Становище на КНСБ върху проект на „План за възстановяване и устойчивост“ на Република България

1. Обща оценка
Планът за възстановяване и устойчивост е част от инструмента „Следващо поколение ЕС“ (2021-2024 г.) от Плана за възстановяване на Европа. За целите на програмиране на средствата всяка държава трябва да изготви Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) като приложение към Националната си програма за реформи. Това го превръща в стратегически програмен документ за страната ни през следващите години, където трябва да бъдат адресирани всички важни проблеми за решаване посредством конкретни икономически и социални политики. От първостепенно значение е правилното формулиране на проблемите, пред които е изправено българското общество, особено в ситуацията на COVID-19.
КНСБ припомня, че този план бе замислен, стъпвайки върху Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030. Тези намерения са заявени в самия документ, като в приложението са описани всички индикатори и целеви стойности на измерителите, заложени в НПР 2030. Всъщност, това са единствените количествени индикатори в целия план, което поставя неговата емпирична верификация под въпрос още в началото.През есента на 2019 г. в рамките на НСТС бе обсъдена НПР 2030 и конкретно тези индикатори, които в момента са залегнали като приложение в Плана за възстановяване и устойчивост. Тогава КНСБ изрази своята неудовлетвореност от начина на представяне и формулиране на основните проблеми, както и съмнения относно изпълнението на индикаторите. Отправените от нас тогава бележки една година по-късно не са взети предвид, защото цитираните стойности в приложението на Плана за възстановяване и устойчивост по отделните индикатори остават почти непроменени. Това поставя под въпрос и структурата на целия план, тъй като той стъпва, поне към момента, върху нереалистични очаквания и липса на взаимна обвързаност между отделните цели.
Припомняме, че основните стратегически цели в НПР 2030 бяха: ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата. Следователно, необходима е максимална приемственост между заложените цели в НПР 2030 и конкретните мерки, които се разписват и мотивират в момента. Според КНСБ, към момента подобно нещо липсва. Така дефинираните четири основни стълба в Плана за възстановяване и развитие и техните цели, не покриват в същия мащаб трите основни стратегически цели от НПР 2030. Припомняме, че стратегическата цел е най-обобщеният показател в НПР 2030, която трябва да съответства на най-обобщения такъв в Плана за възстановяване и устойчивост. По-конкретно, към момента не виждаме приемственост по отношение на политиките за борба с неравенствата и демографската криза.

Конфедерацията на независимите синдикати в България счита, че съотношението в разпределението на ресурсите по отделните стълбове може да провокира противоречия. Необходима е повече информация, например, защо се отделят повече пари за „Иновативна“ и по-малко пари за „Справедлива България“, при положение, че страната ни от години е на последно място в ЕС по мнозинството от социалните индикатори.

Според нас, реформите трябва да са подробно представени по начин, позволяващ да се прецени какъв проблем решават и как ще го постигнат. В този смисъл, необходими са по-конкретни стъпки по отношение на борбата с демографската криза и намаление на неравенствата. Освен това, трябва да се посочат основните допускания и използваните модели за количествена оценка на въздействието от предложената съвкупност от мерки. Към момента има заявени намерения, без тези намерения да са облечени количествено с конкретни макроикономически параметри. Вече има първоначални емпирични оценки от чужди автори в тази посока, които твърдят, че при правилно инвестиране БВП на страните членки би могъл да нарасне с до 2% на годишна база. В този контекст би била полезна повече информация относно мултипликативния ефект върху реалната икономика от предвидените финансови средства по четирите стълба.
Когато говорим за документ от такъв мащаб, е релевантно и включването на обобщен измерител, който да отразява количествено реалната степен на конвергенция на страната спрямо средноевропейските равнища на доходи. Самата идея за реална конвергенция пък би трябвало да бъде възприета като водещ елемент в цялата програма, като всички стълбове, приоритети и цели, трябва да бъдат взаимообвързани в този контекст.
КНСБ отбелязва, че съгласно изискванията на ЕК, планът на България трябва да адресира специфичните за държавата препоръки по линия на Европейския семестър за 2020 г. и 2019 г., да съдържа елементи на реформи и да води до икономически растеж. Следователно, необходимо е да се приоритизират инвестиционни проекти с по-висока проектна готовност, с оглед времевите хоризонти на Механизма, от една страна, но и да се създават работни места, да се повишава икономическата и социална устойчивост на България, от друга.

