IN MEMORIAN На 86 години си отиде най-добрия писател сред строителите

В навечерието на именния си ден на 86 години ни напусна най- добрият писател сред строителите на съвременна България Георги Карауланов или както повечето го познават „Карата”. Името на легендарния в недалечното минало строител, отдавна е записано в историята на големите градежи – Димитровград, „Марица Изток“, Кремиковци. Дейно участвал на първа линия заедно с неговата чудна строителна бригада и в построяването на сградата на Конфедерация на независимите синдикати в България. Малцина знаят, че заводите в Троян и Ловеч, столичната зала „Фестивална“, новата сграда на радио „София“също са негово дело, а най скъпият му строеж е железопътния мост край Свиленград. Никога няма да забравим признанието, че работата на строителните обекти го е омайвала. Награждаван е с „Орден на труда“ – бронзов (1953), „Червено знаме на труда“ (1963), „Георги Димитров“ (1967), „Народна република България“ II ст. (1982) и I ст. (1983).
След това няколко години наред е секретар на ЦС на българските профсъюзи и Председател на Федерация на работниците от строителството и строителната промишленост в периода 1987 – 1990. Цял един живот изживян в непрекъсната борба за равенство и братство, една „приказна кауза“, както казваше той за която живя и горя без да попита постижима ли е тя. До последно се вълнуваше за настоящето и бъдещото на скъпата му Родина и се радваше на деца и внуци, които ще продължат неговата „формула за рая“.

th-21657079954-1092x727
Като част от миналото му свързано с Федерация на строителните синдикати, той не спираше да се интересува за всичко случващо се в нея, за него тя бе съкровище, милееше за сградата и за целият си трудов живот преминал там. Не спираше да се радва и на нас, на тези две „силни момичета“ оглавяващи този тежък сектор „строителния“, както ни наричаше той, да се вълнува при всяка наша среща, а ние с трепет и в унес да слушаме неговите разкази, да вземаме пример и да се борим заради него за едно по-добро, достойно и справедливо бъдеще на всички строители. За него бе важно винаги да дава, но никога не вземаше. ЧОВЕКЪТ за него бе по-сложна загадка и от Бога.

th-21657079231-704x572
„Прописах и писах за хората от моята „Кръвна група“, която дава на всички, но не взема от всякой. Който радост дарява, той не се забравя! Тая мъдрост аз пазя в душата си. Благодаря! Простете ми!“

Негова гордост бяха следните книги, които с много усилия успя да издаде: „Кръвна група“,“Пълно за празно“, „Чаша носталгия”, „Гасена жар”, „Зърно от плява“, „Пълно за празно“ и „Формула за Рая“
Поклон пред паметта му!

Екипът на ФНСС изказва дълбоки съболезнования на близките и роднините му!

Опелото ще се извърши на 10 май 2020 г. /неделя/ от 12:30 часа в ритуалната зала на Централните Софийски гробища.

Коментари са забранени.