Издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. юни достигна 561.90 лв. Това означава, че общият месечен доход на това домакинство следва да бъде около 2 248 лв., за да покрива разходите си за храна, жилище, здравеопазване, образование, почивка спрямо средните български стандарти.
На тримесечна база продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива на издръжката на живота, като през второто тримесечие намалението е от 0.2% спрямо предходното тримесечие.
Темпове на нарастване на издръжката на живот през м. ЮНИ (в %)
| При база: | 2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 |
| Март, същата год. = 100 | 1.8 | 0.4 | 1.1 | 0.0 | -0.1 | -0.5 | -0.6 | -0.2 |
| Юни, предх. год. = 100 | 16.8 | 5.3 | 2.8 | 6.8 | 3.6 | 3.0 | -0.7 | 0.3 |
Тримесечните темповете разгледани в динамика не излизат извън характерните за този период параметри. Обичайно, е през второто тримесечие да се отчита задържане и/или намаление на стойността на издръжката на живота, като основната причина за това е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци. Осезаемо влияние оказва и намалението на цените на топлоенергия средно с около 6.2% (от 1.04. 2015г.), след като предходната година отчитат ръст от 4.5%. Разходите за отопление и поддържане на жилището имат висок дял в потребителската кошница на българските домакинства. Така че, динамиката на този тип разходи практически води до чувствителна промяна на средните нива на издръжката на живота.
На годишна база, издръжката на живота отчита слаб ръст от 0.3%, след като близо година и половина се наблюдава тенденция на устойчиво намаление. Задържане на нивата се наблюдава още през първото тримесечие на 2015 г., но през второто вече трендът се обръща и се регистрира леки колебания нагоре, след като през същия период на 2014 г се отчита намаление от 0.7%.
Динамика на цените в потребителските групи
В края на второто тримесечие на 2015 г. се наблюдават разнопосочни тенденции при двете основни групи на издръжката на живота. Спадът на стойността на издръжката на живота основно се дължи на хранителните стоки, като средно за групата се отчита намаление спрямо предходното тримесечие с 1.1%, а на годишна база бележи ръст с 2.3%. Основната причина за спада на цените е сезонният характер на пресните зеленчуци и на някои хранителни стоки.
През второто тримесечие на 2015г. се наблюдава ръст на цените на някои основни хранителни стоки, което доведе до нарастване на тримесечна база при групите:
- Плодове и плодови консерви – с +8.4%;
- Животински и растителни масла с +4.1% (слънчогледово олио с 5.2%);
- Кафе, какао, чай с+ 4.6%;
- Захар и захарни изделия с +1.6 %;
- Минерални води, безалкохолни напитки – с + 2%;
- Храни и напитки в заведения за обществено хранене с + 0.5%.
Намаление на разходите за издръжка се отчита в групите:
- Месо и месни произведения с – 0.8%;
- Зеленчуци и зеленчукови консерви с -13.9%;
- Яйца с – 2.8%;
- Мляко и млечни продукти – с -0.9%.
При нехранителните стоки, се наблюдава леки колебания нагоре, като средно за групата се отчита увеличение с 0.5%, а на годишна база намаление с 0.1%. По силно е изразено е увеличението при групите:
- Облекло, обувки и лични принадлежности с +3.3%;
- Транспорт и съобщения с +2.2%;
- Образование и свободно време с +0.6%;
- Хотелиерски услуги и почивно дело с +0.9%.
Намаление е регистрирано в групата „Осветление, отопление и енергия” с 2.7%, като това се дължи на намалението на цената на топлоенергия от 1.04. 2015 г. средно с 6.2%.
Издръжката на живота на бедните домакинства
В началото на 2015 г. се направи поредната актуализации на потребителската кошница на ограниченото потребление. Потребителската кошница се актуализира и приспособи към промените в структурата на потребление, настъпили от промените в модификацията на производствените стоки, а така също и в потребителските предпочитания.
Резултати от изследването на ИССИ за определяне на издръжката на живота на лице от домакинство на бедни и в риск от бедност за второто тримесечие на 2015 г.:
Издръжката на живота на лице от домакинство на бедни, достигна 294,52 лв., което показва намаление с 0.9% спрямо март т.г. и увеличение с 1.9% спрямо същия период на 2014 г.
Издръжката за хранителни стоки представлява 43.2% от общата стойност или 127.16 лв, като в тази група не се включват алкохолни и безалкохолни напитки, цигари, кафе и заведения за обществено хранене. Нехранителните стоки представлява 56.8% от общата сума (167,36 лв), като с най-висок дял от 28.9% се отличава групата „Разходи за поддържане на жилището, включително осветление, отопление, вода”, която остава основно разходно перо, след храната.
Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за първото тримесечие 2015 г. показват следните тенденции:
- 1% са с общ доход на 1 л. от домакинството под издръжката за бедните домакинства (до 294,52 лв.). Спрямо същия период на м.г. се регистрира намаление с 6.6%, когато този дял е 36.5%;
- домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот (561,90 лв.) са около 19.2% (около 577 хил. домакинства). Като цяло групата се задържа на същите нива, като отчита леки колебания надолу през наблюдавания период;
- с общ доход на 1 лице от домакинството от 295 до 562 лв. са 46.7%. Тази група бележи нарастване с 9.1% спрямо същия период на предходната година, което се обуславя от динамиката на МРЗ от началото на година.
