През следващите години минималната работна заплата ще следва по-обвързан ход в посока нагоре спрямо средната работна заплата от порядъка на 45%-50%. Това прогнозира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Любен Томев – директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
Той поясни, че никой в ЕС не е коментирал въвеждането на единна минимална ставка в Европа, а идеята е била по-скоро да се стигне до съгласуване на механизми, с които да се определят общи принципи и правила при определяне на минималната работна заплата.
Според него има „спорни моменти, тъй като балтийските страни – Швеция, Финландия, Дания, нямат нагласа да въвеждат минимална работна заплата, защото там има силно развита социална система на партньорство и диалог при сключване на колективни трудови договори, които покриват почти всички икономически дейности“. Като друг пример той посочи и „Италия, където има много добре развита система на колективни договори, които гарантират минимални нива на заплащане“.
„Европа е различна и затова може би и призивът на Жан-Клод Юнкер е по-скоро да се гарантират минимални нива на заплащане в ЕС, които осигуряват достоен живот, изтъкна Томев. – Неговият призив е част от обсъждания в ЕС в момента Европейски стълб на социалните права. Минималната работна заплата е гаранция за осигуряване на минимален стандарт и ЕС се стреми именно към това. Посланията са различни, като някои искат въвеждане на минимална работна заплата в еврозоната, което означава Европа на две скорости“, изтъкна той.
По думите му разговорите в Европа не са толкова за единна минимална ставка за целия ЕС, колкото за въвеждане на нови политики за достойно минимално заплащане.
