Обсъжда се внасяне в Народното събрание на предложение, което предвижда трудовият стаж да се изчислява пропорционално на отработеното време, този път чрез пряка промяна в Кодекса на труда. След като Конституционният съд обяви за противоконституционен опита това да стане чрез Закона за държавния бюджет за 2026 г., предстои същата идея да бъде разгледана по общия законодателен ред. Но остава основният въпрос: ще доведе ли тя действително до повече приходи за държавата и до ограничаване на сивата икономика, или основният ѝ ефект ще бъде намаляване на трудови права и разходи за работодателите? Публикуваме анализ на националния секретар Величка Микова:
Какво ще се промени за работещите?
Предложението предвижда при непълно работно време трудовият стаж да се изчислява пропорционално на законоустановеното работно време. Така една година работа на четиричасов работен ден при нормална осемчасова продължителност би се зачела за шест месеца трудов стаж вместо за една година.
Последиците не се изчерпват с промяната в трудовата книжка или електронния трудов запис. Трудовият стаж е свързан с различни трудови права, сред които платеният годишен отпуск, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и определени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.
Следователно промяната може да доведе до по-малко признат стаж, по-ниска добавка за професионален опит при определени условия и по-малък размер на някои права. При непълно работно време може да се отрази и върху продължителността на платения отпуск, тъй като съгласно приложимите правила той се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Това е реална промяна в цената на труда и в правата на работещите. Затова тя трябва да бъде оценена не само от гледна точка на работодателските разходи, но и от гледна точка на доходите на хората и публичните финанси.
Ще се увеличат ли действително приходите в бюджета?
Мотивът за въвеждането на новия модел е борбата с недекларирания труд. Твърдението е, че действащите правила създават стимул работодатели да сключват фиктивни договори за четири часа, докато работниците фактически полагат труд на пълен работен ден.
Ако това е проблемът, логичният въпрос е как пропорционалното изчисляване на стажа ще го реши.
Самото намаляване на признатия трудов стаж не доказва колко часа действително е работил човекът. То не установява дали работодателят е декларирал реалното възнаграждение, нито гарантира, че ще бъдат внесени допълнителни осигуровки и данъци. За това са необходими ефективен контрол, установяване на действително отработеното време и санкции при нарушения.
Има и друг аспект, който заслужава сериозно внимание. Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя като процент върху основната работна заплата. Ако поради по-малко признат професионален опит добавката намалее, може да намалее и брутното възнаграждение на работника. А когато облагаемият и осигурителният доход действително са по-ниски, по-ниски могат да бъдат и постъпленията от данъци и осигурителни вноски.
Това не означава, че всяка промяна непременно ще намали приходите в бюджета. Означава обаче, че твърдението за очаквано увеличение на приходите трябва да бъде подкрепено с конкретни финансови разчети, които отчитат и възможните загуби.
Кой печели и кой поема цената?
При по-малко признат трудов стаж работодателят може да има по-ниски разходи за някои свързани с него трудови права. Работникът обаче може да получи по-ниско допълнително възнаграждение и да натрупва по-бавно стаж за определени права.
Трябва да се отчете и ефектът върху платения отпуск. Когато законът предвижда по-малко дни отпуск заради пропорционално признатия стаж при непълно работно време, това може да означава по-малко платени дни отсъствие от работа. Но не е коректно автоматично да се заключи, че държавата ще събира осигуровки само за десет вместо за двадесет дни: осигурителните вноски зависят от приложимата осигурителна основа и правилата за съответния период.
Именно затова е необходима цялостна оценка – как се променят разходите на работодателите, възнагражденията на работниците и приходите от осигуровки и данъци.
Преди промяната са необходими доказателства
Ако целта е да се ограничи практиката за фиктивно деклариране на непълно работно време, трябва да се отговори на няколко конкретни въпроса: колко са установените случаи на подобни нарушения, какъв е размерът на укритите възнаграждения и невнесените осигуровки и каква част от тях реално ще бъде възстановена вследствие на предлаганата мярка?
Необходимо е също да се изчисли как промяната ще се отрази върху добавките за трудов стаж, платения отпуск, разходите за работодателите и приходите в държавния бюджет. Без такива данни обществото не може да прецени дали предложението постига заявената цел, или просто преразпределя тежестта в ущърб на работещите.
Борбата със сивата икономика е необходима, но тя не може да се измерва единствено с намаляването на трудовите права. Ако държавата очаква повече приходи, трябва да покаже откъде ще дойдат те, как ще бъдат събрани и какъв ще бъде нетният ефект за бюджета. В противен случай съществува риск една мярка, представена като реформа в полза на публичните финанси, да се окаже преди всичко облекчение за бизнеса за сметка на работещите и техните права.
