2410 лева са необходими за издръжката на четиричленно семейство в страната

2410 лева са необходими за издръжката на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца. За столицата обаче сумата е 3184 лева. Това заяви на пресконференция президентът на КНСБ Пламен Димитров, който обобщи основните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за последните три месеца на 2018 година. Средствата покриват разходите за храна, образование, транспорт, здравеопазване, жилище, почивка. Осредненият размер за издръжката на живота на едно лице е в размер на 602.52 лв. За да се достигне общата стойност за покриване на необходимите средства за издръжка, следва нетният размер на работната заплата, която получават двамата възрастни от този тип домакинство да бъде не по-нисък от 1 205 лв. за всеки от тях (бруто 1 551лв.), при условие, че работната заплата е единствен източник на доходи.

Официалните данни за трудовите възнаграждения на наетите лица през трето тримесечие на 2018 г. за страната отчитат нетна СРЗ от 867 лв. (бруто 1117 лв.), която е с близо 28 % по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота.

Пламен Димитров заяви, че от началото на 2018 г. общата стойност на издръжката на живота се е увеличила близо с 85 лв. на човек. В изследването се отбелязва, че въпреки ръстът на работните заплати през годините, едва 30% от българите получават средна или по-висока от средната работна заплата. Констатира се задълбочаване на диференциацията на възнагражденията по области. Най-голямо е изоставането във Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил.

Разликата между най-високодоходните икономически дейности и най-нископлатените е шест пъти. Сред факторите, които са повлияли на нарастването на издръжката на живота през 2018 г. е увеличението на цените на петрола, природния газ, питейната вода и топлоенергията. Задържането на високите цени на пшеницата и зеленчуците на международните борси и регистрирания ръст в цените на хранителните стоки на годишна база при хляба и зърнените храни с 9.7%, при млеката с 0.9% и 9% при зеленчуците. Влияние оказва и динамиката в цените на бензина и горивата за транспорт. Разходите за храна достигат 40% в потребителската кошница при бедните домакинства, от което следва, че техният живот поскъпва относително повече в резултат на поскъпването на храните. В същото време при тях темпът на нарастване в заплащането е значително по-бавен. Близо две трети от разходите на домакинските бюджети са за храна, отопление, осветление и транспорт.

От КНСБ очакват увеличението на декемврийските сметки да достигне близо 40%. Очакванията на синдикалистите са през 2019 г. да нарасне броят на домакинствата, живеещи в бедност и риск от социално изключване. Данните за подоходното разпределение за последното тримесечие на 2018 г. показват, че 23.7% от домакинствата или 1.710 млн. души живеят с общ доход на едно лице до 321 лв., което е официалната линия на бедност за 2018 г.

Други 3.325 млн. души или 46.1% от хората в България са с доход от 321 лв. Едва 30.2% или 2.178 млн. души са с доход от 602 лв. В изследването се констатира, че хората в тази група са се увеличили в сравнение с 2017 г. с около 173 хиляди души. Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания заяви, че през 2019 г. нарастват цените на природния газ, тока в индустрията, очаква се ново увеличение на цените на хляба, на месните и млечни продукти. Затова очакванията са делът на енергийно бедните домакинства да се увеличат. По данни на Евростат през 2017 г. 36.5% от българските граждани нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли.

Целия доклад на Института за социални и синдикални изследвания може да видите TУК

Коментари са забранени.