Четвърти годишен доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2018 г. Бъдещи действия през 2019 г.

Четвъртият годишен доклад за резултатите от колективното договаряне на работните заплати обхваща действията на КНСБ за периода 2018 г. и началото на 2019 г. Погледнато общо – резултатите от Националната кампания на КНСБ за увеличаване на доходите и ръст на трудовите възнаграждения надграждат постигнатото през 2017 г. и се доближават до поставената цел – увеличение на заплатите в частния сектор с минимум 12%, което да служи като ориентир в колективното договаряне на браншово и фирмено равнище.

Масово, договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10%, като в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите над 10%. Поставената цел от 12% често е надвишавана. Съществено са надградени и разширени целите за ръст на доходите в бюжетната сфера. Продължават действията, в координация с партньори на европейско равнище, свързани конвергенцията на работните заплати. По този повод през юни 2018 г. в София се проведе Международна трипартитна конференция на високо равнище, която даде старт на инициативата на ЕКП за сближаване на заплатите в Източна и Западна Европа. Предстои да се очертаят основните действащи лица и институции на европейско и национално равнище, които да реализират бъдещото Партньорство за колективно договаряне и възходяща конвергенция на заплатите.

РАБОТНИ ЗАПЛАТИ И КОМПЕНСАЦИЯ НА НАЕТИТЕ – НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ ИЗМЕРЕНИЯ
Работната заплата продължава да бъде основният източник на доход в домакинските бюджети. През 2018 г. доходът от работна заплата на 1 л. от домакинство достигна 3336 лв., което представлява ръст спрямо предходната година от 9.8%. Това е най-високият номинален ръст от последните 5 години. Относителният дял на дохода от този източник в общия доход на домакинствата също нараства и през 2018 г. достига 55.5%, което е с 1.1 процентни пункта повече от 2017 г.

Средната работна заплата по предварителни данни за 2018 г. достигна 1135 лв., което е номинален ръст от 9.4% и реално покачване от 6.4%. В промишлеността от общо 29 отрасъла 17 имат равнище на заплащане над средната РЗ за страната, а 13 са с номинален ръст над средния за страната. Тези данни свидетелстват за сравнително добра конюнктура и възможности за продължаващо нарастване на работните заплати, като следствие от:

повишено промишлено производство;
намаляваща численост на наетите работници;
недостиг на работна сила (от 32% през първо тримесечие на 2018 г. през четвъртото тримесечие този показател достига стойност от 35.1%);

Стабилно развитие показват някои промишлени отрасли, в които нарастват както заплатите, така и заетостта: добив на метални руди; производство на лекарствени средства и препарати; производство на електрически съоръжения; производство на превозни средства, без автомобили; производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти.

Независимо, че са налице показатели, регистриращи отчетливо нарастване на промишленото производство, в някои отрасли темпът на нарастване на реалната работна заплата значително изостава от този на ръста на производителността на труда на едно наето лице. По-драстични различия могат да се отбележат в:

Добив на неметални материали и суровини – ръст на ПТ на едно наето лице с +22%, РСРЗ с +8.6%;
Обработка на кожи – ръст на ПТ с +9.9%, РСРЗ с +4.9%;
Производство на лекарства – ръст на ПТ с +7.3%, РСРЗ с +3.4%;
Производство на изделия от други неметални минерални суровини – ръст на ПТ с +9.3%, РСРЗ с +3.6%;
Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета – ръст на ПТ с +15.9%, РСРЗ с +11.5%;
Производство на превозни средства, без автомобили – ръст на ПТ с +30.8%, РСРЗ с +8.2%;
Ремонт и инсталиране на машини и оборудване – ръст на ПТ с +31%, РСРЗ с +2.9%.

В същото време могат да се откроят и промишлени отрасли, в които ръстът на реалната работна заплата изпреварва ръста на производителността на труда:

Добив на въглища – спад на ПТ с -5.2%, ръст на РСРЗ с +8.8%;
Производство на химически продукти – спад на ПТ с -4%, ръст на РСРЗ с 3.2%;
Производство на основни метали – ръст на ПТ с +3.4%, РСРЗ с +6.1%
Производство на електрически съоръжения – ръст на ПТ с +2.1%, РСРЗ с +6.7%
Производство на облекло – ръст на ПТ с +0.5%, РСРЗ с +7.5%.

В други пък е налице еднаква или близка динамика на развитие:

Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение – ръст на ПТ с +4.4%, РСРЗ с +2.9%;
Производство на изделия от каучук и пластмаси – ръст на ПТ с +9.2%, РСРЗ с +10.5%.

От промишлените отрасли като ниско платени остават „Производство на облекло” (СРЗ 672 лв.), „Обработка на кожи” (655 лв.), „Производство на дървен материал” (692 лв.) и „Производство на мебели” (753 лв.).

