Пламен Димитров: Постигнахме споразумение МОТ да разработи дефиниция за заплата за издръжка

Постигнато бе споразумение Международната организация на труда да направи изследвания и оценки, за да допринесе за по-доброто разбиране на това какво всъщност означава “заплата за издръжка”. Това е грандиозна победа не само за нас – групата на работниците, но и за всички работещи хора, които не могат да свържат двата края. Става въпрос за над 630 млн. заети в света, т.е. всеки пети работник не получава достатъчна заплата, за да измъкне себе си или семейството си от бедността, какво остава да има достоен живот.”

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитиров в заключителната си реч вчера по време на 110-тата сесия на Международната конференция на труда, която се провежда в Женева от 27 май до 11 юни. Димитров бе зам.-председател на Комитета по заетостта, както и главен преговарящ от страна на групата на работниците. Той е титулярен член на Управителния съвет на МОТ.

Президентът на КНСБ посочи, че ангажирането на МОТ с разработване на дефиниция за заплата за издръжка, а на тази база и изготвяне на методология за изчисляване, е важна предпоставка за постигането на по-висока социална справедливост в заплащането на труда.

“Това е първата, но много важна стъпка към постигане на по-голяма съгласуваност на международно равнище за осигуряване на доходи, гарантиращи издръжката на живота, както и към информационно обезпечаване на дебатите за определяне на заплатите на национално равнище”, каза Димитров.

Той подчерта, че до момента е имало очертани задължения на МОТ да се насърчава достигането на заплатата за издръжка, но въпреки това досега организацията реално не се е занимавала достатъчно задълбочено и ангажирано с въпроса, както в аналитично-методически, така и в практико-приложен план. “Въпреки че на национално и международно равнище се развиха много други инициативи за определяне и оценка на заплатата за издръжка, МОТ видимо отсъстваше от тези дейности поради липсата на консенсус. Тази седмица най-накрая успяхме да постигнем този консенсус и да преодолеем дългогодишната безизходица”, подчерта Димитров.

В речта си той посочи още, че в заключителния документ от работата на Комитета по заетостта е поставен фокус върху качествената заетост. Разглежда се необходимостта от насърчаване не само на количеството, но и на качеството на заетостта, включително чрез справяне с несигурните форми на труд. Групата на работниците добре знае, че през последните години тези форми на труд се разраснаха, което задълбочи неравенствата, бедността и уязвимостта, и ние сме доволни, че в заключенията се призовава за обръщане на тази тенденция.

В заключенията се подчертава още необходимостта от осигуряване на адекватна защита на всички работници, независимо от техния трудов статус – типичен, атипичен (платформен). Те също така призовават за правилна класификация на трудовите правоотношения – и обръщат специално внимание на уязвимостта на работещите на платформи. Това не е нов вид трета категория работници. Напротив, чрез нов международен и европейски стандарт трябва да се даде ясно класификация на техния трудов статус и да се приемат критерии в кои случаи работещите през платформи са в трудови отношения с платформата и в кои случаи се смятат за самостоятелно заети лица.

Документът набляга още на значението на колективното договаряне, за да се гарантира справедливо разпределение на печалбите в процеса на създаване на добавена стойност по веригите на доставки, също така особен акцент се слага на подкрепата за оптимален баланс между професионалния и личния живот. Постигнато е съгласие, че държавите-членки следва да насърчават гъвкави схеми на работно време и дистанционна работа. Те ще са доброволни, при заявено желание от страна на работещите.

Бяха разгледани и въздействията на новите технологии върху условията на труд и постигнахме съгласие, че МОТ ще подкрепи държавите членки в преодоляването на някои от рисковете, които тези нови технологии пораждат, такъв пример е алгоритмичният мениджмънт, каза Димитров. Това е изкуствен интелект, който набира скорост и се прилага не само в дигиталните платформи, но и в големи корпорации. Чрез него се управляват работещите – назначават се кадри, оценява се трудът им, повишават се или се намаляват възнаграждения и дори се вземат решения за уволняване.

“Заплатите са решаващ аспект на качествената заетост и в заключенията е поставен много силен акцент върху осигуряването на адекватни, справедливи и недискриминационни заплати. Това следва да се постигне чрез осигуряване на адекватни минимални заплати, както и чрез подкрепа за колективното договаряне на всички равнища – с други думи, не само в предприятията, но и на секторно и национално равнище. Силно се набляга и на преодоляването на неравенството в заплащането”, каза още Димитров в речта си.

Коментари са забранени.