавни дейности, както и стойността на Единните разходни стандарти да се определят с ръст, който като минимум да компенсира въздействието на инфлацията и очакваните повишени разходи за издръжка от началото на 2022 г.
  5. Да се предвиди повишение на всички приходни параметри на бюджета на ДОО – МОД за самоосигуряващи се лица и земеделски стопани и тютюнопроизводители – ниво МРЗ 760 лв.; максимален осигурителен доход поне 3600 лв. (300 х 17.5% със закръгление); МОД по ИД – ръст с 12,5%; вноската за безработица да се увеличи с 0,5 на сто.
  6. На пенсионерите с пенсии за ОСВ под ЛБ от 460 лв. да се изплаща добавка през социалното подпомагане до нивото на ЛБ (подходът, предложен от служебното Правителство с актуализацията на бюджет 2021.)
  7. Да се отмени таванът на пенсиите за ОСВ, а размерът на минимално обезщетение за безработица да се установи на 21,80 лв. на ден (764: 21 ден и х 60 на сто).

Наред с горните мерки КНСБ намира за крайно належащо и  да се проведе задълбочен дебат, както и да се предприемат действия за:

  1. Премахване на максимално допустимото ниво на разходи по КФП в размер на 40% от БВП, съгласно Закона за публичните финанси. Това ограничение, според нас, не е основателно и поставя страната ни в по-лоша фискална позиция за реакция на допълнителни шокове в бъдеще;
  2. Реформа в данъчната система: 1) Въвеждане на необлагаем минимум равен на размера на минималната работна заплата и данък върху доходите на физическите лица в размер на 15%; 2) Данък върху доходите на юридическите лица в размер на 15% и 3) Данък добавена стойност в размер на 15%, както и
  3. Ангажиране на социалните партньори в контрола и мониторинга на изпълнението на заложените в НПВУ инвестиционни проекти и реформи, с акцент върху зеления и дигитален преход, заетостта и социалната сфера. 

Коментари са забранени.