Правната уредба на социално-битовото и културно обслужване (СБКО) в предприятието е законова и подзаконова. Законовата се съдържа в глава 14 от Кодекса на труда (чл.292-294, 296, 297, 299 и 300). Подзаконовата уребда се съдържа в редица наредби – Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, Наредба №11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, Наредба №7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, и други.
Целта на СБКО е подобряване бита нa работниците и служителите, повишаване на удовлетвореността им от работата, която извършват, а това, от своя страна, води и до повишаване качеството на трудовия процес и съответно увеличаване на производителността на труда.
Формите на СБКО могат условно да се разделят на две големи групи:първата група са тези, свързани с трудовия процес, а втората – тези извън трудовия процес или „свързани с бита на работниците”. Към първата група се отнасят транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно (чл. 294, т.3 КТ) и осигуряването на работно и униформено облекло (чл. 296 КТ). Във втората група се включват организираното хранене, съобразно рационалналните норми и специфичните условия на труд (чл. 294, т.1 КТ), търговското и битовото обслужване, като работодателят може да изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги (чл. 294, т.2 КТ), бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; бази за културни занимания (чл. 294, т.4-5 КТ), подпомагане на младите и новопостъпилите работници и служители (чл. 294, т.6 КТ). В чл. 294, т.7 КТ е предвидено, че работодателят може да осигурява на работниците и служителите задоволяване и на други социално-битови и културни потребности. В случая „други” означава различни от гореизброените, но също имащи социално- битов и културен характер.
Средствата за СБКО не са елемент от трудовото възнаграждение на работниците и служителите и не подлежат на регулиране от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007 г., изм. и доп.).
Съгласно чл. 292 КТ финансирането на СБКО се осъществява със средства на работодателя и от други източници (например отпуснати средства от държавата, от общините; средства, предоставени от организации на работодателите, от синдикатите, дарения и др.).
Следва да имате предвид, че в трудовото ни законодателство не съществува законово задължение на работодателя да предвиди такива средства. Това зависи от неговата преценка, от икономическите му възможности, от финансовото състояние на предприятието. До промените в чл. 294 КТ (ДВ, бр.25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) отделянето на средства за СБКО беше задължение на работодателя, а оттогава до сега, то е само правна възможност.
Веднъж предвидени, тези средства се използват по решение на общото събрание на работниците и служителите в предприятието. Това негово правомощие не може да се изземва или прехвърля на други органи. Изрично в този смисъл е разпоредбата на чл. 293, т.1 КТ. Правната норма е императивна, т.е. не се допуска отклонение от нея. Осигурените средства за социално-битово и културно обслужване не могат да се изземват и използват за други цели (чл. 293, т.2 КТ).
Посочените по-горе форми на СБКО трябва да бъдат използвани от всички работници и служители в предприятието, т.е. всички те имат право на тях. Незаконосъобразно би било решение на общото събрание, с което фондовете се разхождат за нуждите само на част от персонала.
Кодекса на труда допуска формите на СБКО в предприятието да бъдат използвани, освен от работниците и служителите, и от още две групи лица. Съгласно чл. 299, ал.3 КТ социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание. То може да реши, тези средства да се използват и от пенсионери, работили при същия работодател (чл. 300 КТ).
Общото събрание може да вземе решение, с което възлага на синдикалната организация в предприятието (в което има такава), да определи правила за начина за използване на средствата от фонд „СБКО”. Но тези правила не могат да противоречат на взетото решение от общото събрание на работниците и служителите. Това на практика се урежда чрез създаването на специален раздел в колективния трудов договор. Например във фирмен колективен трудов договор съществура раздел, озаглавен „Социална дейност”. В него изрично е записано, че средствата за социални разходи се договарят не като допълнително трудово възнаграждение, а като социално подпомагане.
Разделът съдържа редица конкретни социални придобивки: за поевтиняване храната на работниците и служителите месечно им се предоставя сума в размер на 80 лева; за посрещане на Великден всеки работник и служител има право на сума в размер, не по-малко от 75 лв. и т.н.
В последните години широко разпространение добиха т.нар. „ваучери за храна”. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба №7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, ваучерите са средство за замяна, посредством което работниците и служителите получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност на ваучерите в ресторанти, заведения за бързо обслужване, както и в обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните.
Ваучерите се ползват в много предприятия като форма на социално подпомагане, те са вид социална придобивка. В този смисъл е практиката на МТСП (Писмо №26/273 от 27.08.2007 г.; Писмо №26/214 от 10.03.2014 г.), както и съдебната практика (Решение на Плевенския окръжен съд от 08.08.2013 г.; Решение на Ломския районен съд от 09.04.2015 г.).
Източник: Дайджест „Труд и право”, бр. 11, 2015 г., стр.30
Автор: Тодор Томов, старши експерт-юрист в департамент „Правна закрила на труда“ в КНСБ
