Работодателят е длъжен да съгласува със синдикатите въвеждането на непълно работно време
Трудовото правоотношение се изменя по реда на неговото сключване – по взаимно писмено съгласие на страните – работодателя и работника или служителя. Изключенията от този принцип са допустими само в изрично уредените от Кодекса на труда (КТ) случаи. Едно от тези изключения е правото на работодателя едностранно да въведе непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ без подписване на споразумение по чл. 119 КТ .
Анализът на тази нова норма на КТ изисква на първо място да се отговори на въпроса, дали законодателят е имал предвид въвеждането на право за работодателя едностранно да въвежда намаленото работно време, или текстът следва да се тълкува изправително.
Систематичният подход изисква еднозначния отговор, че законодателя е допуснал съществена грешка, употребявайки термина ”намалено работно време” уреждайки допълнителни възможности за работодателя по чл. 138а КТ.
Идеята на законодателя е била да се даде възможност на работодателя да въвежда едностранно непълно работно време за работниците и служителите в посочения в § 3б от Предходните разпоредби на КТ период и срок, а не да се урежда право на работодателя да въвежда намалено работно време извън това по смисъла на чл. 137 КТ.
Непълното работно време е работно време с по-кратка продължителност от законоустановената продължителност на нормалното или на намаленото работно време, които се считат за пълно работно време. Непълното работно време е част от законоустановеното работно време (чл. 138 КТ).
Останалите предпоставки за въвеждане на непълно работно време се запазват както и досега. Те са уредени по чл. 138а КТ и чл.9 от Наредбата за работно време, почивките и отпуските (НРВПО).
Материални предпоставки:
- Първо – основанието за едностранното въвеждане на непълно работно време е намаляването на обема на работата на предприятието. То е реално, обективно състояние, за което при спор работодателя е длъжен да предостави доказателства. Доказването на намаления обем на работата може да става с всякакви доказателствени средства.
- Втори – непълното работно време може да бъде въведено едностранно от работодателя само от работници или служители, които работят на пълно работно време (нормално или намалено).
- Трето – продължителността на дневното непълно работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (чл. 138а, ал. 2 КТ). Например при работа на пълно нормално работно време, непълното работно време дневно не може да бъде по-малко от 4 часа.
- Четвърто – работодателя може да въвежда едностранно непълно работно време в цялото предприятие или в отделни негови звена (структурни единици), но не и спрямо отделен работник или служител.
- Пето – срокът, за който се въвежда непълното работно време, е до 3 месеца в рамките на една календарна година (чл. 138а, ал. 1 КТ).
Процедурни предпоставки:
При въвеждане на непълно работно време работодателя е длъжен да съгласува това свое намерение със синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Преди удължаването на въведеното непълно работно време с още три месеца по § 3б от ПР на КТ работодателя е длъжен отново да съгласува това свое намерение с синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
Ако работодателя не получи съгласието им, той няма право едностранно да въвежда непълно работно време, а може да направи това само при подписване на допълнително споразумение по чл. 119 КТ за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните по него във връзка с чл. 138, ал. 1 КТ.
Наред с това работодателя е длъжен да издаде писмена заповед , която да отразява горепосочените изисквания, както и периода и структурите (ако не е в цялото предприятие), за които се въвежда непълното работно време.
Заповедта се издава не по-късно от 10 работни дни преди датата на всяко преминаване към непълно работно време (чл. 9 НРВПО).
Неизпълнението на всяка една от гореизброените предпоставки е, от една страна, нарушение на трудовото законодателство, за което по чл.414, ал. 1 КТ се носи административнонаказателна отговорност, а от друга е неизпълнение на други задължения на работодателя, установени с нормативен акт, по смисъла на чл. 327, т. 3 КТ, което е основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие.
При прекратяване на основание чл. 327, т. 3 КТ работодателя дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието по безсрочно трудово правоотношение или в размер на действителните вреди, определени по реда на чл. 221, ал. 4 КТ – при срочно трудово правоотношение.
Правни последици за работниците и служителите при въвеждане на непълно работно време:
- Размерът на трудовото възнаграждение за периода на работа при непълно работно време се намалява пропорционално.
- Размерите на дължимите обезщетения по раздел III на глава десета от КТ, които съгласно чл. 228, ал. 1 КТ принципно се определят спрямо полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за изплащане на съответното обезщетение, или спрямо последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, се намаляват.
- Размерът на осигурителния стаж по чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО се намалява.