Освен това, една по-ясна връзка между заложените проекти и реформи в Плана за възстановяване и устойчивост и мерките от петте раздела в подписаното през юни Национално тристранно споразумение, би допринесла за съществено подобряване на последователността и съгласуваността на политиките. Към момента такава връзка липсва, дори не е ясно по какъв начин този План ще способства за достигане на заложените средносрочни цели в споразумението, а именно:
• Производителност на труда в СПС – 60% от тази на ЕС;
• БВП на глава от населението в СПС – 60% от тази на ЕС;
• Компенсация на един нает в СПС – 60% от тази на ЕС;
• Разходи за социална защита – 20% от БВП

2. Конкретни бележки
Според нас, методът на разпределение на парите трябва да отразява мащаба на предизвикателството в икономически и социален аспект. Трябват ясни критерии на разпределение на средствата по отделните стълбове, като се възприеме йерархичен модел на степенуване на проблемите по важност, значимост и необходимост за обществото.
КНСБ настоява за по-конкретни измерения на зададените крайни цели и задачи за изпълнение от 4-те основни стълба. Необходима е допълнителна аргументация, тъй като към момента липсва подробна статистическа информация като цели, задачи, оценка на въздействието на предлаганите реформи.
По отношение на връзката между петте раздела от Националното тристранно споразумение и настоящия проект на План за възстановяване и устойчивост, констатираме, че едва 13 от 46-те заложени в споразумението мерки, намират в някаква степен реализация и в съответните стълбове на плана. Половината от тези 13 стъпки, касаят първи раздел на споразумението „Бизнес среда “, като в много по-малка степен е съответствието по останалите раздели – „Енергетика“, „Европейска зелена сделка“, „Демография, образование, пазар на труда и трудова миграция“, „Политики за социална защита“.
В духа на подписаното Национално тристранно споразумение считаме, че при възлагането на обществени поръчки, финансирани през европейски средства и програми, каквито са инвестиционните проекти по НПВУ, трябва стриктно да се следи спазването от страна на изпълнителите (работодателите) на приетите национални и международни трудови и социални стандарти, както и правото на работниците на сдружаване и колективно договаряне. Това принципно изискване трябва да намери своето място още на входа на документа.

Оценяваме положително създаването на интернет-портала https://nextgeneration.bg/, но настояваме там да бъде публикуван списък на проектите, които са включени в проекта на НПВУ. Според нас, по този начин ще се осъществява адекватен обществен контрол и ще се гарантира прозрачност на процеса. В този смисъл е необходимо управлението на инвестициите да се извършва в съответствие с принципите на партньорство. Това би позволило участието на социалните партньори по прозрачен начин във вземането на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите по области на политиките. По този начин ще се гарантира адекватен и навременен процес на контрол и обратна връзка от социално-икономическите партньори и другите представители на гражданското общество при прилагане на мерките, напредъка и изпълнението на плана.

Възприемаме този първи драфт на НПВУ като една първоначална рамка, в която трябва да се добавят предложения за конкретни реформи и инвестиционни проекти с индикатори за изпълнение. В този дух са и нашите коментари и предложения по-долу.

