КНСБ започва от днес, 16 юни, ежемесечно наблюдение на цените на 20 стоки и услуги от малката потребителска кошница преди и след влизането на България в еврозоната. Това ще става по нашата методика, която е потвърдена отдавна и позволява да има сравнимост във времето назад какви са били и как ще се развият. Тя включва и постоянното сравнение със седем държави членки на ЕС. Някои от стоките у нас вече са най-скъпи – сирене, мляко, например, и е ясно, че въвеждането на еврото няма принос за това. С тази обективна информация можем да допринесем за осъществяването на обществения контрол върху цените.
Това каза на пресконференция днес президентът на КНСБ Пламен Димитров, на която бе разяснено как конфедерацията ще изпълнява подписания през миналата седмица Меморандум с правителството за сътрудничество във връзка с въвеждането на еврото и недопускане на необосновано повишаване на цените на стоките и услугите. Представени бяха и позиции във връзка с поскъпването на цените на тока за битовите абонати, както и с плановете на министерството на транспорта да раздели на лотове обществения железопътен превоз.
Във връзка с наблюдението на цените преди влизането в еврозоната главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов разясни, че то ще се осъществява в 28-те области на страната и ще обхваща 17 групи стоки – всички хлебни изделия, зърнени култури, включително ориз, месо и месни изделия, яйца, мляко, зеленчуци, плодове, бензин. Към тях ще бъдат добавени и баничката, като закуска, чаша кафе и бутилка минерална вода. „Имаме опит – наблюдавахме всеки месец и измененията на цените на хляба след въвеждането на нулевата ставка на ДДС. Това кореспондира с първа точка от Меморандума с правителството – да се гарантира защитата на потребителите чрез предотвратяване на необосновано повишаване на цените на стоките и услугите, включително и с втора от него – да обменяме информация с цел предотвратяване на нелоялни практики. КНСБ ще участва и в Обществения съвет, който вече беше иницииран – с Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. С КЗК вече проведохме среща, предстои и с КЗП“, посочи Костов.
Той разясни, че предстои КНСБ да изготви брошури с информация, свързана с въвеждането на единната европейска валута, като акцент в тях ще бъдат цените и доходите. Отделно се предвижда възможност за правни консултации от доверените адвокати към конфедерацията, предстои и предоставяне на разяснителна информация чрез подкаст студиото на КНСБ, както и във всичките ѝ комуникационни канали.
Димитров уточни, че наблюденията в останалите държави, въвели еврото, показват, че цените на бързооборотните стоки растат с по-голяма степен на инфлация от средната.
„От 0,1 до 0,3% е инфлацията, която се дължи на влизането в еврозоната, но кафето, водата, вафлите растат с по-големи проценти и това трябва да се каже сега. Кафето няма да стане 10 лева, но моята прогноза е, че ще бъде поне с 15 процента по-скъпо“, каза президентът на КНСБ.
Той посочи още, че позитивният конвергентен доклад за влизането в еврозоната би трябвало да означава и конвергенция на доходите – стимулиране на сближаването на тези в България с останалите държави в ЕС. Димитров припомни, че в първоначалния вариант на бюджета за 2025 г. е било заложено 10% увеличение, а след това са станали 5. По думите му независимо от войната, от еврото, хората искат увеличение на заплатите.
Сред недофинансираните сфери Пламен Димитров посочи здравеопазването, включително медицински сестри, училищно и детско здравеопазване, обществените медии – БНТ, БНР и БТА, Агенция “Пътна инфраструктура“, агенциите в сектор „Земеделие“ и Държавен фонд „Земеделие“, Агенцията за ядрено регулиране, градският транспорт в Русе, Националната агенция за приходите и Агениция „Митници“. В градския транспорт във Варна преди дни постигнахме договорка за увеличение на заплатите с 200 лв., посочи Димитров.
