„Наследихме вековните традиции и ценности на синдикализма в България, по цивилизован начин скъсахме с политическата си обвързаност и с поуките от миналото се върнахме към автентичните си корени – защитата на хората на труда.“ Това заяви в словото си президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Юбилейната национална конференция на КНСБ по повод 25-тата годишнина на синдиката. Конференцията се проведе в Националния дворец на културата на 18 февруари 2015 г. – точно 25 години след Учредителния конгрес на КНСБ през 1990 г., на който бе избран първият председател на Конфедерацията – проф. Кръстьо Петков. В конференцията участваха над 400 души, сред които цялото конгресно ръководство на КНСБ, председателите на основните членове и на регионалните структури на КНСБ, на социалните партньори и други.
Пламен Димитров подчерта, че с активното си и компетентно присъствие КНСБ днес е незаобиколим фактор в социално-икономическия и обществено-политическия живот в България. За 25 години КНСБ е успяла също да се наложи в международен план като организация, уважавана заради своята представителност, последователност в синдикалните действия, реалната си независимост от политическите партии, способна да се придържа към теорията и практиката на автентичния синдикализъм.
Доказателство за това са позициите на български синдикалисти в Европейската и Международната конфедерации на профсъюзите (ЕКП и МКП), в трипартитните международни органи, какъвто е Европейският икономически и социален комитет. Гордост за България представлява представителството в Управителния съвет на Международната организация на труда (МОТ), в който за първи път има (при това двама) български представители, единият от които е президентът на КНСБ Пламен Димитров. Със своите лични и професионални качества на международната сцена се утвърдиха Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители, която е вицепрезидент на Женския комитет на Паневропейския регионален съвет на МКП, Екатерина Йорданова – председател на Съюза на транспортните синдикати в България, която също е вицепрезидент на Европейската и на Международната транспортни федерации, д-р Иван Кокалов – вицепрезидент на КНСБ и председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването, който е титулярен член в бюрото на ръководството на Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, и много други български синдикални лидери.
Видео поздрави по случай 25-тата годишнина от учредяването на КНСБ отправиха Бернадет Сегол – генерален секретар на ЕКП, Игнасио Тохо – президент на ЕКП и генерален секретар на ССОО – Испания, Райнер Хофман – председател на DGB – Германия, Михайл Шмаков – председател на ФНПР – Русия, Ерих Фоглар – президент на OGB – Австрия, Кандидо Мендез – генерален секретар на UGT – Испания, Герд Кристиансен – президент на Норвежката конфедерация на синдикатите, Жорж Дасис – президент на Втора работническа група на Европейския икономически и социален комитет, и Руди де Леев – президент FGTB – Белгия. Лично поздравите си към синдиката отправи Яп Винен – заместник-генерален секретар на МКП, който съобщи, че 18 февруари е обявен за ден за защита правото на стачка.
„Удивително е, че в 21 век представителите на работодателите в МОТ поставят на ревизия и искат да унищожат приети в продължение на десетилетия правни норми, свързани с правото на стачка. Каква ирония на съдбата – непреклонната им позиция застрашава да подкопае устоите на една авторитетна международна организация, с цел предотвратяване на жестоката експлоатация на работници, гарантиране на социалната им защита и създаването на трудови стандарти“, акцентира Пламен Димитров и добави, че ако представителите на работодателите продължат да оспорват приетите правни норми, този проблем трябва да бъде отнесен към Международния съд в Хага. Той съобщи, че КНСБ ще бъде последователен защитник на МОТ и в центъра на тази защита безспорно ще е правото на стачка.
Президентът на КНСБ говори за демократичната трансформация на синдиката по време на прехода към пазарна икономика. „Учехме се в движение – под натиска на потребностите, и действахме според конкретната ситуация“, каза Пламен Димитров. Той подчерта, че през годините КНСБ е допускала и грешки, но винаги е действала с цел защитата на правата и интересите на работеща България. Благодарение на КНСБ, както и на вече покойния президент на Конфедерацията проф. д-р Желязко Христов, за страната бяха намерени добри нормативни решения в такива съществени сфери на регулация на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения като социален диалог, трипартизъм, колективно трудово договаряне на всички негови равнища.
„Нашата борба днес е най-вече за справедливо разпределение на доходите“, изтъкна Пламен Димитров. Той посочи, че КНСБ е силно обезпокоена от липсата на отговорно поведение в страната – правителството упорито отказва ръст на работните заплати в бюджетната сфера и повишаване на нетния размер на минималните трудови доходи чрез усъвършенстване на данъчното облагане, а работодателските организации всячески избягват възобновяването на практиката отпреди осем години и стартирането на национални, отраслови или браншови преговори за препоръчителни индекси за нарастване на работните заплати в частния сектор. Пламен Димитров акцентира, че по време на посещението си във Вашингтон президентът на Световната банка Джим Йонг Ким и генералният директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард са коментирали, че малките държави като България могат да се справят с неравенствата, като повишат преките данъци и доходите от труд. Главният икономист на МВФ Оливие Бланшар пък е дал директна рецепта за справяне с обедняването и неравенствата – преките данъци трябва да бъдат прогресивни, както и да бъде въведен необлагаем минимум.
