Законовите мерки за насърчаване на колективното трудово договаряне остават неуредени. Това посочи в студиото на „Денят започва“ по БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според него целта, заложена от управляващите – 20% покритие на колективните договори до 2030 г., е неадекватна.
КНСБ изрази резерви относно предложението за допълнително улесняване на наемането на непълнолетни. Димитров посочи, че сегашният режим е достатъчно либерален, а по-нататъшно разхлабване би застрашило учебния процес и би увеличило риска от нарушения в сектори с нощен и вреден труд, където непълнолетните вече работят в условия, които често не отговарят на нормите.
По темата за минималната работна заплата Димитров акцентира върху висящото дело в Конституционния съд, което може да промени механизма за определяне на размера за 2027 г. Ако съдът обяви замразяването на механизма за противоконституционно, ще трябва да се приложи формулата 50% от медианната заплата, което би довело до значително по-висок размер. Той подчерта, че минималната заплата трябва да покрива издръжката на живота, а разликата между реалната издръжка и нетния минимум остава голяма.
„Каквото и да решат управляващи, защото в крайна сметка решението е тяхно, нека поне се изчака решението на КС“, подчерта президентът на конфедерацията.
В бюджетната процедура за 2027 г. КНСБ ще настоява за фискална консолидация, но и за целеви увеличения на заплатите в ключови сектори. Синдикатът искат поне 10% ръст на възнагражденията, като подчертават, че учителските заплати не бяха увеличени през 2026 г., въпреки договорения ангажимент.
„Готови сме да влезем в разговора за реформата за администрацията – къде и какви агенции имаме, какъв анализ трябва да бъде направен. Трябва да седнем да разговаряме, за да се направи смислено този път, а не пак 10% на калпак, което беше глупаво и няма да доведе след себе си ползи“, обясни още той.
Пламен Димитров допълни, че в здравеопазването и образованието КНСБ очаква разговор за доходите, а бюджетът е този, който трябва да гарантира това, което са обещавали политиците.
Събеседникът посочи също, че в болници, особено такива с дългове, няма как директорите им да получават заплати, равни на петцифрени числа.
Има рискове от стагфлация, ако вървим към продължаваща инфлация заради цените на петрола и няма фактор, който да поддържа растежа на 2-3%, рискът е сериозен. Не ми се мисли как бихме излезли от стагфлация, допълни.
От думите му стана ясно още, че според КНСБ линията на бедност у нас трябва да бъде 467 евро. „От министерството са сметнали линия не бедност 443 евро, което ние не подкрепяме“, обясни лидерът на конфедерацията.
Цялото интервю може да гледате тук.
