Днес е един… паметен ден. Един емоционален ден, един ден с особена, изключителна, неповторима стойност за нас. За нас – българите, за нас – хората. Първи ноември е онзи ден, в който преспокойно можем да седнем и да обърнем поглед назад, в десетилетията, във вековете и да си дадем сметка защо сме тук. Първи ноември далеч не е само празник, той е и символ.
Символ на вярата, символ на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме.
Първи ноември е денят, в който ние всички трябва да си спомним веднъж завинаги и да не забравяме, хората, които се биха, творяха, загинаха, за нас, за своите деца, за да можем ние днес да ходим по прекрасна земя, а над нас да се вее трибагрен байряк, за да пеем свободно в свободна страна, да я браним и ние от вражески крак.
А пък когато си помислим, че кръстът е твърде тежък, че борбата е безсмислена, непостижима, нека се обърнем и да погледнем духа на Първи ноември, духа на онези, които отвориха очите си и раздадоха сърцата си..
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
