ПРЕДОСТАВЯНЕ НА РАБОТНО, УНИФОРМЕНО ИЛИ ПРЕДСТАВИТЕЛНО ОБЛЕКЛО

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА РАБОТНО, УНИФОРМЕНО ИЛИ ПРЕДСТАВИТЕЛНО ОБЛЕКЛО В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПРАВООТНОШЕНИЕТО И КАТЕГОРИЯТА ПЕРСОНАЛ

Разяснение

І. Разпоредбата на чл. 296 от Кодекса на труда (КТ) е обща разпоредба, която установява правото на работниците и служителите на работно и униформено облекло. Редът и начинът за осъществяване на това право е установен в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО), приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г. (обн. ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.).

Работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа. Работното облекло е средство за осигуряване на хигиената на труда и на личната хигиена на работника/служителя.

Униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието (например в здравеопазването, железопътния транспорт и т.н.).

Наредбата за безплатното работно и униформено облекло се прилага за работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение.

Ако спецификата на извършваната дейност и на работното място налагат необходимост от подходящо работно и/или униформено облекло, тогава работодателят, независимо от вида на договора, предоставя такова на работниците и служителите (чл. 6, ал. 1 НБРУО). На работно и/или униформено облекло имат право и работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са възникнали на основание трудов договор, сключен по ПМС № 66 от 28.03.1996 г., тъй като техните правоотношения се подчиняват на общите разпоредби на трудовото законодателство. Не са налице условия за предоставяне на работно облекло по реда на Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, ако лицето работи по граждански договор.

Работното и униформеното облекло трябва да:

  • осигуряват защита на личното облекло на работника или служителя;
  • отговарят на условията на съответното работно място;
  • са съобразени с индивидуалните особености на работниците и служителите;
  • не създават риск за здравето и безопасността на работниците и служителите.

Работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. След предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено (най-често със заповед) определя:

  • работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло;
  • работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло;
  • вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло;
  • срока за износване на работното и/или униформеното облекло;
  • условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло.

Тези условия могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на НБРУО.

При определяне на условията за използване на работното и/или униформеното облекло и сроковете на износването му се отчитат:

  • видът и характеристиките на работното и/или униформеното облекло;
  • условията на работа;
  • продължителността на работното време;
  • сертификатът на работното и/или униформеното облекло, когато такъв се изисква, и инструкциите на производителя;
  • други фактори, които могат да окажат влияние върху срока на износване и пригодността на работното и/или униформеното облекло.

Работникът или служителят може да откаже да извърши работа, за която е определено да се осигурява работно облекло, когато то не му е предоставено.

Работникът или служителят е длъжен да:

  • носи работното и/или униформеното облекло при изпълнение на възложената работа;
  • спазва условията за използване на работното и/или униформеното облекло, определени от работодателя;
  • опазва работното и/или униформеното облекло като имущество на работодателя.

Работното и/или униформеното облекло се осигурява за индивидуално използване. По изключение работното и/или униформеното облекло може да бъде ползвано от повече от едно лице. В тези случаи работодателят предприема подходящи мерки за недопускане възникването на хигиенни и здравословни проблеми за лицата, които го ползват.
Работодателят осигурява необходимите условия и места за съхраняване на личното и работното и/или униформеното облекло на работниците и служителите.
Работното и униформеното облекло е краткотраен актив на предприятието и се отчита като материали по установения ред до момента на предоставянето му на правоимащите работници и служители. Работното и униформеното облекло се изписва на разход в издръжката на предприятието след получаването му от работниците и служителите, като за срока на неговото износване може да се води оперативна (извънсчетоводна) отчетност.
Върху стойността на работното и униформеното облекло не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Стойността на работното и униформеното облекло не се облага с данък върху общия доход.
Работното и/или униформеното облекло се предоставя на работника или служителя в готов вид в деня на постъпването му на работа.

Не се допуска заменянето на работното и/или униформеното облекло с пари.