Независимо от факта, че при нискодоходните групи е регистрирано намаление в абсолютно изражение, техният дял е почти два пъти по-голям от този на високодоходните групи. Движението е по-скоро от нискодоходните към среднодоходните домакинства, което е положителна индикация, но като се има в предвид, че за около половината от домакинствата доходите им гравитират между издръжката на бедните и необходими средства на издръжка, голяма е вероятността да попаднат отново в групата на бедните домакинства при възникнали форс мажорни обстоятелства (загуба на работа, прекратяване на трудовата дейност след навършване на пенсионна възраст, болен член в семейството и др.). Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите и особено на ниско платените работници.
В крайна сметка, все още 80.9% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота.
Динамика на средната работната заплата (СРЗ)
Предварителните данни на НСИ за заплатите и числеността на наетите работници и служители през първото тримесечие 2015г. позволяват да се оформят някои по-важни констатации:
- През първото тримесечие на 2015 г., средният размер на работната заплата е 859 лв. и отчита нарастване за едногодишен период от9%, а на тримесечна база с 1.4%.
- Очерталият се от втората половина на 2014 г. слаб темп на нарастване на броя на наетите лице се запазва и през първото тримесечие на 2015 г. Средносписъчният брой на наетите лица за едногодишен период бележи ръст от 0.8%, който се обуславя от ръста в частния сектор, докато в обществения сектор и бюджетните организации тренда отново е низходящ.
- В сравнение със същия период на 2008 г. средната численост на наетите лица намаляват с 9.5% или с около 235 хиляди.
- Секторният анализ на СРЗ, показва по-високо номинално нарастване на СРЗ в частния сектор, както на годишна база с 9.4%, така и на тримесечна с 4.2%. При това, наети лица и през двата сравними периода нарастват съответно с 1.9% на годишна база и с 1.3% спрямо предходното тримесечие. В сравнение с наблюдавания период на 2008 г. наетите лица бележат спад с 8.4%, или с около 155 хиляди броя.
- Различна е ситуацията в обществения сектор. Наблюдава се задържане на нивото на СРЗ до 4.5% за едногодишен период, а спрямо предходното IV-то тримесечие се отчита спад с 5.4%. Продължава, обаче да се поддържа низходящ тренд при наетите лица, като спрямо същия период на предходната година се наблюдава спад с 2.4%, или с 13 659 лица. Тези данни са доказателство, че нарастването на СРЗ в обществения сектор основно се дължи на продължаващото редуциране на персонала, като спрямо същия период на 2008 г. наетите лица са намалели с 80 399 броя, или с 12.8%.
- СРЗ в бюджетните организации
От предварителните данни за СРЗ и наети лица в бюджетните организации могат да се направят следните констатации:
- Средносписъчният брой на наетите лица в бюджетните организации намаляват с 3.2% спрямо първото тримесечие на предходната година и с 0.9% на тримесечна база.
- Номиналното нарастване на работната заплата е с 4.6% на годишна база, но на тримесечна база се отчита спад със 7.4%.
- Тримесечните данни в бюджетните организации показват намаление и на двата наблюдавани показатели – наети лица и СРЗ. Очерталата се тенденция е следствие от прилаганите мерки за постигане планираното ограничаване на разходите за персонал в бюджетната сфера, след структурно оптимизиране на персонала. Тази оптимизация на персонала свежда числеността на персонала до нерационален минимум и е свързан с допълнително натоварване на работещите, което не се калкулира в разходите за труд.
- На годишна база, ръстът на СРЗ в бюджетните организации се обуславя от продължаващото редуциране на персонала. Тази обратна зависимост между нарастването на работната заплата и намалението на броя на наетите е най-силно изразена в следните икономически дейности (при база I –во трим. на 2014г):
- Радио- и телевизионна дейност – наетите лица намаляват с 10.1%, а СРЗ се увелича с 4.2%;
- Научноизследователска и развойна дейност – наетите лица намаляват с 5.9%, а СРЗ се увелича едва с 2.2%;
- Държавно управление – спад на наетите лица с 0.4%, ръст на работната заплата едва с 2%;
- Медико-социални грижи с настаняване – спад на наетите лица с 3.8%, ръст на работната заплата с 5.8%;
- Социална работа без настаняване – спад на наетите лица с 6.9%, ръст на работната заплата с 6.7%.
Очертава се тенденция на трайно задълбочаване на съотношението на СРЗ в бюджетните организации към общо СРЗ за страната. Ако през първото тримесечие на 2008 г. работната заплата в бюджетната сфера е по ниска от средната с 1.4%, през същия период на 2014 вече е с 3.8%, за да достигне през 2015 г. до 6.8%. Тези данни показват, че размер на СРЗ в бюджетните организации значително изостава от средния за страната.
