Днес, 19 септември 2016г., в централата на КНСБ, зала „Европа“ се проведе кръгла маса на тема „Бежанската криза – национални рискове, регионални измерения и мерки за овладяването ѝ“. Форумът бе открит от Президента на Конфедерацията – Пламен Димитров, а участие в него взеха Зорница Русинова – Министър на труда и социалната политика, Петя Първанова – Председател на Държавната агенция за бежанците, Филип Гунев – Зам.- министър на вътрешните работи, Гинка Чавдарова – Изпълнителен директор на НСОРБ, Естер Линч – конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, Матайс льо Рут – представител на Върховния комисариат на бежанците към ООН за България, Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“, кметове, представители на общински съвети, на специализирани структури, здравни и образователни заведения, синдикални лидери на федерации, съюзи и синдикати – членове на КНСБ и др.
По време на кръглата маса бяха разгледани въпроси, свързани с опасностите за националната сигурност и проблемите на интеграцията на бежанците; нелегалната миграция и предизвикателства пред местните власти и други.
„Не е наша работа да вършим дейността на контролните институции, но е наша работа да намерим баланса между правата“, обясни лидерът на КНСБ – Пламен Димитров. „Виждаме мястото си в това да артикулираме, разграничаваме и защитаваме правата на българските граждани, но и на тези, които бягат от война. Напрежението в обществото расте и поради тази причина фокусирам действията ни в тези посоки. Оценката на КНСБ към ситуацията в момента е, че тя ескалира с всяка изминала седмица“. Би трябвало Европа да чуе от нас, че България не може да бъде част от периферията на ЕС. Трябва час по-скоро да влезем в Шенгенското пространство. Мислим, че сега му е времето, нямаме съмнения“, подчерта президентът на КНСБ. Пламен Димитров, който посочи и че отпуснатите от ЕК 160 млн. евро за усилване на границите на страната ни, би трябвало да бъдат само първият знак на европейската солидарност, която трябва да продължи с ясни, конкретни и ефективни мерки. Според него е необходимо страната ни да се бори, част от удвоените средства по плана Юнкер да достигнат до българите.
Няма напрежение в момента с броя мигранти у нас – изтъкна заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. Притеснителна за МВР е смяната на техния профил: „Тъй като в по-голямата си част, те, вече не са семейства, бягащи от Сирия, от Ирак, а са над 70 процента млади мъже, предимно от Афганистан. Много от тях са непридружени малолетни лица.“
Министър Русинова също акцентира върху проблема с непридружените деца. На първо място, това е невъзможността за установяване на самоличността на децата, възрастта им. Пряката комуникация с децата е изключително трудна, липсата на информация за здравословното им състояние е проблем. Все още не е напълно уреден правният ред за назначаване на настойник, попечител и съответно адаптиране в здравната система. Според нея основна трудност при работата с тези деца е свързана с установяването на самоличността им и езиковата бариера, която стои пред тях.
Според Петя Първанова, председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не може да бъде даден категоричен отговор на това дали лицата, които кандидатстват за закрила, могат да създадат риск за националната сигурност. Петя Първанова посочи, че ДАБ си сътрудничи с всички институции, имащи отношение към националната сигурност и без становище на ДАНС , ДАБ не се произнася по подадените молби за закрила. Производството приключва с решение за предоставяне на закрила или с отказ.
Над 65 млн.хора са разселени и напускат населените си места – каза Матайс льо Рут – представител на Върховния комисариат на бежанците към ООН за България. Ситуацията е достатъчно сложна и в Европа. 193 нации ще приемат декларация, която ще препотвърди правата на бежанците. Всички са засегнати и следва да се търсят решения. България е външна граница за ЕС и е съсед на страна, в която има много бежанци. Ако се пренебрегне хуманитарният аспект, едва ли ще се постигне състоятелно решение. Според него, когато хората, които бягат от война, имат нужда от подкрепа.
Естер Линч – Конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите: „През последната година ЕК предложи пакет от мерки, които имаха за цел да се споделя отговорността на молбите за убежище по по-справедлив начин в държавите от ЕС. Някои от тях считат, че бежанците са проблем най-вече за граничните държави като Италия, Гърция и България. Това е една неравнопоставеност между държавите-членки по отношение на този вид политика. ЕКП планира инициативи с работодателите за създаване и разпространяване на най-добрите практики за включването на бежанците на пазара на труда.
Изпълнителният директор на НСОРБ – Гинка Чавдарова каза: „Каквото и да реши кметът, ако местната общност не е спокойна, мерките му само биха навредили. Общините приемат много нови отговорности по интеграцията на бежанците. Кметовете им търсят жилища, място в детските градини, училища… Сега тестваме тези нови отговорности при две общини. Границата се пази най-добре от хората, които живеят до него. Трябва много добре да се помисли за целия пограничен район, за да избегнем граждански ксенофобски инициативи“.
Позицията на КНСБ по бежанския проблем, публикуваме ТУК
