КНСБ настоява страната ни да въведе промените в директивата за опасните вещества при работа

През изтичащата 2022 година бяха направени допълнения в европейската директива за защитата от рисковете, свързани с експозиция на канцерогени или мутагени по време на работа. Предложени бяха и изменения на други две директиви – за безопасност и здраве на работното място и за работа с екранно оборудване, и свързаните с тях психосоциални рискове.

В становище до Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, одобрено от Изпълнителния комитет на КНСБ на 1 декември 2022 г., конфедерацията предлага ускорено транспониране в българското законодателство на вече направените изменения, както и създаване на работна група, в която да се представят и приемат съвместни предложения на социалните партньори до Консултативния съвет по безопасност и здраве при работа към ЕК във връзка с предстоящите промени в европейски нормативни документи.

В становището се посочва, че през настоящата година с Директива (ЕС) 2022/431 от 9 март 2022 г. беше изменена Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рисковете, свързани с експозиция на канцерогени или мутагени по време на работа, като в нейния обхват се включват и токсични за репродукцията вещества по време на работа. В четвъртата ревизия на директивата се добавят гранични стойности за три нови канцерогена и 12 опасни за репродукцията вещества. Това значително ще подобри осигуряването на здравословни условия на труд в една област, която според най-новите научни доказателства оказва силно влияние върху плодовитостта. Чрез своите представители в Консултативния съвет по безопасност и здраве при работа към ЕК конфедерацията подкрепи изцяло промените в директивата. Предвид тежката демографска ситуация в нашата страна, КНСБ препоръчва директивата да бъде транспонирана във възможно най-кратки срокове в националното законодателство преди изтичане на законовия двугодишен срок.

Освен промяната на Директива 2004/37/ЕО в Консултативния съвет по БЗР се работи активно в експертни работни групи и по промени в Директива 89/654/EEC за работните места и Директива 90/270/ЕЕС за работа с видеодисплеи. В Съобщение на Комисията от 28 септември т.г. до Европейския парламент, Съвета, ЕИСК, както  и до комитета на регионите се акцентира върху засилване на действията за постигане на бъдеще без азбест и за предотвратяване на рисковете за здравето, свързани с него. Комисията ще разработи актуализирани насоки в подкрепа на държавите членки, работодателите и работниците при прилагането на Директивата относно азбеста по време на работа след преразглеждането ѝ.

Становището напомня още, че голяма част от предложенията за промени в европейските нормативни актове са заложени като приоритети и конкретни дейности в Националната програма по БЗР 2022-2024 г. и могат да се реализират успешно при изработен съвместно със социалните партньори план за изпълнение на конкретните дейности. В тази връзка КНСБ припомня своето предложение да се създаде постоянна експертна работна група по изпълнение на НПБЗР, в която освен предложените дейности по програмата, могат да се представят и приемат съвместни предложения на социалните партньори до Консултативния съвет по безопасност и здраве при работа към ЕК по отношение на предстоящите промени в европейски нормативни документи:

  1. Разработване на пътна карта за изпълнение на дейностите и мерките от НПБЗР с посочване на конкретни срокове, средства и възможности за финансиране.
  2. Да се проучат възможности за допълнителен финансов ресурс за реализиране на програмата извън бюджета на заинтересованите ведомства и организации и Фонд „Условия на труд“.
  3. Координация при провеждане на национални информационни кампании за здравословни работни места с участието на социалните партньори и ИА ГИТ.
  4. Организиране и провеждане на национално проучване за значението и възвращаемостта на инвестициите в ЗБУТ.
  5. Организиране и провеждане на национален форум по ЗБУТ през 2023 г. за отчитане на напредъка по изпълнение на НПБЗР 2022 – 2024 г.
  6. Създаване на платформа за споделяне на добри практики по осигуряване на ЗБУТ в предприятията, свързани с въвеждане на дигитални технологии за контрол на работната среда, иновации при използване на колективни средства за защита и ЛПС.

Публикуваме детайлна информация за направените изменения и предложения за промени в европейските директиви за безопасност при работа:

Промени в Директива (ЕС) 2022/431 за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рисковете, свързани с експозиция на канцерогени или мутагени по време на работа.

Към заглавието на директивата се добавя понятието „токсични за репродукцията вещества“ и то вече е „Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени, мутагени или токсични за репродукцията вещества по време на работа (шеста специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 на Директива 89/391/ЕИО на Съвета)“. С това допълнение Директивата се прилага вече не само по отношение на дейностите, в които работниците са изложени или е вероятно да бъдат изложени на канцерогени, мутагени, но и на токсични за репродукцията вещества в резултат на своята работа.

Директива се актуализира редовно в съответствие с нови научни доказателства и технически данни. Предишни актуализации се отнасяха до експозицията на работниците на 26 химикала. Това e четвъртата ревизия, в която се добавят нови гранични стойности при Акрилонитрила, Никеловите съединения и Бензена и 12 опасни за репродукцията вещества – нитробензен, N,N-диметилформамид, 2-метоксиетанол, 2-метоксиетилов ацетат, 2-етоксиетанол, Неорганично олово и неговите съединения, 2-етоксиетилов ацетат, 1-метил-2-пиролидон, Живак и двувалентни неорганични живачни съединения, включително живачен окис и живачен хлорид (измерени като живак), Бисфенол А; 4,4′-изопропилидендифенол, Въглероден оксид, N,N-диметилацетамид.