В сферата на услугите – трайно се задържат като нископлатени дейностите: „Ресторантьорство”, „Ветеринарна медицина”, „Охрана и разследване”, „Обслужване на сгради и озеленяване, „Медико-социални грижи” и „Социална работа”. От тази категория се оттласна секторът „Търговия на дребно”, в който водещи мултинационални компании наложиха стартови заплати, надвишаващи не само МРЗ, но и средната работна заплата за страната. Номиналният ръст на СРЗ в сектора през 2018 г. е с 15.8%, което осигурява повишение на покупателната й способност с 12.6%. Във високите нива на заплащане устойчиво повишение на работните заплати с над 10% номинален ръст показват „Информационни технологии” (10.6%), „Юридически и счетоводни дейности” (17.8%), „Архитектурни и инженерни дейности” (29.2%).

Междуотрасловата диференциация в заплащането на труда се увеличава в сравнение с предходната година. Разликата между СРЗ в най-високо и най-ниско платената икономическа дейност е 5.9 пъти.

Минималната работна заплата за страната се увеличи от 1 януари 2018 г. с 10.9% (от 460 на 510 лв.), а от началото на 2019 г. бе реализирана и предвидената в средносрочната бюджетна прогноза на МФ следваща стъпка – ново увеличение с 9.8% и размер от 560 лв. Тази правителствена политика бе посрещната с подкрепа от страна на синдикатите и недоволство от работодателските организации. Опитът да се ограничи ръста на МРЗ се прехвърли и в преговорите по създаването на механизъм за договаряне/определяне на МРЗ, където най-оспорваният елемент си остана горната граница на диапазона за формиране на минималното трудово възнаграждение. По-големият ръст на МРЗ в сравнение с този на средната работна заплата доведе до промяна в съотношението между тях – през 2018 г. по предварителни данни то е 44.9% (около и над средната стойност в ЕС, формирана от държавите членки, прилагащи законовоустановена МРЗ).

Обхватът на броя на наетите лица на МРЗ продължава да нараства, следствие от увеличаване на нейния размер. В края на м. декември 2018 г. достига 442 392 лица и представлява 19.3% от всички наети лица, при 16.6% през 2017 г. Драстично увеличение на наетите лица на МРЗ в сравнение с декември 2017 г. се отчита в „Транспорт, складиране и пощи” – почти 2,2 пъти, със 72.3% във „Финансови и застрахователни дейности”,със 62.7% в „Създаване и разпространение на информация”. В структурен разрез с най-висок брой и дял в общо наетите на МРЗ са: „Преработваща промишленост” (126400 души, или 28.6%), „Търговия” (65159, 14.7%), „Административни и спомагателни дейности” (43692, 9.9%). Над средния за страната е обхватът на наетите лица на МРЗ в „Административни и спомагателни дейности” – 37.1%, „Хотелиерство и ресторантьорство” – 34.9%, „Транспорт, складиране и пощи” – 26.2%, „Преработваща промишленост” – 25.1%, „Строителство” – 24.6%.

Проблемът със силната регионална диференциация в заетостта и заплащането на труда остава нерешен. Той се обуславя от липсата на инвестиции, ниския размер на трудовите възнаграждения и големия обхват на нископлатени работници в някои от областите. През 2018 г. такива се очертават: Видин (746 лв.), Благоевград (750 лв.), Кюстендил (785 лв.), Силистра (790 лв.). Разликата в брутните заплати е около 2.1 пъти между София (1536 лв.) и Видин (746 лв.).

Темповете на нарастване на средната работна заплата по области варират от 4.9% за Добрич до 14.4% за Ловеч и Ямбол. Прави впечатление, че в столицата ръстът е под средния за страната (7.2%), а в останалите области с размер на СРЗ над 1000 лв. ръстът е около и над средния за страната – Враца (10.9%), Варна (9.6%), Стара Загора (9.1%), София област (10.6%). Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението. Според последните данни на Евростат 5 от шестте български региона са сред най-бедните 20 в ЕС, с БВП на глава от населението (в СПС) под 50% от средното за Европа равнище.

Европейската Комисия неведнъж констатира, че се отделят твърде малко пари за насърчаване на социално-икономическото сближаване на регионите и хомогенно териториално развитие на страната ни.

ЗАПЛАТИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КЪДЕ СМЕ НИЕ
Средната работна заплата в България изостава номинално между 4 и 7 пъти спрямо старите държави-членки и около 1.6-2.5 пъти спрямо новите държави-членки. Отклоненията при нетния размер са следствие от разликите в данъчното облагане и дела на социално-осигурителните вноски. Съществени промени обаче се отчитат при преизчисляването на нетните заплати в „стандарт на покупателна способност” (т.е. като се вземат предвид различните ценови равнища). В СПС средната нетна работна заплата в България е 2.0-2.5 пъти по-ниска от тази в старите държави членки (Италия, Ирландия, Великобритания и Германия) и 1.2-1.7 пъти спрямо новите държави членки (Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чешка Република, Унгария и Полша). На практика този показател е най-точният измерител на покупателната способност на заплатите, защото отразява както разполагаемия размер, така и ценовите разлики между отделните страни.