2.1. Иновативна България
2.1.1. За този стълб са предвидени 20% (2,43 млрд. лв.) от средствата по НПВУ. Допълнителни възможности се разкриват през оперативните програми „Образование“, „Научни изследвания“, „Иновации и конкурентоспособност“. Други средства от бюджетно финансиране трябва да бъдат насочени към дейности, свързани с усъвършенстване на уменията за преподаване с поддържане и подобряване на квалификацията на учителите и преподавателите в различните степени на образователната система;
2.1.2. Амбициозната цел е трансформация към икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж. Според предвидените за реализация проекти и съпътстващи ги реформи могат да се откроят следните ключови области:
– Изграждане на умения и ключови компетентности от ранна възраст
– Средно образование с акцент върху изграждане на образователна STEM среда;
– Висше образование, насърчаващо научно-изследователската дейност, трансфера и комерсализация на нови знания и технологии;
– Създаване на Държавна агенция за научни изследвания и иновации, която да управлява и насочва процеса на трансформация на фундаменталните изследвания към приложни проекти, комерсализация и придобиване на добавена стойност;
– Изграждане на дигитални умения и реформа в областта на валидиране на уменията, придобити в различни форми на обучение;
– Подкрепа за развитие на индустриални паркове и икономически зони, за интелигентен растеж и висока добавена стойност.
2.1.3. Важен аспект от осъществяваната реформа е фокусът върху областите на STEM (наука, технологии, природни науки и математика), който създава предпоставки за успешна последваща реализация на младите хора в професиите на бъдещето, като освен това насърчава въвеждането на нови методи на преподаване, повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти и създаване на ново учебно съдържание в посока интегриране на предметните области;
2.1.4. Считаме за особено перспективни възможностите за създаване на интердисциплинарни планове и програми, както и за включване на хуманитарни дисциплини в учебните планове на природните науки и на уводни дисциплини от точните науки в обучението по хуманитарни и социални науки. Такива примери вече има и постепенно намират път в полето на Дигиталната хуманитаристика и присъдружните й дисциплини. Тези опити следва да бъдат специално подкрепяни, насърчавани и рекламирани, дори в чисто финансов аспект;
2.1.5. Развитието на интердисциплинарни учебни планове и на хибридни специалности, комбиниращи дисциплини от две и повече професионални направления, които се осъществяват от две или повече висши училища, трябва да се подложи на строг контрол, за да се избегне появата на несвойствени „хибридни” специалности с възможни аргументи – нужда от „комбинирани” специалисти в различни региони на страната. Освен това предлагаме да се добави:За регулираните професии и особено в областта на здравеопазването, актуализирането на учебните планове и програми да се извършва в колаборация с утвърдени европейски мрежи за наука и висше образование в съответната специалност;
2.1.6. Приветстваме разпространението на иновациите, което е в синхрон с качеството на обучение, чрез развиване на прогресивни професионални направления, в които съответните ВУ са традиционно добри и имат капацитет, включително изследователски. Осъзнаваме и подкрепяме необходимостта от по-голяма интеграция между отделните ВУ, ВУ и институтите на БАН, ВУ и реалната икономика, но в Проекта не се предлагат конкретни механизми за това;
2.1.7. Приемаме и подкрепяме стратегическото разбиране университетите да са иновативни, да изпълняват образователна, изследователска, културна и възпитателна мисия в полза на обществото и на отделните индивиди чрез провеждане на научни изследвания и осигуряване на качествено, достъпно и продължаващо през целия живот образование и обучение за успешна личностна и професионална реализация;
2.1.8. При разделяне на ВУ на две категории – изследователски и неизследователски, трябва да бъдат ясно определени и застъпени критериите за връзка с практиката. Ние смятаме, че за изследователските ВУ тази пряка връзка не е толкова нужна. Те имат надеждни критерии под формата на брой цитирания на научни публикации в световно известни библиографски бази от данни. ВУ, които нямат изследователски характер, имат нужда от други ориентири, по които да се подобрява и оценява качеството. Ролята за тази външна оценка трябва да е на бизнеса и браншовите професионални организации;
2.1.9. Препоръчваме в проекта на НПВУ да се наблегне не само на модернизирането на ВУ и условията за научна дейност, връзката между бизнеса, висшето образование и науката и т.н., но и на целеполагащо финансиране, както и на взаимодействието между институциите и обществото, защото само така ще бъдем взаимно ангажирани с общи цели. Целесъобразното и целево финансиране може да бъде постигнато през серия от мерки като например: целеви средства за изследователска мобилност, целеви средства за преподавателски заплати, засилен контрол върху целесъобразното разходване на публични средства;
2.1.10. В третата приоритетна област на стълб „Иновативна България“, а именно – Интелигентна индустрия, е предвидена програма, която ще подпомага процеса на преход към кръгова икономика в предприятията. Считаме че е нужно прецизиране, защото основна област на втория стълб, „Зелена България“, е именно: кръгова и нисковъглеродна икономика. Там са предвидени близо 4,5 млрд. лв. и се получава дублиране на приоритети без ясно изразена обосновка в текста.

