Работниците и служителите, които работят при т.нар. в закона „ненормиран работен ден“, имат, както всички останали работници и служители, предварително установена норма за продължителност на труда. Спецификата в режима на тяхната работа се изразява в това, че поради особения й характер работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време (чл. 139а, ал. 1 и 4 КТ). Преди съставянето на списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, работодателят е длъжен да проведе консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ в предприятието, ако такива има избрани (чл. 139а, ал. 1 КТ). Съставеният списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя (чл. 139а, ал. 3 КТ). Макар че законодателят не определя изрично формата, както списъкът, така и заповедта на работодателя, е логично да бъдат изготвени в писмена форма.
След като една длъжност е включена в списъка, това означава, че работникът или служителят, който я заема, изпълнява трудовите си функции при режим на работа с ненормиран работен ден. При необходимост работникът или служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
Полезно е да припомним и изричната забрана, установена в ал. 2 на чл. 139а КТ. Ненормиран работен ден не може да се установява за работници и служители с намалено работно време. И още нещо важно. Работещите при ненормиран работен ден имат право освен на почивката за хранене по чл. 151 КТ и на почивка, не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време (чл. 139а, ал. 5 КТ). Но използването на тази почивка при едни длъжности е възможна, а при други не. Например счетоводителят е възможно да използва почивката, но опериращият лекар – не.
Общата продължителност на работното време при ненормиран работен ден не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установени в чл. 152 и 153 КТ (чл. 139а, ал. 6 КТ). И не на последно място по важност са специалните правила, установени от законодателя, за заплащането на извънредния труд при ненормиран работен ден. Съгласно ал. 7 на чл. 139а КТ работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск.Това е допълнителният платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ с минимален размер 5 работни дни. По-големи размери могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение (чл. 156а КТ). Основна цел на минималния или по-големия размер на допълнителния платен годишен отпуск е да компенсира по-продължителната работа при условията на ненормиран работен ден. При компенсация на работата в повече с допълнителен платен годишен отпуск, в разпоредбата на чл. 263 КТ е определен специален ред за заплащането на извънредния труд при ненормиран работен ден. Съгласно ал. 1 на чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Но когато извънредният труд е положен от работниците и служителите с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, той се заплаща с увеличението по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ (чл. 263, ал. 2 КТ). В този смисъл е и чл. 139а, ал. 7 КТ. Работата в почивни и празнични дни от работниците и служителите с ненормиран работен ден се заплаща с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
- Другият вид допълнителен платен годишен отпуск е определен с разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ. Този отпуск е за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Неговият минимален размер е 5 работни дни с възможност за уговаряне на по-големи размери в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Видовете работи, за които се установява този отпуск, са определени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., изм. и доп.). В чл. 2 от наредбата изчерпателно са изброени видовете работи и дейности за извършването, на които работниците и служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск. Броят на включените в наредбата работи, дейности и производства е 41. За да ползват допълнителния отпуск, работниците и служителите трябва да извършват някоя от определените в чл.2 работи не по – -малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Изключение от това правило е установено само за работниците и служителите в среда на йонизиращи лъчения.
Работниците и служителите, които имат право на този допълнителен платен годишен отпуск, се определят с писмена заповед на работодателя. Преди издаването й работодателят е длъжен да проведе консултации с представители на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, когато такива са избрани. Освен тях в консултациите участват представители на службата по трудова медицина, комитета/групата по условия на труд в предприятието. Видовете работи се преценяват в съответствие с оценката на риска (чл. 4, ал. 4 от наредбата). Предоставянето на допълнителния платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ е допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите.
Посочените в запитването Ви длъжности не са включени в изчерпателно изброените в чл. 2 от наредбата работи, извършвани при специфични условия, поради което нямат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ.
Източник: Дайджест „Труд и право”, бр. 11, 2015 г., стр. 27
Автор: Емилия БАНОВА, юрист
