Редно е да се изчака произнасянето на Конституционния съд преди правителството да вземе окончателно решение за размера на минималната работна заплата за следващата година. Това заяви в интервю за bTV Radio Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, за приетата от кабинета нова формула за определяне на минималното възнаграждение.
„Омбудсманът сезира и по наше настояване КС, тъй като ние твърдим, че в преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, параграф 46, това, което отмениха стария текст за минималната работна заплата, е противоконституционно, защото нямаше обществено обсъждане. Това урежда трайни обществени взаимоотношения. Закони като Кодекса на труда, като Кодекса за социално осигуряване нямат еднократен календарен характер, какъвто е Законът за бюджета, така че тук си има правни особености. Аз не съм юрист да кажа, но може би е редно да изчакаме да се произнесат и тогава Министерският съвет вече да вземе решение за размера на минималната заплата за следващата година, защото ако бъде отменен параграф 46, това означава, че прилагаме стария текст на кодекса, което означава 692 евро минимална работна заплата от догодина. Ако не го отмени, това означава, че ще трябва да приложим тази формула, която вчера МС прие, след цял месец август преговори в МФ“, обясни той.
Косто припомни, че от страна на синдикатите и бизнеса са били направени редица отстъпки. „Ние успяхме да вкараме издръжката на живота като измерител, като индикатор, като дефиниция, към която да тестваме минималната работна заплата за някакъв период от време. Разбира се, за съжаление формулата дава по-нисък резултат и това за мен не беше правилно, тъй като всички показатели на пазара на труда в момента показват, че ръстът на минималната заплата, по начина, по който последните години прилагахме формулата водеше до рекордно висока заетост и рекордно ниска безработица, стимулиране на вътрешното търсене, от там потреблението и растежа, до включване на хора в пазара на труда. Има изцяло позитивни ефекти от ръста на минималната работна заплата“, допълни събеседникът.
От думите му стана ясно още, че извън приемането на механизма е редно да бъде свикан и НСТС.
„Тези срещи в МФ бяха при затворени врати. Там се казаха много неща в продължение на много часове, но НСТС е органът, който верифицира консенсуса на тристранно ниво, а не просто да излиза министърката и да казва – ние се разбрахме с работодателите и синдикатите и да го вкарва директно в МС. Не, че ще е кой знае колко по-различен резултатът, но е важно за обществото да чуе аргументите за всеки един от индикаторите“, каза още Костов.
„Ние влязохме в тези преговори, за да доближим максимално до онези 692 евро минимална работна заплата, които бяха взети след промените и всъщност успяхме да го докараме до 660 евро към днешна дата. Продължаваме да искаме 672 евро, ако остане този текст. Накрая ще реши Министерският съвет и предстои това да се случи“, посочи той.
По отношение на заложения в бюджета за тази година дефицит от 5,7% и данните на финансовото министерство, че към края на август дефицитът е 2,4 на сто от БВП, както и по повод твърденията на ГЕРБ, че има прехвърляне на разходи за миналата година, Костов каза: „ГЕРБ миналата година изтеглиха година по-рано приходи – дивидентите от БЕХ, дивидентите от свръхпечалбата на банковия сектор и други пера, които ако ги съберете, са някъде около 1 милиард. Това са приходи, които трябваше да влязат в момента, за да е по-нисък дефицитът, за да влезем в Маастрихтските критерии и да влезем в еврозоната. България не беше готова по онова време чисто макроикономически за този преход. Вече чисто ценово е друга тема КЗК и регулаторните органи колко си свършиха работата“, заяви главният икономист на КНСБ и допълни: „Това, което прави сегашното правителство в лицето на г-н Донев като министър на финансите – надценява дефицита. Проблем с дефицита има, но той заложи 5,7%, а за първите 8 месеца, което е две трети от годината, сме на 2,4 процента. ПВУ свърши, оперативните програми свършиха, готовността на общините по инвестиционните проекти от приложение 3 е една трета от това, което е заложено. Въпросът ми е как за последните 4 месеца се стигнем от 2,4 дефицит до 5,7% дефицит? Дори двойно да изхарчим на това, което направихме за първите 8 месеца през последните 4, пак ще сме на 4,8. Така че имаме минимум един милиард евро, ако не и повече, по-нисък дефицит от този, който беше заложен. Много често десни икономисти казват – то защото е толкова голям дефицитът, давайте да не правим политика по доходите. Това се използва, за да не се вдигат заплатите на хората в много системи, които са недофинансирани и са малко над минималната, при положение, че самата политика по доходите – 10% там да вдигнете доходите, са 2,5% от всички разходи в бюджета. Просто кантарът не го лови“.
„Дебатът се стигматизира, мащабира се и хората се объркват от всички тези милиарди. Целта на финансовия министър не е да няма политика по доходите, а да покаже как се е справил по-добре и колко е било по-зле преди него. Донев в момента прави за четвърти път през последните 3 години рестрикции, защото дефицитът е голям. Да, голям е, има проблем, но той е управляем проблем. Ние можем да имаме плавна фискална консолидация, добра инвестиционна програма и политика по доходите, която да не изкарва хората на улиците да протестират за 100 евро ръст на заплатата, защото в магазина цените не се търпят“, допълни още той.
Цялото интервю може да чуете тук.
Снимка: bTV радио