Около 14.4% ( 58 хил. ) от наетите лица в бюджетните организации попадат в групата на ниско платени работници със средна работна заплата 75% под общо средната за бюджетните организации. С най-ниски равнища от доходи от труд (в диапазон от 447 до 593 лв) се наблюдават в следните икономически дейности:
- Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности – средната работна заплата (481 лв) представлява 60% от средната за бюджетните организации;
- Медико-социални грижи с настаняване – СРЗ (543 лв) представлява 8% от средната за бюджетните организации;
- Социална работа без настаняване – СРЗ (512 лв) представлява 63.9%;
- Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих – СРЗ (506 лв) представлява 63.2%;
- Други дейности в областта на културата – СРЗ (581 лв) представлява 72.5%;
- Събиране и обезвреждане на отпадъци; рециклиране на материали – СРЗ (490 лв) представлява 61.2% от средната за бюджетните организации.
Минимална работна заплата
На минимална работна заплата (МРЗ) при пълно работно време през първото тримесечие на 2015 г. са наети 248 019 или 11.5% от всички наети.
В сравнение със същия период на предходната година нарастват с 2.4% или с около 6 хил. лица. Най-силно изразено увеличение на броя на наетите лица на МРЗ спрямо същия период на предходната година се регистрира в следните икономически дейности:
- Добивна промишленост с 57.5%;
- Строителство с 19.1%;
- Хотелиерство и ресторантьорство с 28.1%;
- Култура, спорт и развлечения с 46.2%
- Хуманно здравеопазване и социална дейност с 10.3%
Поетапното увеличението на размера на МРЗ от началото на 2015 г. и достигнатия среден ръст от 8.8% спрямо предходната година, е все още твърде недостатъчен и не позволява на страната ни да се измъкне от дъното на класирането в ЕС-28. В реално изражение размерът на МРЗ не може да достигне нивата от 1990 г. и реално изостава с 7.2%. През този период съотношението между МРЗ и СРЗ за страната е 43.1%, докато през първото тримесечие на 2015 г е 41.9%.
В сравнение с 2008 г. МРЗ в България отчита най-висок ръст от 64%, но почти същия ръст се отчита в държави с размер на МРЗ около два пъти по-голям от този в България, като Словакия с 58% при МРЗ от 380 евро, Латвия с 57% при МРЗ от 360 евро. В Словения също се наблюдава значително нарастване от 47%, но МРЗ е с 4 пъти по висока от тази в България.
Изключително ниското равнище на минимална заплата в България е съпроводено с най-ниската покупателна способност в сравнение със страните членки на ЕС-28. В сравнение с България, с размера на МРЗ в Полша се купува 3.5 пъти повече мляко, над 2 пъти повече картофи, над 3 пъти ябълки. В Белгия и Холандия над 5 пъти повече яйца. В Румъния с 1.4 пъти повече ябълки и домати, с 1.3 пъти повече мляко. С размер на МРЗ може да се купи 9 пъти повече ориз в Люксембург, с 5.8 пъти в Холандия, и 4.7 пъти повече в Белгия и Испания.
Ниската покупателна способност се обуславя от достигнатите през последните 25 години високи ценови нива за определи стоки и групи, които се доближават до средното ценово равнище на ЕС-28. През 2014 г. индексите на ценовото равнище за храни и безалкохолни напитки в България достигнат до 70.3% от средното равнище за ЕС-28, след като предходните години отчитаха нива от 69.7% през 2012 г. и 70.7% през 2013 г., а през 2008 г. са 65.6% (данни на Евростат). Процесът на сближаване на ценовите равнища се оказа много бърз за цените на редица групи хранителни и нехранителни стоки, които се доближават до средните за ЕС 28, като:
- безалкохолни напитки (70.8%),
- мляко, сирене и яйца (93.8%),
- олио и мазнини (90.5%),
- облекло (79%),
- домакински уреди (81.5%)
- аудиовизуална и фотографска потребителска електроника (91.4%).
Този процес на приближаване на цените в България към средните европейски равнища е в остро противоречие с въздържането на бизнеса от увеличение на заплатите. Очертаните по-горе тенденции от последните месеци в сферата на доходите, задълбочилите се неравенства в условията на криза и непосилните за около 80% от домакинствата необходими средства за издръжка на живота, са доказателство че са необходими промени в домакинските бюджети и доходите от труд. Като се има предвид очертаната ситуация на България, КНСБ предлага:
- за да се преодолее изоставането в ръста на работните заплати в бюджетните системи от преизпълнението на приходната част на държавния бюджет за 2015 г. да бъдат отпуснати допълнително средства за финансиране на бюджетни системи;
- повишение на минималната работна заплата и гарантиране на предимствен ръст през целия 4-годишен период, с цел достигането на 50% съотношение спрямо средната работна заплата до края на 2018 г.;
- преговори със социалните партньори по приемането на препоръчителни индекси за нарастване на заплатите в икономическите дейности от реалния сектор;
- постигане на ежегоден ръст на средната работна заплата не по-малко от 10 % средно за периода до 2018 г.
Прилагането на тези мерки ще дадат осезаем анти-дефлационен ефект и ще сложат началото на един нов устойчив модел на икономически растеж, базиран на повишаване на доходите и потреблението на домакинствата.