2.2. Зелена България
2.2.1. Предвиденото финансиране на този стълб (37% от общия ресурс на Плана – 4,5 млрд. лв.) съответства на изискването на ЕК и то е с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост;
2.2.2. Планът за възстановяване и устойчивост трябва да се разглежда във взаимна обвързаност с Фонда за справедлив преход (ФСП). Точно затова е необходимо да се засегнат структурните промени чрез цялостен подход, обхващащ икономическите, промишлените, технологичните и социалните измерения на процеса на преобразуване, с участието на социалните партньори и неправителствените организации. Припомняме, че самият регламент за ФСП предполага активното участие на социалните партньори по дефолт. Към момента не считаме, че участието на социалните партньори в изготвянето на Плана за възстановяване и устойчивост, е достатъчно с оглед осигуряване на представителност на максимално много групи от обществото. Настояваме социалните партньори да бъдат запознати в детайли със сегашните идеи в Плана и да бъде създадена организация, така че при развитието на мерките по Плана, социалните партньори да бъдат включени пряко, а не като наблюдатели. В тази връзка имаме предложение, развито в точка 2.2.5 по-долу.
2.2.3. В направлението „Нисковъглеродна икономика“ е поставен акцент върху намаляване на енергийната интензивност на икономиката и спомагане на зеления преход посредством предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите. Предвиденото финансиране за енергийна ефективност на административните сгради изглежда твърде скромно на фона на потенциала за подобрение в тази област, още повече че ЕК поставя специално акцент върху това направление за финансиране. Ще се търсят ли други пътища са финансиране на такива проекти? Не става ясно, защо целите за постигане на кръгова икономика са разделени в два стълба – Иновативна и Зелена България. В компонент „Интелигентна индустрия“ на първия стълб се посочва, че „основната цел е да бъдат подпомогнати големите предприятията за преход към кръгова икономика при въвеждане на рециклиращи технологии, стандартизиране в областта на околната среда и насърчаване на екоиновациите”. Тези направления изискват обвързване на националните линии на доставка и активното търсене на нови технологии, които да бъдат базата на бъдещото развитие у нас. Има широки възможности за усвояване и влагане в сградния сектор и индустрията на иновативни изделия за измерване, управление на данни и енергийни потоци, нови енергийни технологии на микро ниво. Тези направления изискват ясен ангажимент за развитие.
2.2.4. Сектор Енергетика е основен сектор, в който следва да се осъществят мерки за преход към нисковъглеродно производство, за сега обаче такива липсват в сектора. Прогнозите за работа на консултантите от ЕК и СБ са за разработване на целеви планове в следващите 12 месеца. Какви мерки ще се предприемат, за да се осигури синхронизация между Плана за възстановяване и устойчивост и Плана за справедлив преход? Никъде в плана не се говори за развитие на нови нисковъглеродни технологии, системи за съхранение на енергия, водород и т.н., а това означава и липса на визия за създаване на „зелени“, устойчиви работни места. Настояваме визията за справедливия преход да бъде споделена с хората, които ще бъдат засегнати от Зелената сделка. Тези хора трябва да видят възможностите за по-добро собствено развитие още сега, преди да са се променили условията за производство.
2.2.5. Предлагаме създаването на Институт за устойчив преход и развитие, с участието на университети, местна власт и социалните партньори, който да подпомага прехода към нисковъглеродна икономика и да играе ключова роля при формулиране на национална позиция с конкретни планове за развитие. Основните цели на Института трябва да бъдат насочени към: (а) разработване на анализи, планове и сценарии за развитие на региона, (б) изучаване, тестване и развиване на нови индустриални технологии и (в) принос за привличането на инвестиции в нови индустрии с висока добавена стойност в сектора. Този институт трябва да постави акцент върху икономическите и енергийните анализи, новите енергийни технологии, селското стопанство и дигитализацията на индустрията. Освен директния принос към развитието на региона Марица Изток и област Стара Загора, Институтът ще има значителен принос към националния икономически преход чрез анализи и пилотни проекти, които ще дадат възможност за адекватно развитие на новите технологии. Институтът ще работи в тясно сътрудничество с дружества и изследователски институции от цялата страна.
2.2.6. По отношение на идеята за създаване на Фонд за декарбонизация, подчертаваме необходимостта от по-голяма яснота относно неговите функции, капитализацията и начините на финансиране на проекти. Не става ясно доколко този нов фонд ще се различава от останалите инструменти за финансиране на нисковъглеродни инвестиции. Настояваме за ясно обвързване на целите на Фонда с приоритетните задачи при справедливия преход.
2.2.7. Приветстваме, че във втория стълб Зелена България ред приоритетно изведените области на политики са Устойчивото селско стопанство с два акцента/проблема – Дигитално земеделие и Хидромелиоративната инфраструктура. Разработените модули в рамките на предложението „Дигитално земеделие“ ще дадат отговор на редица секторни предизвикателства в ерата на дигиталната трансформация. Категорично подкрепяме изграждането на цялостна електронна информационна система в земеделието, която да осигури единен поток на данни от и към администрация и земеделски производители. Образователната структура, посочена по-горе е показателна за необходимостта от спешни мерки за образование, обучение и квалификация на работещи и земеделски производители;
2.2.8. Подобряването на състоянието и модернизацията на хидромелиоративната инфраструктура е наложително. Подкрепяме планираната цялостна рехабилитация и модернизация на напоителните системи в България, което ще възстанови потенциала им и ще подкрепи сектора в справяне с негативните външни въздействия и климатични промени. Оценяваме положително амбициозността на проекта, който включва огромен брой обекти, напоителни и защитни съоръжения,които останаха неремонтирани в последните 30 години;
2.2.9. Тревога буди обаче управлението на планирания сериозен финансов ресурс при изпълнението на заложените цели за краткия период от време. От една страна планираните 846 млн. лв. са уникална възможност за възраждане на поливното земеделие и разширяване на поливните площи у нас. От друга страна, хидромелиоративните съоръжения са под управлението на няколко различни институции, което изисква обща координация, постоянен обществен мониторинг, опростени и прозрачни правила за управление на заложения паричен ресурс;
2.2.10. Разглеждайки Плана в неговата цялост, пред нас остават неизяснени редица въпроси. Планът има за цел да постигне икономическо възстановяване и устойчив възход в три направления – икономически, екологичен и социален, а всички те се пресичат в човешкия фактор. Как той адресира потребностите на работещите в сектора селско стопанство? Как са защитени техните интереси? Тук ще направим отново уточнението, че в сектора има различни форми на заетост, но освен фермери и самонаети в него работят и наети работници в цялата гама от нискоквалифицирани до високо специализирани и квалифицирани кадри;
2.2.11. България има остра необходимост от план за устойчиво възстановяване, който да стимулира икономически растеж, да създава нови и качествени работни места и да промени структурно парадигмата за селското ни стопанство, превръщайки го в устойчив и привлекателен за труд и заетост сектор, с производителност и продукция с висока добавена стойност. Това е мисия възможна само при спазване на трудови и социални стандарти, както и тясното му обвързване с науката и иновациите в посока на по-висока кръговост на процесите в него;
2.2.12. Въпреки ясно подчертаната роля на селското стопанство във втората целева област Зелена България, потенциалът на сектора за създаване на нови и устойчиви работни места остава неразгърнат в пълнота, а участието на социалните партньори в разработването и прилагането на конкретните проектни дейности е недостатъчно видимо. Нещо повече, там липсва каквато и да е индикация за подкрепа/насърчаване и мерки за изграждане на необходимия човешки капитал, критичен за сектора;
2.2.13. Мерките за обучение и квалификация би трябвало да са в сърцето на плана за възстановяване и устойчивост и в частта за селско стопанство.Необходимо е да се засили значението на дуалната формална образователна система, с акцент върху зелената трансформация на сектора, да се разширят схемите за професионално обучение и квалификация с комплекс от мерки– от дигитални умения до целева професионална квалификация и преквалификация, което е възможно чрез активното включване на социалните партньори и развиване на секторните фондове за квалификация, валидиране на неформални знания и опит и пр.

