Коментар
Намаленото работно време, непълното работно време и ненормираното работно време са различни трудово-правни категории, свързани с продължителността и разпределението на работния ден, които касаят организацията на труда в предприятието.
Между тях има съществени разлики както относно регулирането на режима на работа, така и с оглед на правата на работниците и служителите, които работят при съответната продължителност или разпределение на работното време. Ето защо е важно да се прави разграничение между тези три вида работно време, които се въвеждат по различен ред.
Намалено работно време
Съгласно чл. 136 от Кодекса на труда (КТ) нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа, а седмичното работно време е до 40 часа.
Категориите работници и служители, които имат право на намалено работно време са определени в наредба на Министерския съвет. Това е Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, издадена въз основа на чл. 137, ал. 2 КТ.
Работниците и служителите с право на намалено работно време се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска съгласно чл. 5 от наредбата.
Работодателите следва да спазят процедурата и да издадат писмена заповед, с която да определят работниците и служителите, които имат право на намалено работно време.
С чл. 137 КТ се установява намаленото работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве и за работници или служители, ненавършили 18 години. (чл. 137, ал. 1 КТ).
Съгласно чл. 137, ал. 4 КТ при намаляването на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение. Това правило е доразвито в чл. 7 от наредбата, според който при въвеждане на намалено работно време на работниците и служителите се запазва определеното им месечно трудово възнаграждение и другите права по трудовото и осигурителното законодателство.
Съобразно чл. 2 от наредбата право на 6-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи във:
¨ звената по анатомия, патологоанатомия и съдебна медицина, секционни зали и морги – само за пряко заетите;
¨ лабораториите по хистология, хистохимия и цитохимия, когато работят с човешки трупен материал.
Съгласно чл. 3 от наредбата право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи:
¨ в производство, разфасовка, формулация и употреба на препарати за растителна защита и биоциди, дезинфектори, дератизатори и дезинсектори – само за пряко заетите;
¨ като галванотехници, галванопластици, термисти и закалчици, обслужващи кадмиеви, хромови, цинкови, цианови и оловни вани;
¨ с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни;
¨ с биологични агенти в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; центрове, отделения и сектори за трансфузионна хематология и диализни центрове, отделения и сектори; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти;
¨ в лечебни заведения като лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри – в дните, когато извършват операции, както и санитарите в операционни зали;
¨ в центрове за спешна медицинска помощ и звената на лечебни заведения, които извършват спешна медицинска помощ;
¨ с медицински генератори за високочестотна терапия с мощност 200 W, като специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с парафин, като рехабилитатори, масажисти и кинезитерапевти;
¨ в производството и изпитването на серуми и ваксини – само за пряко заетите;
¨ в среда на йонизиращи лъчения;
¨ при които са изложени на експозиция на канцерогени или мутагени, на органични разтворители или на тежки метали над установените норми;
¨ под земята в подземни силикозоопасни: рудници, минни обекти, геологопроучвателни обекти и обекти на тунелно и минно строителство – само за пряко заетите;
¨ под земята в подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ – само за пряко заетите;
¨ под водата като водолази и работещи в кесони;
¨ в затворени пространства (затворени съдове);
¨ в производството и леенето на чугун, стомана, феросплави, цветни метали и техните сплави – само за пряко заетите;
¨ в производството на кокс и металургични огнеупори – само за пряко заетите;
¨ в преработката на концентрати и агломерати от руда и шлаки – само за пряко заетите;
¨ в производството на оловни акумулатори – само за пряко заетите;
¨ с олово – заливане на лагери и запояване;
¨ в производства и инсталации, в които се отделя силикозоопасен, минерален или въглищен прах – само за пряко заетите;
¨ в производството на мергелна и стъклена вата и воалит – само за пряко заетите;
¨ с азбест и азбестосъдържащи материали – само за пряко заетите;
¨ в цеховете за производство на карбид – само за пряко заетите;
¨ в производството и изпитването на взривни вещества и боеприпаси – само за пряко заетите;
¨ в подземни канализационни системи – само за пряко заетите;
¨ в камери за дълбоко замразяване – само за пряко заетите;
¨ в екарисажи.
Следва да се има предвид, че според чл. 4 от наредбата право на намалено работно време имат работници и служители за дните, в които извършват посочените работи за не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време.