Президентът на КНСБ отбеляза още, че допълнителните средства в Бюджет 2025, които са нужни за вдигане на възнагражденията в тези структури от 1 юли, са малко над 62 млн. лева. „Дори и в затруднен бюджет могат да се намерят тези средства, стига да има политическа воля и желание, което до момента не се демонстрира, независимо от разговорите, които имахме с финансовия министър многократно“, коментира Димитров.
Цената на тока за битовите абонати
С увеличението на цените на тока за бита от 1 юли общият кумулативен ръст от началото на годината стига близо 14 процента. Това е един от основните разходи в бюджета на домакинствата и няма как да не влияе върху доходите и да не изяжда ръста на заплатите. Даваме си сметка и алармираме, че този ръст за шест месеца удря най-силно нискодоходните групи. Продължаваме да недоумяваме защо не успяхме да намерим и да приложим механизъм за оценка и подкрепа на енергийно бедните. Наредба има, но какво от това. Тя не се прилага, а цените вървят нагоре, коментира Димитров.
Енергийният експерт Антон Иванов разясни, че има пълзящо достигане на цената за бита до защитената цена за индустриалните абонати, над която получават подкрепа. Това не е либерализация на пазара на битовите абонати, но е приближаване към това, което плаща бизнесът с помощта от Фонд „Сигурност на електронергийната система“.
„Вече имаме обявена цена от 154 лв./МВтч за домакинствата, над която има компенсации. За индустрията досега имаше една цена, над която се дължаха – 200 лв./МВтч. Условността е, че се водят преговори част от индустрията да слезе на базова цена от 153 лв./МВтч. Доколкото сме информирани, има предложения за три стъпала (в зависимост от това колко е интензивна компентата електрическа енергия за съответната индустрия). За най-енергийно интензивните базовата цена, над която ще има компенсация, ще е по-ниска от това, което вече плащат домакинствата, каза Иванов. Той обясни, че домакинствата плащат по-скъпи мрежови такси, защото са ниско напрежение, а индустрията е на високо и средно, където таксите за мрежовите услуги са по-ниски и поради тази причина цената за бита вече ще изпреварва голяма част от бизнеса. Най-скъпи на пазара ще останат стопански потребители на ниско напрежение, които не са с голямо енергийно натоварване – базовата стойност ще е 220 лв./МВтч. „Фактически вървим към либерализация, която тази година изглежда по-поносимо, но не е ясно как ще сработи механизмът догодина и какви цени ще имат. Защитата на домакинствата, на енергийно бедните и прилагането на тарифи, така че останалите домакинства да имат възможност за по-широк избор – това е нещо, което държавата дължи и трябва максимално бързо да бъде разработено, за да знаем, че не само увеличаваме цените, но и даваме възможност на хората да се справят с тях“, посочи Антон Иванов.
Димитров конкретизира, че трите стъпала за индустрията, над които ще има подкрепа, ще са 150 лв./МВтч – 180 лв./МВтч и 220 лв./МВтч. Ако за бита усреднената цена от 1 юли ще е 154 лв. /МВтч – е очевидно е, че най-ниското стъпало (за най-високо енергийно интензивната индустрия) ще получи по-евтин ток от този за домакинствата. С тези две стъпки на повишаване на цените за бита през тази година сме като жабата, която леко я сваряват, но без да ни казват, че ни варят, посочи президентът на КНСБ.
Той подчерта, че най-големият проблем е, че няма подкрепа за домакинствата, които се нуждаят от нея и е необходимо максимално бързо да започне прилагането на наредбата за енергийно бедните. Проблем има и за държавните енергийни дружества, които осигуряват енергията на регулирания пазар, тъй като няма сигурност как ще продължи да се случва това. Заради възникващите въпросителни как ще функционира специалния сегмент, на който ще продават само ключовите производители – АЕЦ и ТЕЦ-2, са необходими дългосрочни договори с тях. Продължава да липсва и дългосрочна визия – няма енергийна стратегия, въпреки че се правят сериозни реформи, посочи още Димитров.