2.3. Свързана България
2.3.1. Делът на заделените ресурси от плана за този стълб е 22% (2,7 млрд. лв.), като финансирането ще се допълва със: средства от инструментите на Кохезионната политика по сфери на въздействие: (1) повишаване на темповете на дигитализация на публичния сектор и обезпечаване на високо ниво на киберсигурност, (2) подобряване на железопътната инфраструктура, свързаността между въздушния и железопътния транспорт и (3) мерки на територията в зависимост от конкретните нужди от инфраструктура, услуги, управление на риска от бедствия;
2.3.2. Планът очертава насоките за инвестиции, като особено по отношение на транспортната свързаност, те имат много висока степен на конкретност с посочени обекти за финансови интервенции. Основен недостатък на тази част обаче е, че тя планира инвестиции единствено в сектор железопътен транспорт. Подкрепяме набелязаните цели и мерки в сектора, които в частност изпълняват някои от целите на Зелената сделка, даващи водеща роля на железопътния транспорт и изместват автомобилния, превръщайки го в довозващ. Не можем обаче да се съгласим, че набелязаните цели в плана са напълно изчерпателни и ефективни по отношение на транспортната свързаност на Република България;
2.3.3. Липсват мерки за реформа и инвестиции в българските пристанища, които са входната и изходна точка на голяма част от товаропотоците. Считаме, че липсата на такива мерки биха направили плана по-неефективен, имайки предвид и планираните цели, реформи и инвестиции в стълб 1, визирайки програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални паркове, както и тези в стълб 2 по отношение на устойчиво селско стопанство, целящи подобряването на производителността и добивите на малките и средни селски стопанства;
2.3.4. Тези цели биха били изпълнени с повече смисъл при допълване на стълба с цели, мерки и инвестиции за модернизация на българските пристанища и прилежащата към тях инфраструктура за постигане на една по-голяма добавена стойност в икономиката и завършеност на частта транспортна свързаност на Република България. В тази връзка предлагаме:
• Приемане на Генералния план на Пристанище Варна, за да могат да се разработват технически проекти.
• Целите, които трябват да бъдат поставени, са укрепване и удълбочаване на кейовите места /преди всичко 6-то и 7-мо кейови места/ с цел приемане на по-големи кораби тип Panamax и товаренето им до пълен капацитет. В момента такива кораби се обработват частично, след което се дотоварват в пристанище Констанца поради ограничения в газенето при нас.
• Изграждане на силозен парк за съхранение на насипни зърнени товари, модернизация на стари или изграждане на нови закрити складови площи с възможност за обработка на вагони и товарни автомобили, както и инфраструктурни и технологични подобрения, свързани със закупване на съвременна претоварна техника.
• От съществено важно значение е изграждането на нов подходен път към пристанище Варна-Изток и островна промишлена зона, с цел отклоняване на тежкотоварния трафик от градската пътна мрежа.
• Тези инвестиции биха довели до по-бърза и качествена обработка на корабите, по-голяма удовлетвореност на клиентите и същевременно създаване на условия за привличане на нови такива.
Предлагаме включване в документа на Проект „Осигуряване на устойчива транспортна свързаност чрез изграждане на участъци от екологичен скоростен градски метротранспорт в столицата“. Считаме че той има пряко отношение към постигането на заложените цели в този стълб.Приложеният текст по-долу може да бъде включен като нов абзац на стр.37 от раздел Транспортна свързаност на този стълб, подточка в/ от Плана за възстановяване и устойчивост.
Столицата на Р България заедно с живеещите и временно пребиваващите надхвърля 1,5 млн. население. Транспортната и екологична обстановка в града е изключително тежка и сложна. Ежедневно в плътно застроените части на града се формират големи задръствания от лични и обществени превозни средства. Това води до влошена екологична и транспортна обстановка в града и околностите.
Поради тази причина, въпреки различните мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха, в отделни дни замърсяването в някои райони значително превишава санитарните норми. Практиката и опитът в другите страни показва, че една от най-ефективните мерки се явява развитие на подземен скоростен метротранспорт. В контекста на Зелената сделка метрото в София е един от най-големите зелени инфраструктурни проекти в Р България. При високи екологични стандарти, предвидените участъци от проекта с обща дължина 9 км. ще осигуряват бързо и ефективно обслужване на голям брой пътници с интермодални връзки с националната ж.п. мрежа, с летището, а чрез буферни метростанции с паркинги на основните входно-изходни артерии на града – с основния автомобилен трафик към столицата. С новите участъци, обособени в три лота, ще се превозват десетки милиони пътници годишно, ще се намалят вредните газове-парникови, фини прахови частици, оловни аерозоли и др. в града и региона с няколко десетки хиляди тона годишно, а поради значителната скорост на придвижване жителите на града ще икономисват над 60 хил. часа дневно. Участъците от предлаганите разширения на метрото няма да се дублират с участъци, финансирани по други програми. За отделни участъци от предлаганите има проектна готовност и е възможно започване на изпълнението още през 2021г.
Общият планиран ресурс за участъците от проекта възлиза на 760 млн.лв. с период на изпълнение 2021-2025 г.