Президентът на КНСБ заяви, че за Конфедерацията заплащането на труда остава приоритет № 1, защото работната заплата е основен двигател на икономическия растеж, особено в ситуация на дефлация, в каквато се намира България през последните 19 месеца. „Нашето разбиране за конкурентоспособност се основава на повишаване качеството на произвежданите продукти и предоставяните услуги, както и на сигурната, високопроизводителна заетост. Стремежът към редуциране на разходите за труд няма нищо общо с тази философия и ние ще се противопоставим с всички средства на подобни намерения“, посочи още лидерът на КНСБ.
Пламен Димитров изтъкна, че ясните сигнали от ЕК за ограничаване влиянието на колективното трудово договаряне (натиск за премахване на автоматичните скали за индексиране на заплатите и децентрализация на процеса) отслабват възможностите за синдикално влияние и ефективен социален диалог. „Днес ние поставяме въпроса за стартиране на дискусия относно бъдещето на колективното трудово договаряне, за нови, адекватни идеи за неговото развитие. Съвременната ситуация на динамични промени и несигурност в един глобален и конкурентен свят, на фундаментални промени в характера и организацията на труда, изискват не само конфронтация, а и постигането на нов консенсус относно парадигмата на колективното трудово договаряне, като един от възможните отговори на съществуващите проблеми, на икономическите и социални предизвикателства пред отделните държави и Европейския съюз като цяло“, заключи президентът на КНСБ.
На конференцията своите послания и поздрави към КНСБ отправиха Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика на Република България; народните представители в 43-тото Народно събрание Корнелия Нинова (Коалиция „БСП лява България“, председател на Временната комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове и прилагането на регулаторната рамка) и д-р Хасан Адемов (ДПС, председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика); Йорданка Фандъкова – кмет на Столична община; Кирил Домусчиев – председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България; Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Димитър Бранков – заместник-председател на Българската стопанска камара; проф. Лалко Дулевски – председател на Икономическия и социален съвет на Република България.
Във втората част на конференцията бяха обсъдени проблемите на заплащането на труда в България, като ключови презентации по темата имаха Любен Томев – директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители и Мария Темелкова – председател на Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации, които говориха за заплащането на труда в бюджетния сектор, както и Ренета Петрова – заместник-председател на Синдикална федерация „Металици“, която представи състоянието на заплащането на труда в реалния сектор.
25-тата годишнина на КНСБ бе отбелязана и с Празничен благотворителен концерт в зала 1 на НДК, на който присъстваха над 3500 души. Концертът бе открит с изпълнение на Националния химн на Република България от Софийската филхармония, а след него и на химна на КНСБ. Сред гостите, които присъстваха на събитието, бяха председателят на 43-тото Народното събрание Цецка Цачева, министър-председателят на Република България Бойко Борисов, кметът на Столична община Йорданка Фандъкова и други.
Водещи на юбилейния концерт бяха Мариус Донкин и Нели Топалова, а за доброто настроение на препълнената зала, се погрижиха тримата тенори – Орлин Горанов, Калуди Калудов и Ивайло Михайлов, както и музикантите от група „Акага” и ансамбъл „Филип Кутев“.
От думите на премиера Бойко Борисов стана ясно, че управляващите полагат огромни усилия за стабилизиране на държавата. „Като има стабилност, има работни места, усвояват се и европейските фондове“, каза той. Премиерът се обърна към присъстващите на концерта с „братя и сестри“ и допълни, че на КНСБ прави чест, че образът на големия синдикалист и човек проф. д-р Желязко Христов е на видно място и организацията следва пътя, начертан от него. Борисов благодари на КНСБ за това, че освен че защитава правата на своите членове, води и конструктивен диалог като социален партньор.
„Ние заслужихме да празнуваме, завоювахме позицията на най-голямата обществена организация с ежедневен труд”, посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му Конфедерацията заслужено е давана за най-успешния пример в цяла Източна Европа за модел на преход от старите профсъюзи към нови демократични организации на хората на наемния труд.
С голямата награда на КНСБ, която се връчва ежегодно на синдикални дейци за особен принос в развитието на социалния диалог и партньорството, бе награден генералният директор на МОТ Гай Райдър, а над 160 синдикални активисти, председатели на федерации, синдикати и съюзи – основни членове на КНСБ, бяха наградени със специален плакет по случай 25-тата годишнина на Конфедерацията.
