Кои са почивните дни през 2016 г. и заплащане на труда, положен по време на официалните празници

Почивни дни през 2016 година

Със свое Решение № 935 от 30.11.2015 г. (обн. ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г.) Министерският съвет определи по четири последователни почивни дни през март, май и септември 2016 г., като размести почивните дни през следващата година.

За да не се прекъсва работната седмица, както и за да се осигури по-ефективно използване на почивните дни, кабинетът взе решение да обяви за неработни 4 март (петък), 23 май (понеделник), 5 септември (понедел­ник) и 23 септември (петък). Те ще се отработват съот­ветно на 12 март (събота), 14 май (събота), 10 септември (събота) и 17 септември (събота).

Разместванията са уместни, тъй като през 2016 г. националният празник на България – 3 март, се пада в четвъртък, а по календар 4 март е петък. Денят на българската просвета и култура и на славянската пис­меност – 24 май, е във вторник, а предходният ден – 23 май се пада в понеделник.

Официалният празник 6 септември – Ден на Съеди­нението, през 2016 г. е във вторник, а по календар 5 септември е в понеделник. Денят на независимостта на България – 22 септември, е в четвъртък, а следващи­ят ден – 23 септември се пада в петък.

Дните, които се обявяват за работни, са съботите през същия месец, като по този начин броят на работните дни в месеца не се променя.

Заплащане на труда, положен по време на официалните празници

Съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) официалните празници в страната са:

• 1 януари (през 2016 г. по календар се пада в петък) – Нова година;
• 3 март (четвъртък) – Ден на Освобождението на България от османско иго;
• 1 май (неделя) – Ден на труда и на международната ра­ботническа солидарност;
• 6 май (петък) – Гергьовден, Ден на храбростта и Българ­ската армия;
• 24 май (вторник) – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
• 6 септември (вторник) – Ден на Съединението;
• 22 септември (четвъртък) – Ден на Независимостта на България;
• 1 ноември (вторник) – Ден на народните будители, който е неприсъствен за всички учебни заведения, но за остана­лите учреждения и предприятия е работен ден;
• 24,25 и 26 декември – Бъдни вечер и Рождество Христово (през 2016 г. по календар тези празници се падат в събота, неделя и понеделник);
• Великденските празници – Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник – също са официални празници за страната. Конкретните дати за тези празници се определят за всяка календарна година от Българската православна църква. Така през 2016 г. ще празнуваме Великден на 29 и 30 април, и 1 и 2 май.

Освен посочените празници, Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници. Освен това правителството е оправомощено от закона за обявява и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни преззгодината по реда на чл. 154, ал. 2 КТ. Аналогично е нормативното решение и по отношение на работещите в държавната админи­страция според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

При разместването на почивните дни следва да се имат пред­вид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължител­ни за спазване, особено при производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа.

Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А по правилата на чл. 153 КТ при петднев­на работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано изчисляване на работното време.

За работата по време на празник при сумирано изчисляване на работното време

Сумираното изчисляване на работното време е форма на организация на труда в предприятието. То се въвежда за всички или за част от работниците и служителите по преценка на рабо­тодателя със заповед. Следва да се има предвид, че законът не изисква съгласие на работника или служителя за това. Въз основа на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди.

Важно е да се знае, че при сумираното изчисляване про­дължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за пери­ода, през който се отчита (сумира) работното време. Заедно със заповедта, работодателят утвърждава и графици за работното и свободно време на работниците и служителите, за които въ­вежда сумирано изчисляване на работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.

Периодът на отчитане при сумиране на работно време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения пери­од работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то беше организирано на подневно отчитане. Това изравня­ване следва да става за съответния период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици, или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.

Следва да се има предвид, че съгласно задължителното пра­вило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и слу­жителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.

Работа на смени по празниците

Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени. Работните смени са три вида – дневна, нощна и смесена.

Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през днев­ните часове на деня – от 06:00 ч. до 22:00 ч. за пълнолетните ра­ботници и служител и, и от 06:00 ч. до 20:00 ч. за непълнолетните.

Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 ч. до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 20:00 ч. до 06:00 ч. за непълнолетните работници.

Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд, тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.

При производства с непрекъсваем процес на работа работ­никът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредстве­ният ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

Заплащане на труда, положен в почивен или празничен ден

Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговорено­то, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възна­граждение. Това правило важи и при нормално и при сумирано работно време.

Отделно от това, положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за служителя работно време. Поначало извънредният труд е забранен. Законът допуска пола­гането му по изключение само в изрично посочени в КТ случаи хипотези.

Според чл. 144 КТ извънреден труд може да бъде положен само в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, заплащане и обезщетения, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; както и за извършване на усилена сезонна работа.

Според чл. 262 КТ увеличението за положен извънреден труд е в размер, който се уговаря между работника или служителя и работодателя, но не може да бъде по-малко от: 50 на сто – за работа през работните дни при нормално работно време, както и за работа при сумирано изчисляване на работното време; 75 на сто – за работа през почивните дни (при нормално работно време); 100 на сто – за работа през дните на официални празници (пак при нормално работно време). Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с тру¬довия договор, освен ако не е уговорено друго.

От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и 262 КТ следва, че при нормално работно време възнагражде¬нието за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение. Следователно, когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор .

При сумирано изчисляване на работното време, когато работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи трудово възнаграждение в по-голям размер. Но ако при изчисляването на работното време в края на периода се окаже, че служителят е работил повече часове от нормата, този труд в повече се смята за извънреден и се заплаща със съответното увеличение – в размер най-малко 50 на сто от нормалното трудово възнаграждение, съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

Следва да се има предвид, че и при сумирано изчисляване на работното време за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, съобразно повелителната разпоредба на чл. 264 КТ.

Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Като компенсация тези трудещи се получават минимум 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск според чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

Но ако извънредният труд е положен през дните на седмич¬ната почивка, и на тези служители се заплаща трудово възнаграждение с увеличение най-малко 75 на сто. А за извънредна работа през дните на официалните празници увеличението за тях е поне 100 на сто.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Източник: Дайджест „Труд и право”, бр. 12, 2015 г., стр.43
Автор: Жанет БОГОМИЛОВА, юрист