Прогнозите показват, че над 1,1 милиона работници в широк диапазон от сектори (металургия, лека промишленост, строителство, селско стопанство) ще се възползват от подобрена защита в резултат на тези промени.

Предложение за промяна на граничните стойности на професионална експозиция на респирабилния кристален силициев диоксид. SCOEL предлага граничната стойност да бъде под 0,05 mg/m3, като се има предвид, че сегашната е 0,1 mg/m3, което значително ще намали заболяванията от  рак на белия дроб и силикоза.

Съобщение на Комисията от 28 септември т.г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, както и до комитета на регионите относно действията за постигане на бъдеще без азбест: европейски подход за предотвратяване на рисковете за здравето, свързани с азбеста.

В него се посочва, че експозицията на азбест в околната среда и на работното място е причина за 78% от професионалните  раковите заболявания и 88% от случаите на рак на белите дробове. През 2019 г. професионалната експозиция на азбест е отнела живота на над 70 000 души в ЕС. Въпреки че това се дължи главно на експозиция, свързана с работата в миналото, този факт потвърждава тежките последици от експозицията на азбест.

През октомври 2021 г. Европейският парламент прие резолюция, в която се призовава за Европейска стратегия за премахване на целия наличен азбест. В нея Парламентът призова за по-нататъшни действия на ЕС за защита на работниците и гражданите от рисковете за здравето, свързани с експозицията на азбест, особено в контекста на енергийния преход. Европейският икономически и социален комитет също призова за премахване на целия наличен азбест. Предотвратяването на експозицията на азбест на работното място е един от приоритетите на стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г.

Комисията ще обяви началото на европейската инициатива за образна диагностика при ракови заболявания (2022 г.), ще се консултира с тристранния Консултативен комитет за безопасност и здраве на работното място във връзка с необходимостта да се актуализира препоръката на Комисията относно Европейската програма по отношение на професионалните заболявания, като се включат допълнителни заболявания, свързани с азбеста.

Комисията предлага да се преразгледа Директивата относно азбеста по време на работа, за да се намали настоящата гранична стойност на професионална експозиция за азбест от 0,1 влакна на кубичен сантиметър (f/cm³) на 0,01 f/cm³, 10 пъти по-ниска от настоящата стойност. Преразглеждането на ГСПЕ за азбеста ще доведе до по-голяма хармонизация на граничните стойности в целия ЕС. Очаква се това да доведе до по-добри условия на труд, включително за значителния брой командировани работници в строителния сектор, както и до по-справедливо разпределение на разходите за здравеопазване за държавите членки. Комисията ще разработи актуализирани насоки в подкрепа на държавите членки, работодателите и работниците при прилагането на Директивата относно азбеста по време на работа след преразглеждането ѝ.

Най-новите научни познания са в подкрепа на намаляването на настоящата гранична стойност на професионална експозиция за азбеста (ГСПЕ). Четири държави членки (Дания, Франция, Германия и Нидерландия) вече са въвели обвързващи ГСПЕ, които са под настоящата гранична стойност за ЕС.

Комисията приканва държавите членки да използват по най-добрия начин всички специфични възможности по програмите и фондовете на ЕС за покриване на инициативи, насочени към скрининг и премахване на азбеста. Също така да интегрират своите стратегии за премахване на азбеста във всичките си програми и политики и особено при изпълнението на Националните планове за възстановяване и устойчивост и да разпространяват информация за възможностите на ЕС за финансиране на регионално и местно равнище.

Агенцията за борба с рака на Световната здравна организация обяви гасенето на пожари за канцерогенно!

В тази връзка Международната агенция за изследване на рака (IARC) и СЗО класифицираха професионалната експозиция на пожарникарите като канцерогенна за хората (група 1) въз основа на достатъчно доказателства за рак при тях.

В предложения за промени в Директива 89/654/EEC за работните места се предвижда задължение на работодателите да идентифицират психосоциалните рискове при работа и да предприемат мерки за намаляването им, при проектирането и организацията на работното място, както и разработване на минимални изисквания за специфичните рискови фактори. Предвижда се актуализация и подобрение в разпоредбите за минималните изисквания за технологичното оборудване – промяна на остарелите минимални изисквания по отношение на аварийните изходи и подходите към тях, вентилацията в работните помещения и др. Обръща се внимание върху необходимостта от актуализиране на законодателството по отношение на работниците с увреждания, възрастни работници и др.

По отношение на работата с видеодисплей – в Директива 90/270/ЕЕС се обсъждат промени относно определението и обхвата на понятието работно място и използването на екранно оборудване. Освен при използването на стационарен компютър, директивата да се прилага и когато, работникът борави с преносимо екранно оборудване (лаптоп, таблет и др.). Трябва да се вземе в предвид, че при работа с такъв тип оборудване работникът или служителят може да бъде извън работното помещение или дома (при режим на работа от разстояние). Предвидени са и нови минимални изисквания при използването на преносимо екранно оборудване – подсигуряване на периферия (мишка, клавиатура, други външни устройства). Освен това се предлага включване в обхвата на директивата и на преносимо екранно оборудване, което не се използва продължително, както и така наречените пишещи машини с прозорец, екранното оборудване в кабините на превозните средства, касовите апарати и др. Наред с посочените се предвижда и разширяване обхвата на директивата с включването на рискови фактори – ергономичност и психосоциален риск на работното място. Най-важното предложение за изменение е това, че директивата ще покрива работникът, използващ екранно оборудване, независимо от продължителността на работа с него.

Коментари са забранени.