Епидемията от стрес на работното място в Европа убива около 10 000 души годишно, според нов анализ, който показва спешната нужда от директива на ЕС относно психосоциалните рискове на работното място.
Отчитат се 6190 смъртни случая годишно поради коронарна болест на сърцето, които се дължат на психосоциални рискове на работното място в ЕС и Обединеното кралство. Други 4843 души губят живота си чрез самоубийство, причинено от депресия, свързана с работата. Това означава, че психосоциалните рискове са по-голяма опасност за работниците от физическите злополуки, които убиха 3286 души в ЕС през 2022 г.
Работещите жени са непропорционално засегнати от психосоциални рискове, като дълги работни часове, несигурност на работата и тормоз на работното място. Съществува и географски дисбаланс, като смъртните случаи, свързани със стреса на работното място, са по-разпространени в Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Международният ден в памет на загиналите и пострадалите работници при трудови злополуки
Цифрите се основават на изследване на Европейския профсъюзен институт (ETUI), представено на 28 април – Международния ден в памет на загиналите и пострадалите работници при трудови злополуки, което подчертава, че тези смъртни случаи са предотвратими и справянето с тях би спестило на компании и правителства десетки милиарди годишно.
Ето защо днес Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) отново призовава Европейската комисия спешно да представи директива относно психосоциалните рискове като част от Пакета за качествени работни места. Той следва да определи обвързващи задължения за работодателите да идентифицират психосоциалните рискове чрез подходящи оценки на риска, с участието на работниците и синдикатите.
Данните на ЕС показват, че правното задължение е мотивацията на девет от десет европейски компании да предприемат действия по отношение на здравето и безопасността на работното място, но в момента няма законодателство на ЕС, посветено на психосоциалните рискове на работното място.
Генералният секретар на ЕКП Естер Линч посочи: „Ако ЕС наистина се е ангажирал да изгради бъдеще на справедлива, приобщаваща и устойчива заетост, тогава пакетът за качествени работни места трябва да включва стабилна директива за предотвратяване на психосоциални рискове, свързани с работата. Светът на труда се променя – бързо, дълбоко и постоянно. Дигитализацията, AI роботиката, работата с платформи, зеленият преход променят начина, по който работим и живеем. Но докато тези трансформации предлагат нови възможности, те носят и нови опасности. Главните сред тях са нарастващите психосоциални рискове, пред които са изправени работниците: стрес, прегаряне, безпокойство, тормоз, изолация и емоционално изтощение. Това не са странични проблеми. Те са системни и ескалират. ЕС отдавна е глобален установител на стандарти по отношение на правата на работниците. Ние бяхме водещи по отношение на физическата безопасност. Сега трябва да поведем пътя по отношение на психическата.“
Конфедералният секретар на ЕКП Джулио Романи каза: „Светът на труда се променя бързо и законите, защитаващи здравето на хората на работното място, трябва да вървят в крак. Огромният ръст на дистанционната работа и дигитализацията след пандемията Ковид-19 допълнително разми границите между работата и личния живот, което доведе до по-дълго работно време и култура „винаги на повикване„, което се отрази сериозно на здравето на работниците. Ако над 10 000 души годишно са били убити по време на работа поради физически рискове, Комисията с право ще предприеме спешни действия, за да направи работните места по-безопасни. Те не могат да седят със скръстени ръце, защото хората губят живота си поради психосоциални рискове.“