Срокът на износване на работното и/или униформеното облекло започва да тече не от закупуване на облеклото от работодателя, а от деня на предоставянето му на работника или служителя. Всеки работник или служител е запознат предварително със срока за износване, който е записан в заповедта на работодателя.При отсъствие на работника или служителя за период повече от 3 месеца работодателят може да удължи срока на износване на работното и/или униформеното облекло (например поради ползване на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете).
Когато работното и/или униформеното облекло е загубено, унищожено или повредено, преди да изтече срокът на износване, работодателят го подменя с ново, което удостоверява с протокол.
Когато работното и/или униформеното облекло е загубено, унищожено или повредено по вина на работника или служителя, той носи имуществена отговорност по Кодекса на труда за остатъчната стойност на облеклото до изтичане на срока на износване.
Работниците и служителите незабавно уведомяват работодателя, когато работното и/ или униформеното облекло са загубени, унищожени или повредени с оглед предприемане на необходимите мерки.
Работодателят осигурява резерв от работно и/или униформено облекло, с оглед незабавното заменяне на загубено, унищожено или повредено работно и/или униформено облекло.

Работникът или служителят връща на работодателя предоставеното му работно и/или униформено облекло:
1. при прекратяване на трудовото правоотношение;
2. при преминаване на друга работа в предприятието, за която не е необходимо носенето на предоставеното облекло;
3. след приключване на работата в предприятието, когато е работник или служител в предприятие, което осигурява временна заетост;
4. след изтичане срока на износване.

Работникът или служителят може да задържи облеклото при условия, определени от работодателя, т.е.работодателят трябва да е определил допълнително такава възможност и условия със заповед или друг вътрешен акт.

ІІ. Работното и униформеното облекло трябва да се различават от специалното работно облекло и личните предпазни средства, които работодателят е длъжен да предоставя безплатно на работниците и служителите по реда на чл. 284, ал. 1 КТ.

НБРУО не се прилага за лични предпазни средства или специално работно облекло, предназначени за опазване на здравето и безопасността на работниците и служителите и предоставяни по реда на Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (ДВ, бр. 46 от 2001 г.). В Отговор на МТСП от 09.09.2015 г. във връзка с чл. 17 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. е посочено, че съгласно чл. 284, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Преценката за необходимостта от и за вида на специалното работно облекло и личните предпазни средства следва да се извършва във всеки конкретен случай в зависимост от характера на изпълняваната работа и въз основа на извършена оценка на риска на работното място. Работното облекло се различава от специалното работно облекло по чл. 284 КТ и не е средство за осигуряване на безопасността на работника/служителя. В тази връзка се счита, че ако съгласно оценката на риска е необходимо на работещите да се предоставят специални работни облекла по реда на Наредба № 3 от 19.04.2001 г., не би било необходимо да се предоставя и работно облекло по смисъла на НБРУО. В случай че се извършват дейности, за които съгласно оценката на риска не се осигуряват специални работни облекла, се счита, че няма пречка да се предоставят работни облекла, при спазване на изискванията на НБРУО.

ІІІ. Наредбата за безплатното работно и униформено облекло не се прилага в случаите, при които осигуряването на безплатно работно и/или униформено облекло е уредено със закон или с друг нормативен акт.

Съгласно чл. 40б от Закона за народната просвета (ЗНП) при изпълнение на служебните задължения лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена имат право на представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.
Средствата за представителното облекло на педагогическия персонал се осигуряват от съответния бюджет на детската градина, училището или обслужващото звено.
На основание чл. 40б ЗНП е приета Наредба № 1 от 09.04.2012 г. за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена (обн. ДВ, бр. 33 от 27.04.2012 г.).

Право на представително облекло по реда на Наредба № 1 от 09.04.2012 г. има педагогическият персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена. Педагогическият персонал включва лицата, заемащи длъжностите:

  • директор;
  • помощник-директори по учебната дейност, по учебно-производствената дейност и по спортна подготовка;
  • ръководител на компютърен кабинет;
  • ръководител на филиал в междуучилищен център за трудово-политехническо обучение (МУЦТПО);
  • учителските и възпитателските длъжности;
  • логопед;
  • психолог;
  • педагогически съветник;
  • корепетитор;
  • хореограф;
  • педагог;
  • ресурсен учител.