Равнищата и динамиката на минималните работни заплати в 22-те държави членки, прилагащи законовоустановени МРЗ (Таблица 5), показват също много големи различия, като България продължава да е на последно място по размер на МРЗ, но като процентно нарастване за периода януари 2018 – януари 2018 г. има сходна динамика с тази на Чехия, Хърватска, Естония, Румъния, Словакия и Гърция. Най-висок ръст регистрират Литва (38.75%) иИспания (22.3%). Единствено Латвия не отбелязва нарастване на МРЗ през посочения период, а като правило новите държави членки регистрират значително по-високи ръстове от старите държави членки, което е отражение на протичащия процес на конвергенция в заплащането на труда.

Процесът на конвергенция може отчетливо да се проследи през последните 10 години. За периода от 2010 до 2019 г. в СПС минималната работна заплата в старите страни членки (без Гърция и Германия) се е повишила средно с 19% (между 5% – Ирландия и 50% – Испания), докато в новите страни членки средният ръст е с 93% (между 42% – Хърватска и 226% – Румъния). Заедно с Литва и Румъния, България е в челната тройка по нарастване покупателната способност на МРЗ. Гърция все още не може да достигне покупателната способност на МРЗ от преди 10 години, а за Германия няма сравнителни данни, поради въвеждане на МРЗ от началото на 2015 г.

Поради различните системи на данъчно облагане, нивата на личните социални осигуровки и законово установените допълнителни заплати извън редовните месечни размери на МРЗ[1], степента на изземване на дохода и нивата на годишните нетни доходи на избрано типово домакинство от сам възрастен (неженен и без деца), нает на МРЗ за страната, показват големи разлики сред страните членки с МРЗ.

Прави впечатление, че сред „топ 5” на страните с най-високи нива на нетна МРЗ (Люксембург, Холандия, Ирландия, Белгия, Великобритания) данъчно-осигурителното изземване е средно 10.5%, докато при „5-те на дъното” (България, Румъния, Унгария, Латвия и Чешка Република) то е близо 3 пъти по-високо – 29.1%. България попада сред осемте страни с най-висока данъчно-осигурителна тежест на годишния доход от МРЗ.
Това мотивира искането на КНСБ за ускорена конвергенция на заплатите, от една страна, и за въвеждане на необлагаем минимум до размера на МРЗ, от друга.

БЮДЖЕТ 2019 – КАКВО ПОСТИГНАХМЕ И КАКВО ЦЕЛИМ

Като резултат от тези препоръки на ЕК и не без значителните усилия на Конфедерацията на национално ниво, трябва да отбележим, че през 2018 г. с приемането на бюджета за 2019 г., правителството продължи започналата през предходната година положителна тенденция за концептуална промяна в политиката по доходи, по-висока социална ориентираност на държавния бюджет и подкрепа за важни социални системи. Изключително важна стъпка за успешното реализиране на голяма част от исканията ни, касаещи повишението на работните заплати на заетите в бюджетните системи, беше подписаното между национално-представителните синдикати (с активна страна КНСБ) и правителството на Република България „Национално споразумение за повишаване доходите на населението“. В него беше договорено и кабинетът се ангажира да предвиди 10-процентно увеличение на средствата за възнаграждения (основните заплати) на работниците и служителите във всички структури, звена, и т.н., които са на бюджетна издръжка, с особен акцент и по-голям процент към службите и агенците, работещи „на терен“.

Направените подробни анализи на публикувания през месец октомври 2018 г. проектобюджет показаха, че повече от половината от общите искания на КНСБ, както и поетият ангажимент за увеличение на разходите за персонал в голяма степен бяха удовлетворени от изпълнителната власт – 949 млн.лв. повече спрямо предходната година за разходи за персонал.

Секторният разрез показва, че в областта на образованието бяха постигнати значителни резултати. Като голям успех КНСБ отчита факта, че се изпълнява поетия дългосрочен ангажимент от страна на правителството – в системата на средното образование да бъде постигнато двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения на педагогическия персонал до 2021 г. спрямо равнището от 2017 г. За 2019 г. бяха предоставени допълнително 330 млн. лв. за увеличение на заплатите с 20% на педагогическите специалисти и още 39 млн.лв. за 10% ръст на заплатите на непедагогическия персонал.

