На 28 юли по инициатива на КНСБ – централа и ФНСДУО, се проведе кръгла маса с представители на общини, държавна администрация, социални заведения, синдикални председатели и активисти от системата на социалните услуги. В срещата взеха участие министрите Зорница Русинова и Владислав Горанов, експерти и специалисти от МТСП и МФ. Форумът беше ръководен от президента на КНСБ – Пламен Димитров.
Целта на срещата бе да се представят и обсъдят проблемите на бранша и да се потърсят решения за постигане на по-качествени социални услуги и по-справедливото и адекватно заплащане на труда на заетите в социалните услуги. Основа за дебата бе информация за финансовото обезпечение на държавно делегираните дейности и окомплектовката на отделните видове услуги с необходимия персонал, предоставена от над 130 общини, анализирана и обобщена от Федерацията на независимите синдикати в държавното управление и организациите с председател г-жа Мария Темелкова.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров представи данните, с които синдикатът разполага. Очерта, че в системата работят 15 500 души, които обслужват 1 269 институции, предоставящи социални услуги. Бе заявено, че темповете на нарастване на стандартите на държавно делегираните дейности са недостатъчни, което обрича на недостиг от финансови ресурси голяма част от заведенията. Президентът на КНСБ поясни, че след като 75 на сто от единния стандарт в голяма част от случаите отива за заплати, а за издръжка на домовете остават около 20% – 25%, общините са принудени да дофинансират. Но там където обективно няма такива възможности или са твърде ограничени, функционирането на заведенията и възнагражденията на персонала са застрашени. Според данните, изнесени на форума в този сектор възнагражденията са твърде ограничени – между 420-620 лв. е заплатата на социалните работници, 480-580 лв. получават медицинските сестри, 500-600 лв. получават психолозите, между 600-680 лв. лекарите, а за педагози сумите варират от 520 – 600 лв. Заетите в други сектори със същите професии получават доста над тези суми, което поставя бранша в изключително тежка ситуация и много често численият състав на работещите в заведенията за социални услуги е под норматива.
Пламен Димитров заяви, че според КНСБ е необходим внимателен и подробен преглед на стандартите, последван от стъпки, които да доведат до решение за по-добро финансово обезпечение на тези дейности. Същевременно синдикалната позиция е, че във всички случаи е наложително допълнително увеличение на вече определените единни стандарти за 2017 г. и се настоява за 25% увеличение на средствата за издръжка на домовете и дневните центрове, което да позволи поне 10-процентно повишение на заплатите на заетите в сектора. А от страна на участниците в срещата бе декларирано, че в този контекст би следвало да се работи за диференциация на стандартите за различните видове услуги – от резидентен тип и дневни центрове, както и да се помисли за разрешаването на т.нар. ситуации „услуга в услугата“.
Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че оценява проблемите на сектора на социалните услуги като приоритетен. Сега, когато бюджетната процедура е все още в сравнително начален стадий, не може да се даде конкретен отговор за допълнително финансиране на социалните услуги през следващата година. „Споделих пред представителите на социалните институции и на местните власти, че сумата ще бъде повече отколкото пролетната прогноза е предвидила. Отделните сектори, финансирани от бюджета, имат желание темповете на нарастване на техните разходи значително да изпреварват ръста на икономиката – нещо, което няма как да се случи особено в контекста на окръжаващата ни среда, изискваща повишена сигурност, която изисква значителни ресурси. Трябва да намерим баланса, без да изоставяме и социалната сигурност.“.
Министър Зорница Русинова заяви, че МТСП работи по цялостна визия за стандартите, защото ключът към повишаване на възнаграждението и подобряване на услугата върви през промяна и реформа на част от стандартите. Но, според нея е важно отделянето на социалните услуги в отделен закон, което да постави и решава основните проблеми на системата – ефективност и ефикасност на публичния ресурс и качеството на самата услуга. Основната задача е да се осигури висока и качествена социална услуга за хората с увреждания, на домовете за децата, лишени от родителски грижи и пилотното стартиране на промяната на институционалната грижа на домовете за възрастни.
