Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев и президентът на КНСБ Пламен Димитров са лицата от корицата в новия септемврийски брой на сп. „Икономика”. За първи път бизнес и синдикати застават рамо до рамо в общ проект срещу сивата икономика, наречен „Икономиката не расте на сянка”.
Проектът,финансиран по оперативна програма „Човешки ресурси“, е разработен от най-голямата национално представителна работодателска организация КРИБ и поставя началото на поредица от съвместни действия. През септември ще бъдат направени шест кръгли маси, свързани с регионалното развитие, изсветляването на бизнеса и недопускането на сиви практики и сиво богатство на местно ниво. В края на октомври ще се проведе национална конференция за обобщаване на резултатите. Препоръките ще бъдат предоставени на изпълнителната и на законодателната власт, ще има и предложения за законодателни промени.
Следващата съвместна стъпка ще е в началото на 2016 г., когато се очаква да започне изпълнението на друг проект, в който водещата роля ще е на КНСБ. Той ще е насочен към 100-те най-добри български компании, членове на КРИБ, и техните подизпълнители.
Целта на двете кампании е да допринесат за оформянето на по-добра среда за бизнеса и за работещите.
Кирил Домусчиев и Пламен Димитров коментират още големите различия на работодатели и синдикати по икономически и социални теми, споделят визията си за съживяването на българската икономика и за привличането на инвеститори в страната.
„Важно е всеки от нас да каже какво вижда като проблеми. Не може само изпълнителната власт да се бори със сивата икономика, контрол трябва да правим и ние от бизнеса“. Това каза председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев при откриване на дискусия от националната кампания „Бизнес на светло за по-добро бъдеще“. Тя се организира от КРИБ и КНСБ.
„30% е делът на сивата икономика у нас и сме на едно от първите места в Европа“, допълни още Домусчиев.
Цифрата от 30% сива икономика се потвърждава и от ЦРУ, каза той. Според него сивата икономика не е полезна за никого. Той изрази надежда, че след началото на тази кампания, управляващите ще направят нужните промени в законите,за да може този процент да бъде сведен до едни по-прилични нива, заяви той. Сивата икономика унищожава конкуренцията, който пък е в основата на икономиката.
„КРИБ ще бъде активен във всякакви инициативи, които да намалят сивата икономика“, добави Домусчиев. Той изрази надежда, че експертизата, която има тяхната организация, ще успее да предложи съответните мерки.
„КРИБ е голям противник на сивата икономика, винаги през годините сме се борили срещу нея. В нашата организация членуват много компании от големия, малкия и средния бизнес. В КРИБ не само не допускаме, но и няма фирми, които са в сивия сектор. Нещо повече – отхвърляме кандидатурите на компании, които имат общо със сивия бизнес. Ако наш член си позволи да направи нещо, което не намираме за нормално и морално, дори и да не е незаконно, ще бъдем безкомпромисни”, заяви още Домусчиев.
1 трилион евро са укритите в Европейския съюз пари от данъци, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който също присъства на срещата. В тази цифра обаче не влизат парите, от контрабандата и трафика. Той заяви, че целта на тази кампания е да се намалят нивата на сивата икономика, защото тя не плаща данъци. Той направи уговорката, че има черна, сива и неформална икономика. Черната е тази, която се занимава с трафик и наркотици.
Справянето с нея е от компетенциите на службите и силовите ведомства. Другата е сивата, с която синдикати и работодатели са призвани заедно да се борят. А третата – неформалната, там законодателят е този, който трябва да й зададе рамки и правила, за да може тя да работи на светло.
Според него, за да се справи държавата със сивата икономика са нужни редица мерки. Свалянето на данъците, очевидно не е дало нужните резултати, което налага мерките да се преразгледат. Той предложи три нови мерки. Едната е да се промени Законът за обществените поръчки и по-специално да се минимизират сивите потоци. Втората е да се предложи нов проект, който да подпомогне 100-те най-големи наши компании и те да предложат на останалите своите добри практики. Трето – където има отказ от договаряне на минималните осигурителни доходи, НАП да влезе и да провери каква е реалната ситуация.