От 01.01.2019 г. в отрасъл „Здравеопазване“ беше постигнато увеличение с малко над 30 млн.лв. на разходите за персонал в рамките на бюджета на Министерство на здравеопазването в сравнение с предходната година, което позволи увеличение със средно 10% на възнагражденията на работещите в лечебните и здравни заведения, финансирани през бюджета на МЗ, а именно Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Центровете по трансфузионна хематология, Държавните психиатрични болници, Домовете за медико-социални грижи и т.н. След създалото се напрежение, свързано с равнището на заплащане на медицинските сестри, в края на февруари т.г. бяха отпуснати още 30 млн.лв. за общинските и областни болници, в рамките на които медицинксите сестри да получат допълнително увеличение на своите заплати. По-късно през годината, на заседание на Министерски съвет през м.април 2019 г., още един път бяха одобрени и отпуснати допълнително 50 млн.лв., които от своя страна да позволят ново увеличение на заплатите на специалистите по здравни грижи и медицинските сестри, с което от 01.06.2019 г. да се гарантира начална заплата от 950 лв. По отношение на средствата за делегираните от държавата дейности – училищно и детско здравеопазване средният ръст на Единните разходни стандарти (ЕРС) за 2019 г. е 11,8%, което даде възможност за средно увеличение на работните заплати на медицинските специалисти също с 10%.

В сектор „Сигурност“ бяха постигнати допълнително 117 млн. лв. за увеличаване на средствата за персонал в системата на Министерството на вътрешните работи, с цел продължаване политиката за укрепване на неговия капацитет. Тези допълнителни средства бяха достатъчни за изпълнение на поетия от правителството ангажимент за 10 процентен ръст на възнагражденията.

В „Държавно управление“ се постигнаха допълнителни средства за персонал в сравнение с 2018 г. в размер на около 143 млн.лв. (в това число и субсидиите за делегираните от държавата дейности: социални грижи – 13% и общинска администрация – 11%). Тук са включени още допълнителните средства за персонал в: МФ, МП, МТСП (АЗ, бюра по труда, ГИТ, НАП, НОИ и т.н), ДА „Архиви“, ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, ДА „Електронно управление“, ДА „Технически операции“, ДА „Национална сигурност“. Това се равнява на средно увеличение от 10,4% по структури, като диапазонът на постигнатия ръст на средствата за персонал е между 8 и 13%.

В сферата на културата средният ръст на единните разходни стандарти (ЕРС) във функция „Почивно дело, култура и религиозни дейности“ за 2019 г. спрямо предходната е 10,8% (в диапазон от 7.5% до 16%). Трябва да отбележим, че субсидираните бройки на музеите и художествените галерии с регионален характер бяха увеличени с 20 бр., на регионалните библиотеки с 10 бр. и на читалищата с 97 бр. Анализът на данните показа увеличение на заплатите с 10% в исторически музеи, галерии и библиотеки с регионален характер. В местните дейности – оркестри, ансамбли, симфонични оркестри и други, обаче се наблюдава само увеличение до минималната работна заплата, т.е. високо квалифицирани специалисти остават с унизително заплащане.

По отношение на системно недофинансираните през годините земеделски структури и въпреки първоначалната невъзможност да бъдат увеличени работните заплати на заетите в тях с поне 10%, поради недостиг на бюджета за разходи за персонал на Министерството на земеделието храните и горите, през януари след съвместните усилия на КНСБ, ФНСЗ и МЗХГ бяха осигурени допълнителни средства и беше постигнато съгласие с МФ за отпускане на средства за увеличение на работните заплати с поне 10% във всички второстепенни разпоредители с бюджет – ИА „Борба с градушките“ – до 11% от м.февруари; Българска агенция за безопасност на храните – до 11% до края на м.март съобразно атестациите на персонала. В Селскостопанска академия беше получено 7% увеличение през м.февруари, като останалите 3-4% се разпределиха съобразно атестациите през м.март. В Изпълнителна агенция по горите, която също е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, работните заплати са увеличени с 10%. В „Напоителни системи“ ЕАД обаче, увеличение на работните заплати беше извършено само в няколко клона.

След интензивни преговори на КНСБ и СТСБ с кмета на София поради създалото се социално напрежение в колективите на четирите транспортни общински дружества на територията на Столична община, в началото на 2019 г. бяха увеличени работните заплати на заетите в тях с общо 20% (на две отделни стъпки, първо от 01.02.2019 г. с 10% и след това от 01.04.2019 г. с още толкова). В процеса на преговорите между страните беше прието и тригодишно споразумение за периода 2020-2022 г., в което е заложено ежегодно увеличение с 10% на работните заплати в дружествата.