2.4. Справедлива България
2.4.1. Стълбът кумулира 21% от общите финансови ресурси (2,55 млрд. лв.) по Плана, разпределени в три области на политиките – 1) бизнес среда, 2) социално включване и 3) здравеопазване.
2.4.2. Необходимо е вътрешно преструктуриране на части от плана с цел тематична свързаност на заложените политики. Например „Бизнес среда“ от стълб „Справедлива България“ трябва да се премести в стълб 1 – „Иновативна България“ или алтернативно – в Стълб 3 „Свързана България“, тъй като в момента не става ясно каква е нейната роля в стълб 4, който според нас, има много различен характер. Това преструктуриране трябва да се извърши при запазване на предвидените предварително финансови параметри на всеки от стълбовете, тъй като и в момента средствата за „Справедлива България“ са малко на фона на останалите стълбове.
2.4.3. За КНСБ особен интерес представлява втората област на политики – социално включване. За съжаление, макар че този компонент залага на цели, свързани с „повишаване квалификацията и уменията на работната сила, за постигане на по-добро съответствие с развитието на пазара на труда, насърчаване на социалното включване, повишаване на качеството и обхвата на предоставяните социални услуги“, фокусът тук е изцяло е изместен към социалното включване и социалните услуги. В тази част по никакъв начин не са третирани проблемите на високите равнища на неравенство, дълбоките нива на бедност, в т.ч. сред работещите, които са иманентна част на политиките за социално включване;
2.4.4. Безспорно реформата в областта на социалните услуги е необходима, тя е не само реформа, но и изграждане и поддържане на нови вид социални услуги. Тя се подкрепя от няколко проекта за инвестиционна интервенция, а именно:
(1) Деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания;
(2) Лична мобилност и достъпност на хората с трайни увреждания;
(3) Подкрепа на социалната икономика;
(4) Национална програма за обучение на възрастни.
Останалите два проекта „Достъп до европейски културен обмен и съдържание“ и „Дигитализация на музейни и библиотечни фондове“ поставят допълнителен втори фокус върху културата.
2.4.5. КНСБ счита, че в стълб 4 е необходимо да се обособи отделна област на политики „Пазар на труда“. Към момента не виждаме синергията между отделните области в този стълб, като в същото време ключови проблеми от пазара на труда, които са пряк резултат от КОВИД пандемията, не са включени никъде.
2.4.6. За нас проблемите на пазара на труда, квалификацията и преквалификацията на работната сила само частично са засегнати – като мобилизиране на допълнителен потенциал за включване и усъвършенстване на работната сила. Основният компонент, на който ние залагаме, както се вижда от допълняемостта и демаркацията с инструментите на Кохезионната политика, би следвало да се насочи към финансиране от ЕСФ+. КНСБ разбира, че разпределението на приоритети и акценти между различни инструменти е логично, стига да се постига необходимия синергичен ефект, но в същото време очакваме ясно заявени намерения за проекти, финансиране и срокове. Т.е. искаме да видим целия пазар на труда, с неговите прилежащи елементи (активни политики, институции, човешки капитал) – през какви източници и инструменти ще се финансира, за да се постигне този съвкупен ефект на изхода като качествено ново, по-високо ниво на функциониране;
2.4.7. КНСБ отбелязва, че в поредицата си Доклади за България ЕК отправя обоснована критика по отношение на високия дял на рано напусналите образователната система младежи на възраст от 15 до 24 години преди завършване на средното образование. Европейският стълб на социалните права извежда ключовата роля на „гарантиран достъп до образование, квалификация, обучение и УЦЖ“, където следва да се застъпят мерки за инвестиране и развитие на работната сила по търсени професии и специалности чрез мерки за уязвимите групи и дългосрочно безработните, за безработните младежи, както и да се заделят целеви финансови и времеви ресурси, в т.ч. иновативни инструменти, като: индивидуални сметки, кредитни карти, специализирани фондове за обучение и квалификация и пр.;
2.4.8. В този контекст е и нашето предложение. Правителството следва да намери подходящ и балансиран подход за създаване на секторни и регионални квалификационни фондове и стимулиране създаването на клъстери за професионално обучение. Необходимо е извършването на детайлен анализ на съществуващата система за професионално обучение и прецизиране на съществуващия режим за лицензиране на центрове за професионално обучение (ЦПО), за да се допускат до пазара само доставчици на качествени образователни услуги;
2.4.9. Секторните фондове за обучение и квалификация (СФОК) финансират формално и неформално обучение, насочено към осигуряване на заетост или преход към по-качествена заетост. Те са фокусирани към нива от 1 до 4 от Националната квалификационна рамка на Република България в определен сектор от икономиката. Тези фондове, управлявани преимуществено от социалните партньори, понякога с участието на държавата, допринасят за подобряване на качеството на обучението (публично и частно) и отразяват специфичните потребности и предизвикателства на пазара на труда в конкретни сектори, в които има най-често потенциал за развитие, или предизвикателства или нагласа от страна на работодателите. Средствата от фонда се използват за квалификация и преквалификация на заети в сектора лица, като се разпределят целево според постигнатите резултати в колективното договаряне. СФОК също така се превръщат все повече в центрове на познание на пазара на труда и темите за обучение включват редица дейности като медиация, изследвания, информиране и консултиране, което разширява техния принос;
2.4.10. Индивидуалните сметки за обучение (ИСО) дават възможност да се разшири участието на гражданите в професионалното и личностното развитие чрез предоставяне на подкрепа, изразена или в пари, или във време, което обучаемите могат да прекарат в институциите за учене през целия живот по свой избор. Предимствата на този финансов инструмент, са, че ИСО спомагат за: увеличаване свободата на избор на отделните лица за учене; повишаване отговорностите на доставчиците на обучение по отношение необходимостта от учене през целия живот; достигане до уязвимите групи и заетите в малки и средни предприятия; позитивно влияние върху нагласите и мотивацията за развитие и участие в обучение на отделната личност;
2.4.11. СФОК и ИСО стимулират както работодателите, така и наетите да участват в различни форми на продължаващо обучение и квалификация, както и в усвояването на т.нар. меки или преносими умения, които се превръщат във все по-необходимо условие за конкурентоспособност на лицата на пазара на труда;
2.4.12. По същия начин много пъти се заявява специален фокус върху системата за социално подпомагане и реформите в нея. Тя безспорно е свързана пряко или косвено с усъвършенстване на социалните услуги и предвижданата реформа в Плана. Но сама по себе си системата на социално подпомагане трябва да бъде реформирана, при това става въпрос за цялостна реформа – институционална, методологическа, материално-техническа и ресурсна. Това означава инвестиции в сграден фонд, нови технологии, дигитална свързаност, и не на последно място в човешки капитал;
2.4.13. По отношение на методологическото оптимизиране системата на социалните трансфери и социалното подпомагане – две са важните промени, които биха допринесли съществено за по-висока ефективност на анти-бедност политиките на това равнище:
(1) Коренно преустройство на системата на социално подпомагане, обвързването й с официалния праг на бедност, с издръжката на живота и ориентирането й към допълване дохода на домакинството, без оглед статута на отделните негови членове;
(2) Окрупняване на различните програми, по-добро и качествено администриране, повишаване на контрола и оптимизиране на системата.
2.4.14. За това всъщност настоява и ЕК в Докладите си за България и Специфичните препоръки към страната през последните няколко години. Настоящият момент е подходящ не само от гл.т. на спешността и необходимостта да се усъвършенства цялата система за социална защита (осигуряване и подпомагане), но и от гл.т. на възможностите да се финансира реформата и инвестициите през различни инструменти, както на Кохезионната политика, така и на Механизма за възстановяване и устойчивост. Очакваме от правителството да предложи оптималния вариант на съчетаване и допълване на източниците и финансовия ресурс, тъй като в случая действително става въпрос за провеждането на цялостна реформа и инвестиции с разнороден характер.

