„Химическата индустрия в България произвежда 20% от това, което се потребява в страната. Всичко останало е внос.” Това каза председателят на Националната федерация на труда „Химия и индустрия” – КНСБ Красимир Кръстев по време на кръгла маса за възраждането на индустрията, която се проведе днес, 12 семтември 2014 г., в централата на КНСБ. На кръглата маса бе представен секторният анализ на тема „Пътят за възраждане и устойчиво развитие на химическата индустрия”, който бе изготвен в рамките на мащабния проект на КНСБ „Възраждане на индустрията в България”.
Според анализа съживяването и развитието на химическата индустрия биха довели до формиране на висока добавена стойност в икономиката, както и до по-висока производителност на труда в страната. Спрямо 1989 г. производството на минерални торове и амоняк в България е намаляло три пъти. В същото време земеделието има по-голяма потребност от торове, което принуждава страната ни да разчита на внос.
Според инж. Кирил Петков – консултант и бивш дългогодишен изпълнителен директор на „Химко” АД, възраждането на индустрията в страната е стратегическо и неотменимо направление на иконимиката. Той заяви, че е възможно и възобновяване на съществуващи химико-технологични вериги, като подчерта, че въвеждането в експлоатация на производството на амоняк и карбонид от „Химко” АД би отговорило на изискванията за технологична надеждност и безопастност, енергийна ефективност, висока добавена стойност в дългосрочен план, както и за дългосрочна и сигурна заетост.
Според секторния анализ ролята на държавата, бизнеса и представителите на работниците и служителите е основополагаща. „Работата на КНСБ, заедно със своите десет индустриални федерации, БСК и техните десет камари, доведе до тази сериозна аналитична разработка, която сме нарекли „Възраждането на индустрията в България”, подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че комплексността на анализа би могла да бъде основа на една бъдеща стратегия за индустриализация и поради тази причина разработката ще бъде представена на всички политически сили, които биха могли да реализират подобна стратегия. Пламен Димитров изтъкна, че именно политиците биха могли да намерят пътя, по който поне част от планираните от Европейската комисия (ЕК) ресурси за индустриализация да стигнат до България. Заявените от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер ресурси за реализирането на тази политика са в размер на 300 млрд. евро за следващите три години.
„Възраждането на индустрията е безалтернативна необходимост”, коментира Красимир Кръстев, като подчерта, че средното възнаграждение в химическата индустрия е равно на средната работна заплата за страната. „Това не е било никога”, изрази разочарованието си той, като заяви, че в предходни години заплащането в тази индустрия е било около 1,7 пъти по-високо от средната заплата в България.
В кръглата маса участваха още вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков, председатели на ключови индустриални федерации към КНСБ, в това число и Йордан Никленов, представители на Българска стопанска камара, Бълграска камара на химическата промишленост – БСК, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на труда и социалната политика и други.