Административният и помощният персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена нямат право на суми за представително облекло по реда на Наредба № 1 от 09.04.2012 г.
Лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена имат право на представително облекло за всяка календарна година при изпълнение на служебните си задължения.
Стойността на представителното облекло се дава в пари, като изборът на облеклото се осигурява от всяко лице от педагогическия персонал съобразно благоприличието и деловия вид, съответстващ на служебното му положение.
При постъпване на работа през календарната година лицето от педагогическия персонал има право на представително облекло, пропорционално на оставащите до края й месеци.
Когато лицето от педагогическия персонал напусне, то възстановява получената сума за представително облекло, установена пропорционално на неотработените месеци за годината.
Лице от педагогическия персонал, което работи на непълно работно време, има право на сума за представително облекло, пропорционално на определената в трудовия му договор продължителност на работното време.
Средствата за представителното облекло на педагогическия персонал за всяка календарна година се осигуряват в рамките на утвърдения бюджет/бюджетната сметка на детската градина, училището или обслужващото звено. Конкретната стойност на представителното облекло се определя от директора за всяка календарна година в съответствие с бюджета на детската градина, училището или обслужващото звено и съобразно размерите, договорени в колективен трудов договор.
Колективен трудов договор се сключва при условията и по реда на КТ между представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, а в детските градини, училищата или обслужващите звена – между директора и синдикалните организации.
Съгласно чл. 49 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета, сключен на 26.06.2014 г. за срок от две години, работодателите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити осигуряват средства за представително облекло на работници и служители, педагогически кадри, членове на синдикатите и работодателите – страни по договора, в съответствие с Наредба № 1 от 09.04.2012 г. в размер, не по-малък от 350 лева. Работодателите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити осигуряват безплатно работно облекло на работниците и служителите, в съответствие с Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, и в размер, не по-малък от 250 лв. Педагогически кадри, които са получили представително облекло по Наредба № 1 от 09.04.2012 г., нямат право на облекло по НБРУО.

ІV. За работещите по служебни правоотношения се прилага Наредбата за служебното положение на държавните служители (НСПДС).

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) регламентира, че за осъществяване на служебните си задължения държавните служители имат право на представително и униформено облекло.
Съгласно чл. 27 НСПДС държавният служител има право на представително работно облекло за всяка календарна година.
При постъпване на държавна служба през календарната година държавният служител има право на представително работно облекло, пропорционално на оставащите до края й месеци. Когато държавният служител напусне, той възстановява получената сума за представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените месеци за годината. При временно преместване в друга администрация държавен служител, който е получил стойността на представителното облекло в изпращащата администрация, не възстановява получената сума. Той има право да получи стойността на представителното облекло от приемащата организация за следващата година.Държавният служител, командирован по реда на чл. 86а ЗДСл, получава стойността на представителното облекло от изпращащата администрация.
Стойността на представителното облекло се дава в пари, като изборът и видът на облеклото се осигуряват от всеки държавен служител.

Според чл. 28 НСПДС стойността на представителното работно облекло на държавните служители за една календарна година е, както следва:

  • за ръководни длъжности – до 450 лв.;
  • за експертни длъжности – до 250 лв.

Конкретната стойност на представителното работно облекло се определя от органа по назначаването за всяка календарна година.
Държавен служител, който работи на непълно работно време, има право на сума за представително облекло съобразно заеманата длъжност и пропорционално на определената в заповедта за назначаване продължителност на работното време.
Право на униформено облекло имат държавни служители, за които с нормативен акт е предвидено носенето му при изпълнението на служебните задължения.
Видът, стойността и сроковете за износване на униформеното облекло за отделните категории държавни служители, се определят от органа по назначаването, съгласувано с министъра на финансите.
Държавните служители, които имат право на униформено облекло, нямат право на представително работно облекло.
Средствата за представителното работно и за униформеното работно облекло на държавните служители се осигуряват от съответните бюджети.

 Източник: Дайджест „Труд и право”, бр. 11, 2015 г., стр.10
Автор: Мариана ВАСИЛЕВА, юрист в администрацията на МС

 

 

 

Коментари са забранени.