2.5. По приложените индикатори на НПР „България 2030“
2.5.1. На много места в НПР „България 2030“ е споменато, че заложените цели и приоритети са в унисон с целите за устойчиво развитие на ООН. В този дух, препоръката на КНСБ, е да се предприемат конкретни действия в Плана за възстановяване и устойчивост, за постигането на Цел 10.1. от целите за устойчиво развитие на ООН, която гласи следното: „By 2030, progressively achieve and sustain income growth of the bottom 40 per cent of the population at a rate higher than the national average “;
2.5.2. Проблемът с демографската криза в България е очевиден, като той правилно е изведен в НПР 2030. Все пак, не виждаме конкретни политики в този стълб за „Справедлива България“, които да водят до преодоляване или забавяне на отрицателните демографски тенденции. Например, коефициентът на естествен прираст в Приложението е заложен да намалее от -6.6 пр. п. през 2019 г. до -5 пр. п. през 2030 г.,при средни стойности за ЕС от -0,7 пр. п. Считаме, че това намаление е трудно постижимо без мерки за ограничаване на отрицателната нетна емиграция и мерки за стимулиране на имиграцията. Към момента, отчитайки стойностите, които НСИ регистрира за показателите „коефициент на фертилност“, „коефициент на раждаемост“, „коефициент на смъртност“ и нивото на нетна емиграция, е статистически невъзможно този отрицателен темп на прираст да намалее с -1,6 пр. п. за 10 години. Препоръката ни е да се направи подробен разчет за статистически възможните сценарии на развитие и да се представят три варианта в рамките на постижимото – оптимистичен, реалистичен и песимистичен;
2.5.3. Нетният коефициент на миграция е предвиден да бъде нулев към 2030 г. Към момента той е -0,5 пр. п. Това означава, че правителството предвижда броят на емигрантите да бъде равен на броя на имигрантите. Ако това е целевата стойност за нетна емиграция, която ще стимулира постигането на целевата стойност за коефициента на естествен прираст, то няма как да се изпълни заложената целева стойност от -5 пр. п. естествен прираст към 2030 г. Това би означавало, че прогнозите в Плана изключват външния свят и привличането на българи от чужбина и разчита изцяло на обръщане на тенденцията раждаемост/смъртност в рамките на страната (намаление на смъртността или увеличение на раждаемостта). КНСБ настоява за повече информация как правителството смята да постигне тези стойности, през какви конкретни политики от Плана за възстановяване и устойчивост;
2.5.4. Поставената целева стойност в Приложението по отношение на индекса DESI, няма как да бъде постигната. Целта е достигане на средното за ЕС равнище към 2030 г., като е цитирано средното ниво към 2019 г. – 52.5, при настояща стойност за България от 36.2. Това означава, че нивото на индекса е 68% от средноевропейското ниво към 2019 г. България регистира среден темп на прираст на този индекс от 5,76% за последните 7 години, но през същото време средноевропейският темп на прираст е 5,8%. Това означава, че България ще постигне стойност от 52.5, но тя ще бъде далеч от средноевропейската през 2030 г., т.е. при отчитането на кумулативния прираст, може да се окажем в ситуация, при която стойността да бъде дори по-малка от отчетените в момента 68%. Следователно, трябва да се направи ревизия на тази целева стойност на индекса DESI, или ако не бъде направена такава, то ще е необходим годишен ръст на индекса DESI от над 8% на година. При това положение искаме повече информация и гаранции как точно ще бъдат постигнати тези ръстове;
2.5.5. По отношение на показателите за намаление на неравенствата, са посочени отново три индикатора, които е предвидено да търпят подобрение за периода до 2030 г. На първо място, предвидено е намаление на коефициента на Джини до 33 при стойност за 2020 г. от 40.8. Считаме, че тази стойност няма как да се постигне без много сериозни, допълнителни политики, които към момента не виждаме в Плана. Всъщност, неравенствата са засегнати единствено в Приложението, където е предвидено да намалеят драстично, но не става ясно в резултат на какви политики ще се осъществи това намаление. През последните десет години страната ни бележи единствено ръст/влошаване на този показател (коефициент на Джини). Тук влияние оказват редица проблеми: ниското равнище на доходите спрямо средноевропейските, все още високият дял на сивата икономика като процент от БВП, недостатъчната реална конвергенция по отношение на редица социални показатели спрямо средноевропейските стойности и др;
2.5.6. КНСБ настоява и за включването на допълнителни индикатори, които по-точно измерват неравенствата като – S80/S20 на Евростат, цел 10.1. на ООН за Устойчиво развитие и т.н.

