Работниците са с една крачка по-близо до прилагането на правото на изключване от електронна трудова среда, след като Европейската комисия направи още една стъпка към законодателство по въпроса, съобщиха от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Днес, 25 юли, ЕК обяви, че започва втория етап от разговорите със синдикатите и работодателите относно „потенциална инициатива на ниво ЕС за намаляване на рисковете от режима на „постоянно включване“ и за осигуряване на справедлива и качествена дистанционна работа“.
Европейската конфедерация на профсъюзите апелира този процес да доведе бързо до приемане на директива, която гарантира, че новите работни практики на дистанционен режим не са вредни за работниците.
Хората, които редовно работят от вкъщи, са шест пъти по-склонни да работят в свободното си време, а работодателите все по-често използват инструменти с изкуствен интелект, за да наблюдават работниците.
Заместник-генералният секретар на ЕКП Клаес-Микаел Щал коментира: „Новите работни практики би трябвало да дадат на хората повече гъвкавост и автономност, както и да отворят възможности за работа за хора с увреждания, хора, полагащи грижи за други хора, или хора в селските райони. Много работници обаче са наясно, че работата от разстояние е създала и режим „винаги на разположение“, който грубо нарушава съществуващите права на работниците, а все повече от тях са проследявани от шефовете си с помощта на софтуер за наблюдение. Това се потвърждава и от изследванията и анализите на ЕС. Редно е Комисията да гарантира, че защитата на работниците е в крак с промените, настъпващи в света на труда. Работниците вече имат право да се изключат от интернет и спешно се нуждаем от директива, за да гарантираме, че тя се прилага на практика, заедно с правила, основани на здрав разум, за да се увеличат максимално ползите от работата от разстояние за всички.“
В българското законодателство през миналата година бяха направени промени, свързани с работата от разстояние. В Кодекса на труда бе записан нов чл.154б, който създава т.нар. „право на изключване“. Според него „Работникът или служителят не е длъжен да отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо.“