В обобщение, въпреки че все още има недостиг на финансиране в някои области (основно в културата и социалната сфера), оценката на КНСБ е, че през 2019 г. в бюджетния сектор беше предложена една доста по-широка платформа от намерения в политиката по доходи и успяхме да извоюваме над 1 млрд.лв. общо повече за увеличение на работни заплати спрямо предходната 2018 г.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ДОГОВАРЯНЕ НА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ ПРЕЗ 2018 г.
Преговорите по механизъм за договаряне на минимална работна заплата за страната
Минималната работна заплата следва средносрочната бюджетна прогноза на правителството. Въпреки че в началото на 2018 г. бе ратифицирана Конвенция 131 на МОТ и ЕК и социалните партньори възлагаха надежди този факт да изиграе ролята на катализатор за решаването на проблема с договарянето на прозрачен механизъм за определяне на МРЗ, от днешна гл.т. преговорите попаднаха „в задънена улица”. Тъкмо когато противоречията в спора между синдикати и работодатели изглеждаха преодолими, се появиха нови условия от средите на национално представителните работодателски организации – да отпаднат доплащанията за трудов стаж и професионален опит; да се прекрати практиката на ежегодно договаряне на МОД; МРЗ за страната да е резултативна от двустранни преговори за МРЗ по 36 икономически дейности, т.е. най-ниско договорената в даден бранш. Без отговор остава и въпросът – възможно ли е да се договаря бипартитно МРЗ, когато нейният размер е фиксиран в средносрочната бюджетна прогноза на правителството и стъпките са очертани до края на мандата.

КНСБ подкрепя увеличението на МРЗ, но ще продължи да бъде конструктивен партньор в преговорите по механизъм и процедура за определяне на МРЗ за страната. Очакваме, че ЕК в своите специфични препоръки към страната през май т.г. отново (за шести пореден път) ще постави въпроса, независимо от това, че в крайна сметка решението трябва да се търси в рамките на националния социален диалог с пълната отговорност на преговарящите страни.

Договаряне на отраслово/браншово равнище
Анализът на подписаните през 2018 г. ОБКТД и от началото на 2019 г. сочи, че за работодатели и синдикати формирането на трудовите възнаграждения остава един от най-важните раздели на договорите, в който се запазва моделът и принципите на договаряне, както и размерите на трудовите възнаграждения, като в отделни случаи е налице надграждане на договорените стойности от предходния КТД.

От съдържателна гледна точка, основен приоритет продължават да бъдат механизмите

на формиране на минималната отраслова или браншова работна заплата, като стремежът е договореният й размер да е по-висок от този за страната – в абсолютна сума (напр. 660 лв. БКТД ”Металургия”) или с коефициент спрямо МРЗ за страната (напр. К=1.25, но не по-малко от 1114 лева за квалифицираните производствени работници в ОКТД ”Строителство”; К=1.4 – 784 лв. ОКТД” Добивна и преработка на минерални суровини”; К=1.3, ОКТД”Транспорт”; БКТД”Театър”: за актьор – К=1.5, за режисьор, сценограф, драматург, композитор – К=1.8, за директор и зам. директор – К=2.1, за всички останали длъжности със средно образование – К=1.4.). Важно значение има договарянето на принципите на определяне и размерите на основните РЗ по категории персонал.

С особена стойност се открояват договарянето на допълнителни трудови възнаграждения, които: а) нерядко са в размер, по-висок от нормативно установения; б) допълнително отчитат спецификата на отделните дейности и извършвана работа в предприятията; в) са с продължаващ акцент върху постигането на по-високи стойности на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Все повече актуалност придобива договарянето и прилагането на системи на оценка и заплащане на труда на работниците и служителите, на заплащане според трудовото представяне, на разнообразни по вид бонусни системи, на обезщетения с по-високи стойности и пр.

Данни за договаряне на работни заплати по предприятия, предоставени от основни членове на КНСБ и от регионалните структури на КНСБ
При договарянето на трудовите възнаграждения в предприятията от реалния сектор се забелязва почти идентичен среден обхват на увеличение на размера на работната заплата за 2018 г. и първите три месеца на 2019 г. От преброените от регионалните структури на КНСБ предприятия в 41.99% е договорено увеличение на заплащането на труда за 2018 и съответно в 41.35% за началото на 2019г. Прави впечатление, че в повечето случаи става дума за едни и същи предприятия, които актуализират размера на работната заплата.

Обхватът на постигнатото увеличение на заплащането на труда спрямо броя предприятия по региони е доста контрастен. Най-ограничен е той в Благоевград, Перник (за 2018 г.) и Кюстендил, където в по-малко от 20% от предприятията от реалния сектор със СО на КНСБ, е договорено увеличение на работната заплата. В същото време във Враца, Разград, Плевен, Монтана, Стара Загора, Ямбол, Кърджали е постигнато увеличение при над 70% от предприятията, като в Кърджали този процент достига 93. С над 50% обхват на предприятията с увеличение на възнагражденията са Габрово, Сливен, Силистра, Русе. Останалите са предимно в диапазона 30-40%.