В заключение, според КНСБ, е необходима ясна визия и посока на развитие на страната ни, която да бъде категорично дефинирана още в началото на Плана за възстановяване и устойчивост. След това, всеки един от стълбовете трябва да бъде ревизиран от гледна точка на заложените целеви стойности (където няма, трябва да бъдат добавени такива), като се представят конкретни емпирични верификации.Проектите и реформите трябва да се допълнят и да придобият по-висока степен на конкретност – с индикатори и резултати за оценка и мониторинг.

В процеса на доработване на НПВУ следва да се представи цялостна концепция и визия за допълване и надграждане на проектите през различни източници и инструменти, вкл. ФСП на Ново поколение ЕС, МФР и оперативните програми, националния бюджет, с оглед постигането на синергичен ефект. Важно е да се прецени съотношението грантово – заемно финансиране и да се набележат мерки за привличане на частни инвестиции, вкл. през Инвест ЕС. И не на последно място – НПВУ трябва да бъде съобразен с ЕССП, ЦУР-ООН и др. стратегически документи, като се интегрира в НПР и Европейския семестър
Въпреки изложените по-горе критични бележки и предложения, КНСБ оценява по достойнство редица много добре прецелени акценти и фокусни точки на този първи драфт на НПВУ, като изразява готовност да сътрудничи в процеса на неговото усъвършенстване с експертиза и съобразно своите сфери на компетенции.

Коментари са забранени.