Заплашени сме да бъдем изхвърлени от дигиталната революция. Бъдещето принадлежи на онези държави, които могат да си позволят най-новите технологии. Така те ще си осигурят по-ниски разходи на труд и респективно ще имат по-висока производителност.
„Тези, които са напред, ще отидат още по-напред, а ние, които сме назад, ще бъдем изхвърлени от дигиталната революция“. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Международния младежки форум „Бъдеще за труда, бъдеще за младите хора“.
„Независимо, че имаме най-бързия достъп до интернет в сравнение със страните от Стара Европа, ние изоставаме от процеса на дигитализация. Например в Естония правото на интернет е гарантирано на всички граждани от 2000 година. Там всяко дете в училище има таблет, докато у нас и в Румъния близо 30% от учениците никога не са използвали интернет“, подчерта лидерът на най-големия синдикат в България и допълни, че този проблем може да се реши с политическа воля. По думите му ЕК вече е разработила индекс на дигиталната икономика по който страната ни и регионът като цяло, в това число държави като Гърция, Хърватска, Румъния, заемат едно от последните места. Той даде пример от статистиката за последните пет години, според който независимо, че броят на заетите в IT-сектора се е увеличил с над 56%, а тези в информационните услуги – със 73%, България все още се намира на едно от последните места по въвеждането на нови технологии в областта на индустрията.
Друг ключов проблем, пред който тепърва ни предстои да се изправим, е симбиозата с умната машина. Причината е, че тя може да измести заетите в редица области, като най-рискови се очертават работните места в секторите на услугите, продажбите, търговията, превозите, строителството, някои аспекти на финансовите услуги, преводите, данъчните консултанти. Най-нисък риск пък има за хората, работещи в сферата на образованието, изкуствата и науката, както и там, където „човек се грижи за човека“ – социалните и здравни услуги.
„Тези области имат бъдеще. Те ще бъдат новите лидери на пазара на труда за работни места, които ще бъдат все по-търсени. Тези прогнози трябва да ни отворят очите“, посочи Пламен Димитров. Той не пропусна да отбележи и опасностите от процеса на дигитализация и създаването на така наречените „дигитални роби“ визирайки това, което се случва в момента в кол центровете.
В своето изказване пред форума Пламен Димитров отново подчерта, че КНСБ ще настоява за нова политика по доходите, която да отразява реалните икономически възможности и нужди на страната.“Именно това липсва в управленската програма и ние сме решени да променим това в рамките на този месец“, обясни президентът на конфедерацията и още веднъж предупреди, че „навлизаме в решаващ момент, в който трябва да бъдат включени и очакванията на младите хора, така че те да останат в България“. Според него промяната в политиката по доходите може да се случи по два начина – единият с въвеждане на минимални стандарти на заплащане, а другият с промяна в няколко закона, сред които и КТ.
Министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев заяви в своето обръщение, че настъпилите промени с дигитализацията поставят много неизвестни и въпросителни пред това до каква степен познатата ни структура на икономиката ще се запази.
„Вие сте тези, които трябва да зададете тона и да маркирате пътя“, обърна се той към младежите, участници във форума. Донев отбеляза, че в този процес е важен балансът между професионален и личен живот. По думите му политиките за достойно заплащане действително са много важни.
„Действително статистиката, която излезе в Евростат е отчайваща за България“, посочи Донев и визира голямо количество население, което живее в материални лишения.