В получените справки преимуществено движението на заплатите е изразено в проценти. Но за някои от предприятията информацията е в конкретни суми, което донякъде затруднява обобщаването на ръста на трудовите възнаграждения в проценти.

Преобладават случаите на повишение на заплатите от 5 до 10%.

Най-висок е постигнатият размер на увеличение на заплащането в Ново стъкло” ЕАД гр. Нови пазар – 27% (2018). Други предприятия с постигнато увеличение до 20% и повече са: Свилоцел гр. Свищов – 22%(2018), СМК „Монтажи” Бургас – 20% за административния персонал (2018), Захар ЕАД, Горна Оряховица, Захарни заводи АД, Горна Оряховица, Захарни заводи трейд Г.О. ЕАД, всичките с по 20% за 2019 г., ВиК Стрелча – 20% ( 2018), Каолин АД – 15 до 20% (2018), Синтерама България“ ЕООД Сливен – 20 %; „Енерго Ремонт“ гр. Варна – 20% „Гамакабел” АД гр. Смолян – 15 до 25% (2018). В Монделийз АД, гр. Своге е постигнат ръст до 23% ; „Хан Омуртаг” АД гр.Шумен – 13%; „Елаците мед“ АД – средно 13%.

Увеличението с конкретни суми е в диапазона 30-100 лв., като в осем предприятия постигнатото увеличение е в размер от 100 лв. Има два случая на по-висок размер – в Тератицит гр. Габрово – 180 лв. и горските стопанства в Хасково, Маджарово и Тополовград, където на административния персонал са дадени допълнително 150 лв. към заплатата.

В някои предприятия, като „Стомана“ АД, „Тракция“ АД, „Чарита 06“, „Брилянт” АД, увеличението се изразява в повишен размер на бонуси, ваучери, заплащане на нощен труд и разценки.

Обобщени резултати за обхват на КТД на различните равнища
Общото покритие на наетите лица с КТД е около 30%, или 687 хил. души, като имаме предвид, че част от наетите са покрити от повече от един КТД, действащи на различни равнища – отраслово и браншово, по общини и на равнище предприятие.

През изтеклата 2018 г. при колективното договаряне на секторно равнище се очертават следните тенденции:

– Броят и секторите, в които действат О/БКТД и споразумения, продължава да се поддържа на постоянно ниво. По база данни на КНСБ на равнище „отрасъл“ и „бранш“ в края на 2018 г. действат 9 отраслови и 54 браншови КТД, КТД в компании с национално значение и споразумения по служебните и осигурителни отношения за държавните служители.

– В някои от публичните сектори и в някои индустриални сектори покритието с О/БКТД и КТД в предприятие е по-високо от средното за страната, напр.:

– основно и средно образование ,ОКТД „Средно образование“ (75%) – 88 833 д.;

в добивна промишленост – ОКТД ”Добив и преработка на минерални суровини” (над 59%) – 13 500 д. от 22 700 наети;
производство на пиво и малц, БКТД „Пивоварен бранш“ – 100 % обхват: БКТД е разпрострян от министъра на труда и социалната политика във всички предприятия в бранша – 2 200 д.;
в производството и доставянето на енергия – БКТД „Енергетика“ (над 45%), 13418 д.
в някои от транспортните отрасли (жп.транспорт – 50%; КТД в Пътнически железопътен транспорт, междуселищен – 99 % обхват.);
пощенски и куриерски дейности , КТД ”Български пощи” -( 45.50 %), 8 000 д., при наети 17583
водоснабдяване, БКТД „Събиране, пречистване и доставяне на води“ („ВиК“) – 58 % обхват – 10 578 д.;
в сектор земеделие: БКТД „Напоителни системи ЕАД” – 97 % обхват: отнася се за 1730 синдикални членове от 1787 наети; ССА – 92 % обхват: отнася се за 2100 синдикални членове от 2290 наети; КТД в ИА „Борба с градушките – 89 % обхват: отнася се за 694 синдикални членове от 780 д. работещи; БКТД в БАБХ – 70 % обхват: отнася се за 1556 синдикални членове от 2220 наети и др.
горско стопанство; БКТД „Горско стопанство – контрол“ – 100 % обхват и БКТД „Горско стопанство – стопанисване“ – 70 % обхват от общо 13047 наети.
БКТД „Целулозно-хартиена промишленост“-30% от 9345 наети;
държавно управление: КТД Агенция за социално подпомагане – 55 % обхват: отнася се за 2723 синдикални членове на КНСБ от около 5000 д. наети.

Действащите КТД на равнище „предприятие”, по база данни на НИПА, в края на 2018 г. са 1651, които се прилагат спрямо 301 414 наети – 13.2% дял от наетите на национално ниво за 2018 г. 2 291 172 лица , в т. ч.:

Реален сектор – 417 КТД, прилагани спрямо 178 805 наети;
Бюджетен сектор – 1234 КТД, прилагани спрямо 122 609 наети.

