Кодексът за социално осигуряване постановява с общите усилия на работодателите, работещите и в отделни случаи на държавния бюджет да се събират осигурителни вноски, които служат за плащане на обезщетения и пенсии. Задължителните осигурителни вноски са с различни размери и цели – според социалните рискове: болест, трудова злополука, безработица, майчинство, старост и т.н. Както вече знаеш част от вноските плаща работодателят, другата – ти удържат от заплатата. Размерът и съотношението между делът на работодателя и твоя дял се определя за всяка година със закон.
Определен процента от осигурителните вноски във фондовете „Общо заболяване и майчинство ” и „Безработица” плащаш ти. Във фонд „Пенсии” освен ти и твоят работодател плаща и държавата, като съответен дял, който е процент от сбора на доходите на всички осигурени.
Според закона социалното осигуряване е задължително и всеобщо, то дава равни права на всички граждани. Законът изисква от всеки работодател и от всеки работещ, нает от него участие в осигурителната система.
И така, твоят работодател и ти внасяте редовно във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) месечни осигурителни вноски. Твоето трудово възнаграждение става осигурителен доход, а времето (дни, месеци, години), през което го получаваш, натрупва твоя осигурителен стаж. По този начин ти трупаш и важни права, които се защитават от закона и от твоя синдикат.
Това са правата на осигурен работник /чка/ и служител/ка, т.е. правата на осигурено лице, които се изразяват в права на обезщетения и пенсии.