Съгласно чл. 4а от наредбата право на 7-часов работен ден имат работници и служители с пълна загуба на зрение независимо от вида на извършваната работа.
Важно е да се знае, че според чл. 6 от наредбата продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ.
Уговаряне на непълно работно време по взаимно съгласие
Съгласно чл. 138, ал. 1 КТ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като определят продължителността и разпределението на работното време.
Месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
Следва да се има предвид, че работниците и служителите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време. Изключение е предвидено, само ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други, каквото е например допълнителното възнаграждение за стаж и професионален опит.
Според чл. 138, ал. 4 КТ трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона.
Едностранно въвеждане на непълно работно време
до 3 месеца годишно
Според чл. 138а КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
Продължителността на работното време, въведено по този ред, не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Тоест ако нормалната продължителност на работното време в предприятието е 8 часа, работодателят може да въведе най-малко 4 часов работен ден и то за ограничено време – до 3 месеца в годината.
При това, с оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратното, работодателят трябва да съобрази следните законови условия, установени в чл. 138а, ал. 3 КТ:
– да вземе под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
– да взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
– да предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно. Тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ;
– да предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
Съгласно чл. 139 КТ разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време. С променливи граници по тези правила може да се уговори и непълното работно време.
В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. Няма пречка в трудовия договор да се уговори непълното работно време да бъде разпокъсано през деня. Например страните по трудовото правоотношение може да се уговорят работник или служител, който е на 4 часов работен ден, да работи два часа сутрин и два часа следобед по договора. Това зависи от нуждите на трудовия процес, както и от предпочитанията на работника или служителя.
Ненормирано работно време
Според чл. 139а КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
Правилото на чл. 139а, ал. 2 КТ изрично указва, че не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време.
Законът не казва изрично, че работник или служител, който е назначен на непълно работно време, не може да работи при условията на ненормиран работен ден. Следователно няма формална пречка да се установи ненормирано работно време и за работници и служители, които работят при условията на непълно работно време. В този смисъл е и част от практиката на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). В тази връзка МТСП счита, че за ненормиран работен ден при непълно работно време се полага допълнителен отпуск по чл. 156 КТ. Възможността да се въведе ненормиран работен ден при непълно работно време обаче не означава работодателят да използва това обстоятелство, за да принуждава работника или служителя системно да работи повече от уговорените часове и по този начин да нарушава и заобикаля правилата на трудовото и осигурителното законодателство.
Тук следва да се имат предвид следните особености и изисквания, свързани с работата на ненормирано работно време. Това е режим на работа, при който работникът или служителят е длъжен да продължи да изпълнява работата си по трудовото правоотношение и след изтичане на нормалната продължителност на работното време, докато стане възможно преустановяването й. Работниците и служителите, които работят при условията на ненормирано работно време, имат също предварително определена норма на продължителност на труда, която изпълняват. Те са длъжни да предоставят на работодателя работната си сила по трудовото правоотношение не по-малко от установеното за тях нормално работно време. Естеството на служебните им задължения обаче е такова, че налага работата понякога да бъде извършвана и след изтичане на нормалното работно време.
Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 263, ал. 2 КТ за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение с увеличение по общия ред в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Положеният извънреден труд в тези случаи се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
– 75 на сто – за работа през почивните дни;
– 100 на сто – за работа през дните на официалните празници.
Следва да се има предвид, че законът дава само задължителният минимум на увеличеното заплащане за извънреден труд. Увеличението на възнаграждението в тези случаи може да бъде по-голямо от нормативно определените минимуми.
Когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
Работниците и служителите с ненормирано работно време имат право на почивките по чл. 151 КТ, които се полагат на всички работници и служители. Съгласно посочената разпоредба работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
Тези почивките не се включват в работното време.
В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато обаче, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.
Освен почивките, посочени в чл. 151 КТ, на които имат право всички работници и служители, работниците и служителите с ненормирано работно време имат право да ползват и почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. А общата продължителност на работното им време не може да нарушава непрекъснатата минимална 12 часова междудневна и 48-часова седмична почивка, установени в чл. 152 и чл. 153 КТ.
Източник: Дайджест „Труд и право”, бр. 12, 2014 г., стр. 14
Автор: Жанет Богомилова, юрист