(В края на 2017 г. действащите КТД са 1824, прилагани спрямо 310447 наети.)

Важно е да се отбележи, че въпреки намаляване на КТД на равнище предприятие (през последната година намалението е със 173), не се наблюдава съществено намаление на наетите, покрити с КТД.

На равнище „община“ действат 152 КТД. Запазва се тенденцията от последните години, като данните в секторен разрез показват изравнени позиции – в „средно образование“ са действали 65 бр. КТД (42.76 %), а в “здравеопазване“ – 64 бр. КТД (42.11 %). След тях със значително по-малък относителен дял се нареждат КТД за дейностите в сферата на културата, спорта и почивното дело – 9 бр. или 5.92 % и социалните дейности 8 бр., или 5.26 %. В други дейности действат 6 бр. КТД, или 3.95 %.

ИЗВОДИ
Налице е благоприятна макроикономическа среда – устойчив и сравнително висок растеж на БВП, подкрепен от вътрешното търсене и най-вече от потреблението на домакинствата. В съчетание с пазарните предпоставки за засилено търсене на работна сила, това създава условия за номинално и реално нарастване на трудовите възнаграждения с над 10% и за ускорена конвергенция по отношение на БВП, компенсацията на наемния труд и в частност на работните заплати спрямо средноевропейските равнища.
През последните 7 години се отчита тенденция на положителна промяна в дела на компенсацията на наемния труд в БВП. От 36.9% през 2012 г. това съотношение достигна 43.1%, в следствие на което около 7 млрд. лв. бяха преразпределени към наемния труд като чист ефект само от промененото съотношение. В същото време обаче не може да не ни тревожи бързо растящото неравенство в обществото, имащо конкретни и ясно очертани регионални, отраслови и професионални проявления.
Отчитаме съществен напредък в постигане целите на Националната кампания на КНСБ за увеличаване на доходите, в сравнение с предходните две години и се доближават до поставената цел – увеличение на заплатите в частния сектор с минимум 12%, което да служи като ориентир в колективното договаряне на браншово и фирмено равнище. Процесът има своите положителни специфики както в бюджетния, така и в реалния сектор. Безспорно е обаче взаимното им влияние и то на практика показва как си взаимодействат регулативните и пазарните механизми в реална икономическа среда. Масово през разглеждания период договореното повишение на заплащането е с от 5 до 10%, като именно в предприятия от частния сектор се наблюдава ръст на заплатите над 10%. Поставената цел от 12% често е надвишавана.
Необходими са обаче по–активни, конкретни и координирани действия на структурите в различните етапи на преговорния процес между основните членове на КНСБ, териториалните органи и основните синдикални организации. Това е огромно предизвикателство пред нас, особено като имаме предвид, че координацията все повече ще придобива трансгранични и европейски измерения.
Постигнатото покритие на наемния труд с КТД (около 30%, или 687 хил. души) играе важна роля в целия процес на договаряне и повишаване на трудовите възнаграждения. Изследвания на НСИ доказват, че за наетите, обхванати от КТД, средната брутна заплата е с 12% повече от заплатата на лицата, които не са обхванати. Допълнително към това трябва да добавим и фактът, че получените социални придобивки са предимно в икономически дейности, в които обхватът на колективното трудово договаряне е по-значителен.
Задълбочаващият се процес на децентрализация на КТД предполага нарастващ брой на фирмените споразумения по заплатите. Това обаче не е факт и поставя на изпитание синдикалните усилия за ръст на трудовите възнаграждения. Все още редица предприятия са обвързани единствено от браншови КТД, които обикновено, с традиционни изключения в някои сектори, не съдържат конкретни параметри на ръст на работните заплати, а това е не само предизвикателство за КНСБ, но и крие рискове за наемния труд. Затова е необходима, както логистична подкрепа от страна на държавата на браншовото колективно договаряне, така и координирани действия на федералните структури за подкрепа на колективното даговаряне по работните заплати на равнище предприятие.
Координираните действия на Централа, основните членове от бюджетната сфера и териториалните структури на КНСБ, сключените нови КТД на равнище община потвърдиха възможностите за договаряне на конкретни, по-високи размери на трудовите възнаграждения за работещите от бюджетния сектор по територии. Изводът, който се налага е, че като цяло, страните успяха да отразят увеличените размери на договорените клаузи по заплащане на труда от отрасловите и браншови колективни трудови договори, което важи в най-голяма степен за системата на средното образование. На равнище община структурите на СБУ също се договарят активно, съобразно спецификата на съответната община или образователна институция – договарят се по-благоприятни условия, свързани със заплащането на труда, най-вече при допълнителните трудови възнаграждения и при клас прослужено време. Добри примери в тази посока са общинските КТД на Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Земен, Разлог, Габрово и др. В други случаи, поради недостиг на финансови средства (особено в малките общини), това се оказа проблематично (най-вече за училищното и детско здравеопазване).

НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ
Създаване на адекватна правна рамка за колективно трудово договаряне в Кодекса на труда и конкретно за договаряне на работните заплати, подплатена с реални действия за насърчаване на процеса на колективно договаряне и повишаване обхвата на наемния труд, с ориентир постигане в средносрочен 5-годишен план минимум 60% покритие с КТД във всички сектори на икономиката.
Координиране на синдикалните действия на основните членове на КНСБ в бюджетната сфера от секторния съвет ”Публичен сектор” и повишаване ефективността на партньорството с териториални, браншови и национални организации, напр. провеждане на регулярни консултативни срещи с НСОРБ относно възможностите за взаимна подкрепа на общи позиции и становища, особено по отношение на политиките и договарянето на работните заплати по отделни функции и дейности, финансирани чрез общинските бюджети.
Планиране на конкретни действия в контекста на Партньорство за колективно договаряне и възходяща конвергенция на заплатите, основаващо се на принципа „Равно заплащане за равен труд с една и съща стойност” и пилотно прилагане в поделенията на МНК в България. В тази връзка – активизиране на действията в следните направления:

Обмен на информация и експертиза между националните синдикални централи, Европейската конфедерация на профсъюзите /Европейски профсъюзен институт, IndustriAll-EUROPA и UNI-EUROPA;
Изготвяне на задълбочени сравнителни анализи, експертни оценки, за установяване степен на несъответствия и дисбаланси в заплащането и на възможностите за координиране процеса на договаряне на работните заплати в поделенията на МНК;
Разработване на варианти за действие, стратегия и тактика за преговори по работните заплати, съобразно конкретните условия във включените в Партньорството МНК.

Разработване на модели на „заплата за издръжка” на база отраслови и териториални специфики, надграждащи минималната работна заплата за страната и осигуряващи издръжка в рамките на семейството. Провеждане на целева кампания за популяризиране на идеята и добрите практики и стартиране на пилотни проекти с привличането на съмишленици, от работодателските среди, представители на местните власти и специалисти от неправителствения сектор.
Осъществяване на Мониторинг относно прилагане на „Таблицата с показатели по КТД и работните заплати”[2] за целите на Европейски семестър, ЕССП и Партньорството по колективно договаряне и конвергенция на заплатите. Изготвяне на периодичен анализ на степента на съответствие на индикаторите със заложените целеви показатели по приоритетни направления:

Приоритетно направление 1 „Изграждане, възраждане и усъвършенстване на свободното автономно колективно договаряне”;
Приоритетно направление 2 „Реализиране на възходяща социална и доходна конвергенция чрез повишаване ефективността на КТД”;
Приоритетно направление 3 „Борба с явлението работещи бедни посредством ускорено повишение на ниските заплати и ниските доходи в домакинствата със зависими членове”;
Приоритетно направление 4 „Повишаване на солидарността, намаляване на неравенствата и премахване на различията (с механизмите на колективното договаряне)”.

Обогатяване и развитие на Информационната система по договаряне на работните заплати на платформата на Електронния Синдикат на КНСБ със статистически данни, секторни анализи, прогнози и препоръки за ръст при договаряне на работните заплати по сектор:

– разработка на интерактивни модели на КТД и обогатяване на базата от статистически данни за национално, секторно равнище, по предприятия и по общини;

– създаване на техническа възможност да се предоставят онлайн консултации, свързани с договарянето на работните заплати;

– формиране и обучение на експертни екипи по сектори, за предоставяне на онлайн консултации по работните заплати, за целите на преговорите по КТД.

В съответствие с цялостната оценка на социално-икономическата ситуация, синдикалната визия за 2019-2020 г. е отстояването на 12-15% ръст на заплатите в частния сектор, който да служи като ориентир в колективното договаряне на браншово и фирмено равнище, при съобразяване с конкретните финансово-икономически условия и възможности на отделните предприятия.
Чрез последователни стъпки и ежегодно увеличение на заплатите в горепосочения размер достигане през 2022 г. на средна работна заплата за страната 1800-1900 лв. при равнище на минималната заплата от 900 лв., които да гарантират постигането на приоритетната ни средносрочна цел – работна заплата и компенсация на 1 нает в България = 60% от средноевропейските нива в СПС.

[1] Законово установени брой плащания в рамките на 1 година: Португалия и Испания – 14 МРЗ, Гърция – 14 (само за частния сектор), Полша – 13 МРЗ (само за обществения сектор)

[2]Таблица от показатели, индикатори, референтни стойности и оценка на състоянието по приоритетни направления на колективното трудово договаряне и заплатите на ЕКП.

Коментари са забранени.